С какво ви дразнят майките ви?

Дразни ме повече от свеки. Свеки даже не ме дразни. Изобщо. Пъха си носа навсякъде, дава непоискани съвети и само нейното мнение е меродавно - други мнения по даден въпрос няма. А бе Йо̀сиф Висарио̀нович в женски род.
Игнор пълен, обаче не спира да звъни,  и ако вдигна започва с нападки, заповеди и пр. Предупреждения. Много често за нея не си чувам телефона, ако е почивен ден карам ММ да вдигне, той много търпеливо я изслушва и винаги е любезен.

И аз имам този проблем.Възрастна жена съм,как пък едно нещо не направих  както трябва цял живот.Вечно забележки.На тази възраст ,вече не обръщам внимание но цял живот ми е било мъчно,че нямаме духовна връзка.

Моята майка не спира да ми дудне за кучето, мръсно било косми пускало ама как ще гледам дете един ден заедно със куче  Тук и отговарам, че не съм и в къщата за това слагам точка по въпроса, но тази точка стана многоточие... Дразни ме това, че ми е хвърлила всички неща от ученическите ми години разни тетратки скрити писма и тем подобни глупости за нея... Направи си ремонт жената и вече нямам стая, не че ще се върна в нас, но все пак 

И моята ме дразни.Обичам я много, но е голям инат, обича все да става на нейната.
Напусна окончателно баща ми седмица, след като родих. С бележка. Много тежко ни беше на всички, макар че ние си знаехме.  
И се сърди непрекъснато, прави напук..особено на мъжa нa сестра ми, който не разрешава детето да ходи в новия и дом, при приятеля и.Постоянно мрънка на сестра ми, прави драми, скандали. И моят мъж е на същото мнение, което съм и го казвала, но сякаш на мен не ми опява чак толкова, колкото на сестра ми.Но защото съм по-мекушава, сестра ми също е инат и си и казва направо как стоят нещата.
Преди 2 седмици бях в болница с детето и ме постави в много неудобна ситуация с една лекарка.Излезе сякаш съм се оплакала,  кoето въобще не беше вярно, но майка ми е първосигнална и все преувеличава нещата.
Та така...побърква ни, което не ме кара да я обичам по- малко, но ме натоварва.

Ох, мойта майка също....ме дразни. Винаги, за всичко си дава мнението, непоискано разбира се. Командори татко и все се ядосва, че аз не го правя с мъжа ми .
 За детето обаче няма забележки, добре съм се справила, малката е умна, послушна , възпитана и здрава! За разлика от мен като малка, така ме беше изнежила, че докато не се отделих от нея бях все болна.

Любимата и тема за коментари е как много харчим, не спестяваме и така никога няма да си купим жилище. Нищо , че те живеят в малък град, в собствено жилище, почти не ползват автомобил и т.н.
 Ние от друга страна сме в Пловдив, под наем, с перманентна нужда от автомобил, детето е малко и има нужди и желания...Ама кой да ги отчита тия разлики.
Въпреки всичко за доста неща е права , например ми казваше да си поживея, а да не се обвързвам сериозно на 20г, ама кой да слуша   

Моята майка рядко ме дразни. Оставила ни е да си живеем живота. Само ни подкрепя. Ако искаме помощ - дава я, ако е във възможностите и. Много си я обичаме - аз и съпругът ми. Него го има за син и много ме радва този факт.

Лесно ще си решиш проблема, ако спре да ти пука, ама нали е майка, леко е трудно това. Но пък какво друго? Да я промениш? Надали. Така че според мен гледай своето разбиране към ситуацията да промениш, там имаш най-много потенциал и контрол. Успех.

Боже,съчуствам ви
Обичам много моята майка,никога не ме дразни,тя е най-добрият ми приятел 

Ох, и аз да се включа с моята мила майчица. Много си я обичам, но направо понякога ме влудява. Напоследък свикнах да обръщам по-малко внимание на думите и  и да премълчавам в повечето случаи, но понякога не се издържа. Живеем с нея, тя ужасно много ми помага и като цяло е много грижовна, но непрекъснато мърмори за нещо. Изведнъж си променя настроенията и целия свят и е крив и ако в този момент кажеш нещо накриво, тя вече е сърдита, прибира се в стаята си и се сърди. Станала е много тънкообидна и се засяга от нищо, особено откакто преди две години почина татко, става по-зле. Ами товае, ще ви чета, да обменяме опит.  

