С какво ви дразнят майките ви?

Моята  напоследък ме нерви яко.

Преди  две  седмици покани  детето  да  и  погостува за  няколко часа.
Малката  ядяла  портокал нарязан  на  парченца, баба  й  нещо й  казала, а  тя в знак  на отрицание  размахала вилицата  близо до  очите  си, с което  изкарала  акъла  на баба  си  така, че била порицана   с възклицанието" Как може  да  си  такава  глупачка?!". Естествено, детето сподели  това, аз културно  направих  забележка  на майка  ми да  се въздържа  да  използва  квалификации  от  този род.Понеже  тя  и  без това съжаляваше, че го е казала, приключих с темата  дотам.

Вчера  малката  пак  беше   на гости  при баба  си. Като  се  върна  и дойде  време  за къпане, я оставих  да   се  поплиска малко  сама. Като влезнах в банята, заварих детето  съсредоточено  да  си  оглежда крачетата. Попитах  я  какво има, да не  би  да   се е натъртила  някъде. А тя ме заби с въпроса:"Мамо , вярно  ли  е, че крачетата  ми  са  напълнели   ей-тук, горе?". "Не"- отвърнах и  я  попитах това  пък  откъде й е  дошло  на ум. "Ами, баба  така  каза", отвърна  дъщеря ми.
Побеснях. Обадих се  на майка  ми   и  я посъветвах  да  внимава  какво  и  как коментира  пред детето, защото  му е твърде  рано  да   го пълни  с комплекси. "Ами наистина  е понапълняла",  изрепчи  се майка ми.  С  доста  твърд   тон  я посъветвах  да внимава  за  собствените  си   килограми; че това е  вторият  път, в който  ще преглътна   неприемливите  й   коментари и  иоценки   и  след третия път  ще   вижда  детето  само в мое присъствие.

Пояснявам-детето  е  почти  на  6, високо е 1.20, тежи  24 килограма, тренира  редовно  и  е   с добре оформени  за  възрастта  си  мускули. Силна, подвижна и  пъргава е. В никакъв случай не е  слабичка, но  също  така, не е  и  дебела. Коремчето й  стърчи по детски, но е  твърдо и  няма сланини  по  него.

И още  нещо- двете  се обичат много. По никакъв  начин не мога  да  си  обясня  поведението  на  майка ми, освен  с  възрастови  промени А е само  на  59.

Как всички майки си приличат!
Винаги ме дразни с криворазбраната си задълженост към сина, продължител на рода!?

Бронте, при 6 години и 24 килограма, дори и да не тренира изобщо, не може да мине за "понапълняла".

Аз чакам сега да видя баба ми какви ще ги натвори (малко оффтопик). Мама има РД след седмица и баба ще идва на гости по повода. Не ме е виждала откакто и казахме, че съм бременна, а аз все пак съм качила някое и друго килце. Още преди 4 месеца като разбра се започнаха едни тиради - колко много трябвало да внимавам да не качвам килограми, че после нямало да мога да ги сваля В тази връзка и другата баба се изцепи - не се бяхме виждали 4 месеца и с нея (от Коледа, та за Великден ) и първото нещо след "Здравей" беше "Доста си напълняла"
За протокола - сега влязох в седми месец и съм +7кг. На мен не ми се струват чак толкова много, но явно приличам на слоница

Кира, ето  затова  побеснях, че й  набива комплекси. И то безпричинно
Не, че ако   имаше причина,  щеше   да е оправдано  да й  говори така, тъй като именно  тя имаше  навика  да  мъкне  вкъщи  сериозни  количества  сладкиши  за детето, включително  и  торти  всеки път,  та  на езика мазол ми беше излезнал да й обяснявам, че   това не  е  начинът  да  покаже  любовта  си  към детето.

А  ти  със  твоите  седем килограма отгоре  в 7- ми месец си в перфектна  форма. Нормално  е  да се  качат  до  12.
Много  ме  е  яд, когато  някой коментира  по  този начин външността  на  друг.  Бе що всеки  не  си  бере  грижа  за собственото  тегло, ами   се   драка  с другите
Аз по време  на  бременността наистина  бях като  хипопотам. Когато  ме изписаха, тежах  90 кг.  и се чувствах като  манекенка , тъй като  влезнах  да раждам  103 Не че  и  сега  съм от най- стройните , де, ама  вече  съм  на 40  и   метаболизмът  и   хормоните  ми  нещо се гъбаркат  с мен.

Та, ако бабите  те задъвчат  на  тази тема, просто  пускай коментарите  им покрай ушите  си

Благодаря  Така и смятам да правя. Просто ми станаха множко нещата, дето си ги пропускам покрай ушите

Никак няма да е лошо ако всички се научат да си гледат повече собствените задни части и в собствените паници, вместо винаги първо да надничат в чуждото.

Да се оплача, че направо е станала нетърпима напоследък.
Снощи: Утре имам работа.
Аз: ОК.
Днес: Ще мина за малко преди работа.
Аз: Ми ок.
Тя дойде за 15 минутки и почна: Изкъпа ли го, намаза ли го, той напоследък нещо не се храни, направи му супа, направи му чай, да се обадя ли на баща ти да го изведе...

Вчера - същите изпълнения!
Ей, не може да диша ако не държи всико под контрол и ако не ме обвини, че не си гледам добре децата и къщата!!!
Как не и писна 10 години, не знам!

Дясната си ръка давам, ако ще може мама да ми се обади да ме подразни нещо.

