''Моли се да не те среща сънародник в чужбина''

tonkabonka, и аз съм със зелени очи Нищо чудно младата майка да се е уплашила, че ще й го урочасам...
Както писах по-горе, не знаем човек в какъв момент ще го хванем. И заради едно "добър ден" да си развалим деня.

Айде, айде, извинения. Просто искате да им е гадно на сънародниците, които са любезни, а не като вас- капсулирани и студени.

Не съм живяла в чужбина, само на екскурзия съм била. Два пъти съм имала случайни срещи с българи - веднъж в Банкок, в Байоки скай ние трима души си говорихме на български, чули са ни и ни се обадиха пак 3-ма или 4-ма бяха, възрастни българи. За минута- две споделиха какъв им е маршрута, от къде идват и накъде са се насочили, питаха и нас, отговорихме, зарадваха се, че са срещнали българи на такова място и толкова. Не беше лошо, защото не го очаквахме и от двете страни. Другия случай е в Гърция, на крайпътна бензиностанция в тоалетната щях да плащам и съм си промърморила нещо на български, явно. Жената се ококори, попита българка ли съм. Отговорих, че да, тя каза на половин цена за българи  и това беше.

Имам братовчед, който живее в чужбина със съпругата си. За толкова година извън България не съм чула нищо лошо да кажат за отношенията между българите зад граница, но може пък просто те да са имали късмет. Даже още в началото се запознаха с друго бългаарско семейство, което много им помогна, докато си намерят къде да живеят и досега си поддържат отношения с тях.

Изобщо не ме интересува какви са хората по опашки, събития, в автобуса, парка, магазина. Стига да не ми миришат, да не ме бутат и изобщо да не ми влизат в личното пространство. От там, не ме интересува кой къде е роден и къде живее. Аз съм от ония, които си говорят с непознати и си играят с чуждите деца, но на въпроси колко пари изкарвам, не отговарям, докато чакам за самолета  

Не се срамувам от определени българи в чужбина. Като не ми харесва вида или поведението им, отбягвам ги и толкова. Ама да се срамувам, заради разни други хора, как пък не.

От личния ми опит и наблюдения, категорично не подкрепям, че българите в чужбина не си помагали. Напротив, помагат и то много, с информация, с насоки, с преводи, с помощ за работа, с подслон..

Засрамващо е за самите тях. Не виждам по-адекватна реакция от дистанциране.

Помагат си, но предимно между познати. Към случайните запознанства и срещи със сънародници, повечето сме скептично настроени.

Зависи от ситуацията и от хората. Случайни запознанства могат да прерастнат и в приятелства. Случвало ми се е.

Има и случи, когато бих се обадила на българи. Преди няколко години бях на концерт класическа музика на млада българка тук (не беше специално за българската общност; едва ли е имало много българи на концерта). След два дни летях до САЩ и почти бях сигурна, че същата млада дама чакаше заедно с мен полета си. Ако бях 100% сигурна, че е тя, задължително щях да я заговоря и да я поздравя за концерта, особено за последната част, която бе от българска музика. Не бях 100% сигурна и не посмях.

Не знам,може аз да попадам само на такива,но всички които познавам тук са с огромно самочувствие.
 Преди няколко дни говорихме с мъжа ми,че всички се хвалят,че не били зле финансово в Бг,но просто решили да дойдат тук.Как пък един не си призна,че от нужда е дошъл тук.Аз си мисля,че в момента в който пристигнат тук българите се променят.Гледам другите нации как се поддържат,събират,а ние не сме така за съжаление!

Не изчетох цялата тема, затова надявам се включването ми не е съвсем неуместно. Отговарям конкретно по темата.

От българи зад граница определено съм видяла много повече добро, отколкото лошо. Смятам, че това е някакво клише, градска легенда, кяото продължава да живее.

Човек трябва да подбира контактите си, независимо българи или чужденци. Не общувамe с българи, само защото са българи. Поддържамe контакт с тези, с които сме подобни, с които имаме какво да си кажем, с които имаме с ходни ценности и възприятия.
Но когато хората имат тотално различна ценностна система, това е безсмислен контакт, насила, по общ признак "наличие на български паспорт" и никаква друга допирна точка. Тогава е нормално, дори очаквано да има и разочарования.

Иначе, добре че е ММ, да създава нови контакти. Ако зависеше само от мен, какъвто съм темерут, сигурно и мен щяха да ме пишат в бг-мамма каква съм надута студена скумрия.  

