Двуезични и многоезични деца в България

  • 21 859
  • 177
  •   1
Отговори
  • Мнения: 84
Започвам тази тема, тъй като търсих много, но не намерих достатъчно информация във форума. Интересува ме, има ли сред вас мами, омъжени за чужденци, които си живеят в България? Търся най-вече хора, с които да комуникирам по въпросите на езиковото и културно обучение на децата? Как им помагате с изучаването на двата езика? Какви методи използвате? Намирате ли подкрепа в детската градина и училище? Изобщо имам един куп въпроси и опит за споделяне, но единственото, което намирам е информация за българи, които живеят в чужбина. Предполагам, че и те се срещат със същите предизвикателства като нас, но мен ме интересува, как да предам на детето си в българска среда чуждия език и култура. Също така, ще се радвам аз и детето ми да намерим други хора в нашето положение, с които да се срещаме и да комуникираме.

В момента чета тази книга Growing up with Three Languages, която има много интересни съвети, но не всички са приложими в България и за начина на живот, който ние водим. Така че, ще се радвам да споделим реалния си опит Simple Smile

# 1
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Как им помагате с изучаването на двата езика? Какви методи използвате? Намирате ли подкрепа в детската градина и училище?

 как да предам на детето си в българска среда чуждия език и култура.
Отговорът е един - с постоянство в общуването на чуждия език (с чужбинксите роднини и родител) и регулярни посещения на чуждата страна за седмица-месец, колкото позволяват ваканциите и ангажиментите на родителите.
При нас никога не е имало проблем с усвояването на единия или другия език - просто от самото начало тя слушаше едновременно и двата езика - български от мен и сестра си, италиански - от татко си и неговите роднини. Живяхме 3 години там, сега сме от 3 години в БГ, на почти 6 г е. Владее ги и двата на горе-долу еднакво ниво, проговори ги едновременно преди да навърши 2 год. Никога не сме отстъпвали от правилото всеки да говори родния си език пред нея, за да ги учи правилно.
Има го моментът, когато се запъва, преди да превключи на другия език, ако е била по-дълго време само на едното място. Но бързо го преодолява и вече никак не ги смесва, дори когато трябва да минава бързо от единия на другия език.
За градината - не знам каква подкрепа се очаква да имаме, там се учи на български, имат и занимания по английски.

# 2
  • Мнения: 84
Благодаря за отговора. Ние също се придържаме към тази система, въпреки че, аз като сме в къщи с малкия се опитвам да му пускам повече песнички на френски и да си играем с френските играчки. Той се роди в България и основните му контакти са с българския език до момента. От там идват и притесненията ми. Мъжът ми полага големи усилия и през цялото време му говори на френски, но само това е връзката му с езика. Аз и мъжът ми си говорим на български, понеже той го научи до перфектно ниво. Преди време се опитах да намеря детегледачка с френски, понеже имахме нужда, но това се оказа много трудна мисия, почти невъзможна. Сега се чудя, дали да не се опитам да потърся човек с френски отново, който да го занимава по 1 или 2 пъти в седмицата.

Относно детската градина, той сега е на 1 г. и 6 м., като стана на 1г. ходеше на частна. Там имаше учителка, която знаеше френски и му говореше от време на време. Сега е в държавна, просто няма вариант за подобно нещо. В книгата, която чета, се препоръчва да се ограничи максимално езика на държавата, в която се живее в началото, за да се даде път да се развие другия, но това няма как да стане ми се струва в нашата ситуация. Особено, когато детето ходи на ясла.

# 3
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Най-добре е, ако имате възможност, да прекарва повече време в страната на баща му, с неговите роднини. Моята е по цяло лято в Италия при баба си, за коледните или великденските празници пак сме там поне за седмица-две. Баба й също идва често на гости за по десетина дни. Така има възможност да говори с някого изцяло на езика. Аз имах големи притеснения, докато живеехме в Италия, дали ще научи български, защото го чуваше единствено от мен и сестра си, нямаме други роднини. Но живеейки тук и ходейки там за ваканциите, постигнахме доста добър баланс.
Пускай му и филмчета на френски, карай баща му да му чете и говори повече също.
Четох наскоро за една френска детска градина в София, но цената ми се видя доста висока.
Френското училище също е доста добро, ако имате възможност да си го позволите, разбира се. Имаме познати с деца, чисти българчета, които го посещават и са много доволни от обучението, което е изцяло на френски.