Разбирам те, те са от това поколение, което вечно дава напътствия и вечно трябва да контролира, и те така са расли. Но щом ти е майка, не можеш ли да й кажеш, че това те дразни или няма ефект.

Понякога провеждам разговори по темата, но ефектът им трае около седмица и пак се почва.
Все пак ми е в голяма помощ за децата.

Моята днес ми се нацупи, че не искам да я взимам на контролен преглед при личната лекарка със себе си. 
Тя: "Искаш ли да дойда с теб?"
Аз: "Не, няма за какво."
Тя: "Защо не искаш да дойда с теб?! Какво толкова!"
Аз: 

После се цупи в другата стая близо час... Елементарна работа, нито съм била на някакви важни изследвания, нито нищо. Не е имало някаква причина за притеснение. А при лекарката и без това мразя като чакам, предпочитам да си играя на телефона, за да убия времето. Шокира ме с това сърдене.
Ей така като почне да се цупи, хич не я разбирам. И вечното по телефона (в случай, че не пърхам  от щастие, а обикновено се чуваме вечер, като съм изморена от работа):"Какво ти има? Нещо станало ли е? Всичко наред ли е? Ама кажи ми, ако има нещо..." Всеки път й обяснявам, че съм се трупясала след работа, да не ме пита друг път, ако има нещо ще кажа. Не, та не. Редовно е това. Имало е случаи, в които съм била крива и сме се карали за това.    Гадно е, но аз много мразя да повтарям едно и също нещо...

Моята майка има някакъв много странен метод на разговор, освен всичко друго.
Нали знаете, понякога не ви се говори, казвате едно изречение за информация и това е.
Повечето хора ме разбират.
Обаче тя започва: Ама къде? Ама защо? Ама как? Ама кога?Ама какво?
И започна ли да обяснявам, започват да се правят забележки, да се дават акъли как да се направи нещо и т.н. 

Моята е същата. Всичко да знае, дори и да съм й казала, че готвя вмомента. И после се цупи като й кажа, че ще й звънна след 1 час, примерно. 

Взаимно се дразним. И с майка ми и с баща ми. За дребни неща, но те през годините се натрупват. И хем ми е тъжно, хем не мога да се променя. Виждаме се само за 2 седмици в годината, когато съм в България на почивка, и с всяка изминала година все повече се караме.

Тръгна да излизам на кафе с приятели - къде отиваме, в кое точно кафе, какво пихме, какво си говорихме...
Тръгна на гости някъде за уикенда - не ги ли обичам, защо отивам, нали съм си в България да се видим, приятелите по-важни ли са от тях...
Искам да изляза час-два сама да се разходя на спокойствие - как така излизам сама, къде ще ходя, какво ще правя, искали и те да излязат с мен...
Кажа, че планувам нещо ново (казвам го като факт, не искам мнения по въпроса) - веднага ми се обяснява как не съм права, как ще направя голяма грешка, и как те винаги ми мислели най-доброто, следователно за това си давали непоисканото мнение...
Обясня как стоят нещата в държавата, където живея - не, не било така, внучката на колежката била казала иначе, следователно аз нещо или не съм в час или ги лъжа...

И всеки път, когато изразя несъгласие с тях, ми се сърдят с дни след това и ме обвиняват колко раздразнителна съм станала и как не могат дума с мен да разменят... А от моята камбанария, аз просто искам да можем да си говорим спокойно, разбрано и уважително - без сърдене, без налагане на мнения, без разпити, без караници... Те ли са прави, аз ли съм крива, или обратното - вече не знам!

Майка ми, слава Богу не е такава. Разбрана е, не задава излишни въпроси и не раздава акъл на кило. Обаче, баща ми много ме дразни напоследък. Не живеем заедно, да си кажа. И ако аз не му се обадя да го чуя как е, може със седмици да не се сети да звънне. Та, напоследък ме занимава с някакви битовизми. И на два пъти мо звъни, докато съм на работа и не мога да отделя много време за разговори, моля го да казва набързо, ако е важно, ако не, че ще му звънна като свърша. Последния път, направо ми се разкрещя по телефона, че му е писнало да мо ходи по гъза и ми затвори телефона. Направо не можах да повярвам какво му става. Звънях му сто пъти-не вдига. Накрая отидох до тях да видя какъв е проблема, той ми съобщи, че не желае да говори с мен. След 10 секундно цупене, каза че има проблем с телевизора и ако може да го погледна. Оправих го и го питам, дали за това е била цялата драма? Мълча известно време и после изтреля.цял поток от думи, от които помня само : Като ти звъня, все имаш работа,все нямаш време за мен, аз може и да умирам ти не се сещаш.
Не ме разбирайте погрешно, звъня му всеки ден да го видя добре ли е, има ли нужда от нещо, от помощ, от компания...не е  болен, не съм го отсвирила. А той ме търси, само ако има зор за нещо и винаги, ама винаги-докато съм на работа. Не знам, самотно ли му е, скучно ли му е, или просто започва да полудява, ама аз не мога да се занимавам постоянно с неговите драми.
Ох, излях се...

От няколко дни майка ми е дразни с това, че мрънка от това, че ММ я е събудил. Беше дошъл за една вечер, отиде да пие вода през нощта и след като си замина получих скандал как можело той да я буди, какво било това, мухльо бил, боклук бил. Ядосах се и се скарахме. Вечерта съседите надуват от 1 до 5ч. чалга, все едно в нас съм ги поканила, аз не мога да спа и четях форума. На сутринта я питам дали тази случка не ѝ е била по - проблемна от пиенето на вода. Измънка, че не ги е чула.