И на мен са ми същите наблюдения - вечните студенти ,които често говорят доста зле езика,общуват само с други българи ,има го момента на кой е по-по- най ,сравняването и ''старшинството'' и а някой се уреди за нещо ,другите автоматично почват да му завиждат.Често отношенията са доста лицемерни и се поддържат от немай къде.И върви със задължителното ''местните са ужасни,тъпи,не знаят как да се забавляват''.Това са ''българското село'' - вечните студенти,гастербайтери,такива,които работят само с други българи и т.н.
Имам приятели българи,но са пресяти и имат същото мнение като мен- че щом сме тук,общуваме и с местните,имаме местни приятели и се опитваме да се интегрираме.
Общувам,когато човека ми хареса и имаме предпоставка да се заговорим.

Заговаряли са ме като чуят, че говоря български, и аз съм заговаряла. По-често обаче си трая.
Българите тук не са задружни както турците или сърбите.

Никога не съм търсила целенасочени контакти с българи в чужбина и не изпитвам необходимост да се капсулирам в собствената си националност и език, напротив. Навсякъде искам обаче да срещна широко скроени, отворени към света хора, с които да имаме какво да си кажем и това е определящо за контактите ми.

От българи в чужбина аз лично лошо не съм видяла, но няма и как да е иначе, защото никога не съм търсила помощ от никого.

Всъщност деля хората на две групи само - приятели и безразлични. Другото е без значение.

Не е въпроса дали сме в чужбина или не, а че просто сме си такива. И коментари от рода на "вие българите" най ми харесват. Ние си се прецакваме навсякъде. Аз си живея в България, но съм била в Испания и там ако си отворил входната врата и някой е вече до асансьора, те пита ще се качваш ли и те изчаква. Всеки, преди да се нареди на опашка, пита кой е последен. На автобусна спирка всеки новодошъл поздравява. А тук поздравяваш бабите пред входа и те те гледат странно - тая пък какво иска. Съседа се засилва да се качи без теб в асансьора, за да ти е гадно. За опашките да не говорим. Каквито сме тук, такива сме и в чужбина. Относно караницата софиянци и останалите: Хорицата от мъъъничките градчета толкова отвисоко гледат на селяните от околността, че надминават в пъти софиянци. Имала съм случаи да създам добър контакт и да общувам перфектно с някой човек, до момента в който научи, че всъщност съм от мъничко градче. Изтъкани сме от предразсъдъци и сме изключително нетолерантни. Относно простите хора по строежите: Лично познавам учители и инженери, които работят по строежите на запад, заради "високите" заплати в милата ни татковина. И то дори много културни и начетени хора. Даже един лекар ходи да прави камини през отпуските си при братята гърци. Лошото е, че човек като заминава нанякъде, може да тръгне и без багаж, но отнася себе си. Ей това е проблема. А и между другото: какво ще ви се случи ако поздравите някой, пък бил той и мърляв, прост или какъвто и да е. Знаете ли, че за французи, швейцарци, холандци не е обидно, даже е редно да поздравят и прислужницата на дома, в който са отишли на гости и да се държат с нея като с равна!?
И ако някой е решил, че имам само отрицателно мнение за нас, българите, жестоко се лъже. В живота си съм срещнала достатъчен брой прекрасни хора, за да имам повод да поздравя всеки новосрещнат и да нямам нищо против да завържа ново познанство. Никога не знаеш кой е насреща ти...

Винаги съм си подбирала внимателно хората, с които контактувам. Надута съм си още от България и чужбината не ме промени   В началото предпочитах българи заради езиковата бариера, но сега вече нямам претенции, стига да ми пасват характерите им. Поздравявам и непознати българи все още. Примерно, седя си в рейса и до мен сядат две жени, майка и дъщеря и започват да си бърборят на български, като си мислят, че никой не ги разбира. Ами неприлично ми се стори тайно да ги подслушвам и ги поздравих  
Друг случай, за две седмици съм командировка и съответно никакъв контакт на български, освен вечер на бързо по телефона с мъжа, ако имаме време. Във фоайето на хотела чувам българска реч, извиних се че ги прекъсвам, но им казах че ми е станало мило да чуя българска реч и не мога да подмина без да им кажа "Добро утро". Те пък ми пожелаха "Приятен ден".
Синът има за първи път българче в училището си, родителите му се затруднявали с езика, казах му да им даде телефона ми, ако имат проблем да ми се обадят хората.
Колега мой миналия месец ми се обажда да ми каже, че срещнал българка работеща в ресторанта на хотела, където бил отседнал. Първи работен ден й бил. Той веднага й казал, че имал колежка българка и дори се похвалил със заучената фраза "Как си"  
Шефът идва при мен един ден специално да ми каже, че в офиса в Бирмингам наели румънци. Те си мислят явно, че румънци и българи един език говорим  
Моя колежка имала зъболекарка българка, имаше огромно желание да ме запознае със сънародничката ми  
Явно си е нормално да се търсят сродни души и според националността.