Двуезични и многоезични деца в България

Didimich, явно или ти не си прочела правилно, или аз не съм се изразила добре. Естествено, че е прекрасно децата да учат език, пък било то и японски или иврит, ако щете. Това, което аз не разбирам е това
    Защо е нужно? Няма ли детето като тръгне на градина или училище, с уроци и с майка преподавател вкъщи да се справи на по-късен етап достатъчно добре с езика? Защо да му се вменява като майчин? Сега е на годинка, интересна картинка по паркове, в магазин или при лекар мама си говори на английски ок, ами после като расте и си създава сама комуникации, няма ли да чувства различност? Няма ли сама по детски да се чуди защо моята мама говори различно от на Иванчо например? Не съм убедена, че няма да се отрази и на българския.

Не се заяждам, просто пояснявам малко по-подробно какво имах предвид с "език се учи в средата".

Нутела, на 6 г. е. Преди месеци започна с: "Ама защо таткото на еди-кой си говори на български, а моят не?". Ние обясняваме, че таткото на другото дете пък не може на италиански, а нейният може малко и на български и т.н. Не е трагично положението, разбира се, просто се усеща как ,примерно, гледа да върви напред, за да не се налага да си говорят, когато наоколо са само българи, или пък отива и му приказва на ухото . Аз тогава се сетих и за голямата в Италия как ме молеше: "Моля те, мамо, по-тихо говори, гледат ни." . А хората са напълно добронамерени - и тук, и там. Дори и децата - нито някой се е присмял, нито нещо подобно, просто им е интересно. Но децата са си деца, и поне до след пубертета искат да се впишат напълно и не търпят да се различават с нещо.

Didimich, това май при малките е често срещано, на какъвто и език да му говориш да не те чува

Какво и има на възрастта 5-6 за старт, не я намирам за късна?! За развиването и формирането на мозъчни клетки съм съгласна

Aeria, мерси за подробният пост, радвам се, че разбираш, че не съм злонамерена, а просто не споделям възгледите ти. Това пък от своя страна съм убедена, че хич не ти влияе, така че всички сме щастливи убедена съм, че си проучила нещата преди да решиш така и си взела правилното за теб решение. Аз на тези проучвания, обаче хич не им се вързвам, то като се замислиш колко проучвания по всякакви теми се пръкнаха, да се чудиш как е оцеляло човечеството без тях
 Изниква ми веднага въпрос, сигурно очакван от теб, как ти си се справила на ниво перфектен английски, без да са ти говорили от бебе? (Предполагам, че не са) Какво и има на възрастта 5-6 за старт, не я намирам за късна?! За развиването и формирането на мозъчни клетки съм съгласна

 Зои, и аз на много проучвания не вярвам, особено ако започват с встъпителното изречение " Британски учени установиха...."  но за нещата, за които говоря пише в сериозната научна литература. Иначе въпросът ти е интересен, благодаря за въпроса ))) При мен има един фактор, който е косвено свързан с езика. Нашите ме бяха записали на акордеон от много малка - сигурно съм била на 3 или 4, със сигурност е било преди 5. Това е развило у мен изключително добри музикални умения, добър слух. Днес вече не свиря,но пея много добре, изключително точно, особено след 2 чаши вино ))). Музикалният слух много помага при усвояването на акценти - музикалните хора имат много по-добро произношение, защото произношението всъщност е музикалният аспект на езика. Когато попадна в британска среда, започвам да говоря изключително с британски акцент и обратното - ако съм заобиколена с американци, започвам да говоря с американски акцент. Дори и да не искам ). Отделно от това имам афинитет към езиците и от малка уча думи като побъркана. Винаги ми е харесвало да уча английски, винаги съм слушала песни, за да изкарвам текстовете им. Едно време нямаше нет, от който да изкараш текста на песен, която харесваш. Имах касетофон и нон стоп превъртах едни касети назад-напред , за да си записвам текста, да го уча и да го пея после (това вече в малко по-тийн възраст). Това също е упражнение, което много помага на обогатяването на речника и усъвършенстването на произношението. След това вече езикова гимназия и накрая филологията. Чак след това дойдоха пътешествия в Щатите и Англия, но за не повече от 2 седмици на посещение, а всички ме питат дали съм живяла или учила там.
Във връзка с това какво ще стане ако детето почне след 5 години да учи - ами нищо фатално, има начини да научи език, но все пак е по-добре да е преди това. Децата учат думи и граматика и след това, но усвояването на добро произношение се случва, ако езикът започне да се учи преди това. А и дете, което започне на 2 има 3 години преднина от детето, което започва на 5. Както ти съвсем уместно намекна - аз съм такъв пример. Но съвременният свят е вече по-различен и един чужд език вече не е достатъчен, макар че честно казано на мен английският ми стига и друг не ми се налага да използвам, въпреки че разбирам и знам някоя дума на испански, италиански и френски. И руски. Когато пътуваме до Оталия или Испания ми трябват само 3-4 дни да започна да водя разговори на съответния език. Но в голяма степен английският ми помага, затова смятам, че той е добра основа. Ето защо искам дъщеря ми до 3 г. да е ОК с английския и тогава да започне с втори чужд език. Всеки език е богатство и колкото повече, толкова повече. Дори вече й пускам бейби тв на немски ))