- Публикувана: 1 дек. 2014, 19:18 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2014, 18:47 ч.
Какъв тип виртуален сноб съм?
Янтра, не си кой знае какъв Шерлок - не съм мъж. Просто не съм в час с тойзи Еверест на бебешките колички. Даже не съм ги чувАла. Явно никва снобка не съм и кво ли прая тука. И вилици за омари нямам.
Е, някои пък не знаят какво е ономатопея, кво да се прави.
Аз знам! Дори мога да го напиша на латински: onomatopoeia
Мяу!
Ох, бе! 
За чревца с масло умирам. На плитка сплетени.
Утре при моите месари с фурлата, само черва не е виждала, милата.
За чревца с масло умирам. На плитка сплетени.
Утре при моите месари с фурлата, само черва не е виждала, милата.
Това си го представих цветно
Аз да ви кажа, ако още не сте се усетили - Никакви сноби не сте.
Как да не сме, бе??? Къде видя ноблес у нас?
Ох, бе!
За чревца с масло умирам. На плитка сплетени.
Утре при моите месари с фурлата, само черва не е виждала, милата.
За чревца с масло умирам. На плитка сплетени.
Утре при моите месари с фурлата, само черва не е виждала, милата.
Досега мислех, че ако една чанта не може да събере един заводски хляб, две кила картофи и бутилка олио, никаква чанта не е.
Сега изискванията се завишават...
Смей се ти, аз не разказах за летящия холандец.
В зората на виртуалните комуникации, преди сто години, водим кореспонденция с белия свят и един холандски гражданин иска на приятелката ми адрес, картичка да и изпрател.
Дава нашата адреса и един ден се звъни на вратата и се явява на адрес лице два метра високо, с червени бузки, очила "Джон Ленън" и раница, по-висока и от него.
Все едно, след първоначалния шок от изненадата, лицето въпреки надеждите си да разпъне раницата в хола, бе настанен в един хостел и явно, поради рязката промяна в първоначалните му планове бе леко ядосан и наговори едни, няма да ви казвам, но основната му мисловна линия бе свързана с това, че ние сме диваци от третия свят и си нямаме идея как се посрещат гости, което сериозно ме амбицира, понеже аз малко патриот си падам и го заведох на една вечеря, на която му бяха сервирани агнешки черва, шкембе, пилешки воденички и по моя специална молба- необезкостена агнешка глава, от което той за малко не получи апоплектичен удар, но аз бях безкрайно доволна и се чувствах леко като в Индиана Джоунс и храма на обречените. Признавам, че главата не я ядох, /макар, че много обичам, но само в обезкостен вид/, но гледката на опуления му поглед, докато аз консумирам с огромна наслада червата, мозъка и пилешките стомаси, ще пазя като най-скъп спомен до дълбока старост.
Досега мислех, че ако една чанта не може да събере един заводски хляб, две кила картофи и бутилка олио, никаква чанта не е.
Сега изискванията се завишават...
Аз??!! Заводски хляб??!! Не, няма начин.
А от снощи, признавам, хляб "Добруджа" никога вече няма да живее в моя свят като хляб.
В зората на виртуалните комуникации, преди сто години, водим кореспонденция с белия свят и един холандски гражданин иска на приятелката ми адрес, картичка да и изпрател.
Дава нашата адреса и един ден се звъни на вратата и се явява на адрес лице два метра високо, с червени бузки, очила "Джон Ленън" и раница, по-висока и от него.
Все едно, след първоначалния шок от изненадата, лицето въпреки надеждите си да разпъне раницата в хола, бе настанен в един хостел и явно, поради рязката промяна в първоначалните му планове бе леко ядосан и наговори едни, няма да ви казвам, но основната му мисловна линия бе свързана с това, че ние сме диваци от третия свят и си нямаме идея как се посрещат гости, което сериозно ме амбицира, понеже аз малко патриот си падам и го заведох на една вечеря, на която му бяха сервирани агнешки черва, шкембе, пилешки воденички и по моя специална молба- необезкостена агнешка глава, от което той за малко не получи апоплектичен удар, но аз бях безкрайно доволна и се чувствах леко като в Индиана Джоунс и храма на обречените. Признавам, че главата не я ядох, /макар, че много обичам, но само в обезкостен вид/, но гледката на опуления му поглед, докато аз консумирам с огромна наслада червата, мозъка и пилешките стомаси, ще пазя като най-скъп спомен до дълбока старост.
Ох, бе!
За чревца с масло умирам. На плитка сплетени.