Обичам я много, но понякога ми се иска да и тегля една В повечето случаи ме подкрепя и мога да разчитам на нея, но когато си навие нещо на пръста всичко хубаво отива в канала:
1. Ако не и се обадя до обяд задължително звъни. Да не би случайно да изчезна някъде, сигурно. И като я питам защо се обажда "Ами, да те чуя. Ти не се обади и..." Да уточня, че когато брат ми си е вкъщи (студент е в друг град) може и 2 дни да не се обади. Но като го няма...
2. Позволява си да ми дава акъл за това как да командвам ММ да помага с домакинските задължения. И това при положение, че баща ми пипва нещо вкъщи само когато тя не е в града.
3. Това, че съм си вкъщи явно предполага, че съм длъжна да се виждам с нея всеки ден или най-много през ден. И ме пита всеки ден "Какво ще правиш?", ама едно такова очаквателно. И като стане ясно, че имам други планове, тонът се сменя в нещо тип ясно-не-искаш-да-видиш-майка-си
4. Все по-често забелязвам, че започва да се държи като баба ми...
5. Нямам идея защо, как и кога, но тя, баба ми и вуйчо ми са решили, че трябва да използваме ЗАДЪЛЖИТЕЛНО количката на детето на вуйчо. Не е лоша, но е ползвана от 2 деца, около 4 години. А ние искаме да си купим нова количка. Страшен проблем е. Вече 1000 пъти за 3 месеца ми се обясни колко страхотна била тая количка, колко невероятна, как за нас я били пазили и как никой не разбирал защо така я отхвърляме. Съответно, всеки път обяснявам какви са ни мотивите, но явно няма да фане дикиш и ще ми се натяква до края на живота ми.
6. Как така няма да се женим!?! Да не съм луда?! Нали ще ме зареже утре ММ и ще остана с дете на улицата!!!
7. До преди 1 месец не искаше да чуе за пазаруване за бебето, но сега ми се сърди, че не искам да влизам във всеки магазин, покрай който минем. А ние с ММ имаме разни планове и искаме да си изберем и купим нещата заедно.
8. "И тоя колан сега защо си го сложила?!" - става дума за декоративно коланче под бюста към една риза. Отговорих и, че така ми харесва, а коментарът беше "Хм, аз не бих го носила така"
9. За зла участ се разболях... И естествено стигнах до антибиотик. Първият ден казвам, че трябва да пия антибиотик Х дни. Омърмори света, как трябвало да си варя някакви чайове, а не да пия антибиотик. Наложи се като на малоумна да обясня няколко пъти че 99% от билките са забранени за мен и че след като болестта е стигнала до дробовете няма как да избегна антибиотика. Тогава започна другия кошмар - докато минаха тия Х дни всеки ден чувах следното "И още колко ще го пиеш? Уффф! Спря ли да кашляш? Е, спирай вече де!!!!" С един тон, все едно на мен ми е супер приятно да съм болна

За тези се сещам от раз. Сигурно има много други дребни неща, които са ме издразнили, но ще ги споделя, като се сетя.

Като се зачетох в темата и ме напуши смях  . Явно повечето майки са еднакви. Моята лично не ми се бърка и не си позволява да дава много съвети, но ме дразни когато започне да преувеличава много нещата и едва ли не да си измисля някакви неща. И тя е започнала да запричлива на баба ми ( както сте писали по-горе ). Мисля,че успяваме да държим нещата под контрол без да има намеса от нейна страна, аз хич не давам да ми се меша. Само ме дразни,че като ми се обади и не й вдигнам, почва да звъни 10 пъти един след друг на пожар.

Обаче баба ми е друго нещо. Тази жена колко изтормози майка ми, почти съм сигурна,че тя е виновна с баща ми да се разведат. То едно командване, едно натякване, едно налагане. Никакво друго мнение не приема, само нейното е меродавно. И като почне да си хвали лекарите и приятелките, те са най-компетентните, ама как може да ходя на раждам в еди-коя-си болница и прочее. Като седнем да се храним у тях и само дава съвети от сорта на " Вземи си хляб", " Яж сърмите с киселото мляко" и прочее. И аз се обръщам и хладнокръвно й казвам,че не може да ми казва кое как да ям и аз си преценявам и че ако искам нещо,ще й кажа. И накрая като ставаме от масата все казва " Е, пак нищо не ядохте" и прочее. Страшно властна жена,просто като не стане нейното и се нацупва и край - няма да ти говори с дни и после пак се обажда  . Обаче й намерих и на нея цаката и сега и двете ме слушат.

За раждането на детето, изписване и прочее им казах,че не искам никой да идва в болницата.Само мъжа ми ще ни вземе, ще се приберем, ще си починем и ще се аклиматизираме с бебето, а те могат да дойдат след 1-2 дена. Съгласиха се. Имаше опити да ми се дава акъл за лекари, отрязах ги на секундата. Приемам съвети,но заповеди не приемам.

Мисля,че често се случва това в отношенията между майка и дъщеря. Разбирам и майка ми и баба ми. Смятали са,че правят най-доброто. А дали е било така...един Господ знае.

Мисля,че трябва да ги обичаме такива каквито са...доколкото можем. Един ден и ние ще сме на тяхното място 

Много обичам мама, особено силно го осъзнах обаче преди две години, когато се разболя сериозно и разбрах, че мога да я загубя. Тогава се зарекох, че за нищо няма да й се дразня, за нищо. Иначе тя е от тези майки, които понякога излишно драматизират.

и моята ме дразни,обича много да разпитва, да си дава мнението даже да не го искам,да ме ''понакълвава'' чат пат    но с годините и свикнах 

Преди се оплаквах от моята с 2000- те безплатни минути и ежедневното звънене. Сега съм с ваучер и не е заредена картата, съответно- аз не звъня. Ще станат три седмици откакто не сме се чували. Този път е нова тактиката- Ти, не се сещаш да се обадиш, другите деца... и се почва. Има ми го този номер, аз лично съм й го записвала. Дядо ми почина. Звъни ми тя вечерта преди погребението, в 22.00. Изключен ми бил телефона, този на сметка който е, не могла да ме намери да ми съобщи. А могла да звънне на бнд още като е починал. Аз не съм й толкова дете, колкото бнд ако й беше син. Мед й капе от устата като го спомене. Човека си има нов живот и гаджета, тя продължава да му звъни.
Днес взех детето от градина с Т. Пак аз ще съм виновна че при мен се е разболял- не мога да го гледам. Преди време си беше офъкал бретона с ножица- пак при мен. Ами сама съм в тъпия град. И  в тоалетна ми се налага да вляза.