Аз мисля, че дори и единия език да остане на заден план, при двуезичните деца никога няма да се загуби напълно. Все ще остане един добър запас от думи, и макар на пасивно ниво, в един момент ако му потрябва, ще се активизира и ще дръпне бързо напред.

Последна редакция: вт, 02 дек 2014, 11:44 от 'Кафе с мед'

# 4
  • Мнения: 80
При нас е обратното положение, аз живея в Кипър и бащата е кипърец, съответно и всички около него говорят на гръцки език. В момента е на 2 години и проговори и двата езика, дори български повече, защото е постоянно с мен, а аз му говоря само на български. Ходи и на гръцко-говоряща детска градина за няколко часа на ден. За да научи втория език добре, е важно детето да разбере, че с единия родител се говори само на единия език, а с другия само на другия език. Моят син, ако ми поиска вода на гръцки например, аз  му повтарям думата на български. Лятото се прибираме за 1 месец и в БГ среда и това също много помага. Друго, което правим, е да му пускам песнички и да му чета на български, освен на гръцки.

# 5
  • Мнения: 4 292
Nadita и аз съм в твоето положение, с татко чужденец живеем в Бг. Ами аз си говоря естествено само български, таткото само на гръцки, помежду си български. Сигурно моето дете е единственото,което почти всички думички са му на гръцки. Той е на 1,10г., говори малко, но ясно си отива към татковия. Не ходи на ясла, гледаме си се вкъщи, в Гърция по веднъж месечно за уикенд и върнем ли се все е добавил по нещо ново от там. За сега се смея с неговият избор, макар че тези думички, които ползва са по-лесни на гръцки.
И моят съвет е като на Кафе, ако имате възможност да ходите във Франция най-добре за детето. Да го слуша от средата, иначе не се притеснявай няма да се ощети щом таткото му говори. За филмчета и песнички и аз пускам на другия език.

# 6
  • Мнения: 84
Благодаря ви за отговорите. При нас положението е притеснително най-вече заради градината. Аз започнах работа, на непълен работен ден, когато той стана на 1 година. Относно ходенето във Франция тъй като и двамата работим вече, можем да си го позволим горе долу 1 път в годината, за около 2 седмици. Роднините и де идват горе долу за по толкова време, понеже и те работят. Мисля да опитаме за детската градина, като е вече по-голям, дали няма да намерим нещо с френски, но и на достъпни цени разбира се.

Хубавото е, че баща му доста се старае и му говори доста, чете му, но не знам доколко комуникацията само с 1 човек, ще му помогне да проговори езика. Факт е, че в момента казва лесни думички на френски и на български, но все още е рано да се разбере, дали ще го проговори или не. Иска ми се и двата езика да вървят на равно. Търсих други френски или смесени семейства, които да живеят в София, в различни форуми за чужденци, но не намерих много хора. Тъй като живота на всички ни е много динамичен е и трудно да се организират среща с децата. Иска ми се като цяло да расте в една международна среда и да се среща с други деца от смесени семейства, защото рано или късно ще осъзнае, че е различен, но по този начин, ще осъзнае, че има и други като него.

# 7
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Осъзнават, че са малко по-различни, заради родителя, който е чужденец в страната. В случая, моята най-много се панира, когато баща й или баба й отидат да я вземат или заведат на детска градина, защото не говорят български. Тя се притеснява, че не разбирали и как другите татковци говорели на български, а нейният не Laughing. Всъщност той знае много малко, но достатъчно да се разбира с хората, тя обаче се срамува. Предполагам, същото щеше да е ако живеехме в Италия, а аз не знаех италиански.
При вас доколкото разбрах го няма този проблем, защото таткото говори български?

Все пак, не е ли по-добре вкъщи да си говорите на френски? Така поне ще има още един източник и възможност за ползване на езика.