Утре при моите месари с фурлата, само черва не е виждала, милата.
За чревца с масло умирам. На плитка сплетени.
Утре при моите месари с фурлата, само черва не е виждала, милата.
Досега мислех, че ако една чанта не може да събере един заводски хляб, две кила картофи и бутилка олио, никаква чанта не е.
Сега изискванията се завишават...
Аз??!! Заводски хляб??!! Не, няма начин.
А от снощи, признавам, хляб "Добруджа" никога вече няма да живее в моя свят като хляб.
Смей се ти, аз не разказах за летящия холандец.
В зората на виртуалните комуникации, преди сто години, водим кореспонденция с белия свят и един холандски гражданин иска на приятелката ми адрес, картичка да и изпрател.
Дава нашата адреса и един ден се звъни на вратата и се явява на адрес лице два метра високо, с червени бузки, очила "Джон Ленън" и раница, по-висока и от него.
Все едно, след първоначалния шок от изненадата, лицето въпреки надеждите си да разпъне раницата в хола, бе настанен в един хостел и явно, поради рязката промяна в първоначалните му планове бе леко ядосан и наговори едни, няма да ви казвам, но основната му мисловна линия бе свързана с това, че ние сме диваци от третия свят и си нямаме идея как се посрещат гости, което сериозно ме амбицира, понеже аз малко патриот си падам и го заведох на една вечеря, на която му бяха сервирани агнешки черва, шкембе, пилешки воденички и по моя специална молба- необезкостена агнешка глава, от което той за малко не получи апоплектичен удар, но аз бях безкрайно доволна и се чувствах леко като в Индиана Джоунс и храма на обречените. Признавам, че главата не я ядох, /макар, че много обичам, но само в обезкостен вид/, но гледката на опуления му поглед, докато аз консумирам с огромна наслада червата, мозъка и пилешките стомаси, ще пазя като най-скъп спомен до дълбока старост.
В зората на виртуалните комуникации, преди сто години, водим кореспонденция с белия свят и един холандски гражданин иска на приятелката ми адрес, картичка да и изпрател.
Дава нашата адреса и един ден се звъни на вратата и се явява на адрес лице два метра високо, с червени бузки, очила "Джон Ленън" и раница, по-висока и от него.
Все едно, след първоначалния шок от изненадата, лицето въпреки надеждите си да разпъне раницата в хола, бе настанен в един хостел и явно, поради рязката промяна в първоначалните му планове бе леко ядосан и наговори едни, няма да ви казвам, но основната му мисловна линия бе свързана с това, че ние сме диваци от третия свят и си нямаме идея как се посрещат гости, което сериозно ме амбицира, понеже аз малко патриот си падам и го заведох на една вечеря, на която му бяха сервирани агнешки черва, шкембе, пилешки воденички и по моя специална молба- необезкостена агнешка глава, от което той за малко не получи апоплектичен удар, но аз бях безкрайно доволна и се чувствах леко като в Индиана Джоунс и храма на обречените. Признавам, че главата не я ядох, /макар, че много обичам, но само в обезкостен вид/, но гледката на опуления му поглед, докато аз консумирам с огромна наслада червата, мозъка и пилешките стомаси, ще пазя като най-скъп спомен до дълбока старост.
Аззи, ако го беше завела и на колене на прасе, кракът му нямаше да стъпи повече на Балканите 
))
))Ужас!
Представям си Azzy до заколеното прасе.
С бъклицата с блага ракия, а?
И с клъч, казадей, копринена риза и норка, леко да протегна ръката си, като преди това сваля ръкавицата си от фина агнешка кожа, с лек, небрежен и фин жест да потопя изящните си пръсти в бликащата от срязаната артерия кръв и да опитам със затворени очи и нескрита наслада.
Да не разочароваме и зимната соната, все пак
И с клъч, казадей, копринена риза и норка, леко да протегна ръката си, като преди това сваля ръкавицата си от фина агнешка кожа, с лек, небрежен и фин жест да потопя изящните си пръсти в бликащата от срязаната артерия кръв и да опитам със затворени очи и нескрита наслада.
Да не разочароваме и зимната соната, все пак
отвратително
само плюскане ви е в главите. кулинарно-количкови сноби сте в този форум
.
отвратително
само плюскане ви е в главите. кулинарно-количкови сноби сте в този форум
.Освен ономатопея, чувала съм и за ирония, хипербола, метафора, оксиморон и други литературни похвати. Както и за чувство за хумор.