# 8
  • Мнения: 84
Да, така е, татко му говори български и то перфектно. Още като се запознахме го говореше на доста добро ниво, но сега направо не може да каже човек, че е французин, освен ако не задълбае в някоя много сложна тема за разговор. Относно говоренето в къщи, опитвали сме се, аз самата говоря други езици, но френския не ми е най-силният. Започнах да го уча сериозно по време на бременността и в битова ситуация горе долу се справям, но като не знам някоя дума, минавам на български и край Sad. Там приключва френския разговор, за което се чувствам и виновна. Явно трябва да положа повече старание.

# 9
  • Мнения: 4 292
Nadita, мисля че го мислиш повече, от колкото е нужно, ще се справи детенце, изобщо не се съмнявай.
Имам съседи, майка българка, баща англичанин. Английският на детето идва само от таткото, ходят веднъж годишно там, толкова идва и бабата. Ами малката е  само на 3,5 г. и английския и е по-добър от моя Laughing. Превключва за секунди между езиците. Като допълнение гледа филмчета и си говорят с бабата по скайп. Ако имате опция за скайп разговори с роднините на мъжа ти, добре дошло.

# 10
  • Мнения: 1 959
С право се притеснява nadita_sb за френския.
Аз съм в подобна ситуация тук. Детето ми чува български единствено от мен, ходи на градина и виждам как реагира много повече на английския, от колкото на българския. Физическото време, през което мога да говоря, чета, пея на български просто не е достатъчно да компенсира английския.

Примерите със съседските деца са много неудачни. Семействата са различни, децата са различни. Английски, например, може да се чува постоянно от телевизора, докато с френския не е така.

За мен, най-добрия вариант е опитът на Кафе с мед за чести гостувания или уроци/езикова градина/училище, ако няма възможност за толкова чести пътувания.

# 11
  • Мнения: 4 292
Zlatna tolumba, какво му беше неудачното на моя пример, че не разбрах?
Темата е за двуезични, а не за деца с френски конкретно. И детски образователни филмчета, сигурно знаеш има на всички езици, не са само на английски.

# 12
  • Мнения: 1 959
Сравняването на децата и кое на какъв език и как говорило, намирам за неудачно.



# 13
  • Мнения: 745
Ще ви следя.Ние не сме в Бг,но и двамата сме българи и в къщи се говори разбира се на български.Той е още малък,не посещава детско завеение и се притеснявам,че ще научи български,а немски не и кохато тръгне на храдина,ще е шаш.Ние също не знае немски и в къщи няма как фа се комуникира на немски...

# 14
  • Мнения: 19
И ние сме в подобна ситуация. Живеем в България, а мъжът ми е финландец. Дори бих казала, че при нас е доста по-сложно, тъй като френски в БГ все пак може да се изучава по градини, училища, курсове, а за финския няма да ви обяснявам... Мъжът ми говори перфектно български, аз разбирам само отделни думички и изрази на фински (покрай комуникацията им с детето), така че с мъжа ми си говорим на български. Той говори на дъщеря ни от раждането и само на фински. Хубавото е, че финландската баба по принцип живее в България (но от една година е в чужбина, но не Финландия, та не си струва да я посещаваме) и тя също говори на внучка си само на фински. Сега по скайп се чуваме от време на време, но часовата разлика е голяма и обажданията са 3-4 пъти в месеца. Мъжът ми като се върне от работа вечер задължително само той си играе с малката, както и активно през уикенда, а всяка вечер и чете финландски книжки. Дъщеря ни е на 1г. и 10м. и казва отделни думички на двата езика, но не прави изречения от по две думи. Чудя се рано ли е да се притеснявам? Всички казват, че двуезичните деца проговарят по-късно, но все пак какво означава това? Кога има смисъл да се обърнем към специалист? Детето ни разбира команди доста отдавна, разбира и всичко, което и говорим (и на двата езика), знае за какво служат вещите от бита, имитира, повтаря лесни думички след нас. Опива се постоянно да комуникира с нас и всички хора- познати и непознати, но използва най-често "ка" като нарицание за всичко, съчетано с определена интонация и евентуално посочване с пръст и изражение на лицето. Все едно си водим разговор, аз и говоря нещо, разказвам, а тя коментира: "Ка?" Simple Smile. Не знам дали го обясних ясно.

Общи условия

Активация на акаунт