Имам познати, които от години работят в чужбина. Пред 90-те години беше масово изселение към Италия на жени на възраст около 40-те години. (Това по наблюдение от града, където живеех по онова време). Наскоро говорих с моя приятелка, чиято майка е в Италия и останах като гръмната от една тамошна практика сред бълкарките - продаване на работно място. Тоест, ако си бавачка на някоя старица/старец, и решиш да напуснеш, си продаваш работата на друга българка за около 300-400 евро. 
Без коментар.
Без коментар.е, какво има да му се коментира пък
, било си е обичайна практика/впрочем и досега съществуваща/. моя приятелка по това време така си купи място , само че в гърция. и беше 20- годишна тогава, а не 40 
. Съвсем отделно, какво точно е редно да кажеш на сънародник на опашка във Версай? Аз лично не се сещам две изречения, които бих казала, нито пък какво бих искала да чуя от непознат.
Толкова по-зле за теб!
аз все още недоумявам - наистина ли си говорите с всеки срещнат, където и да е? нито един чужденец в Бг не съм видяла да го прави , ако срещне сънародник у нас. какво можете да обсъждате - опашката за чакане, цената в магазините, обмен на каква точно информация? и защо, по дяволите да е необходимо да се сближаме с всеки наш сънародник
. че аз и в Бг си селектирам познанствата стриктно, какво остава извън Бг. 
Зависи от ситуацията, аз говоря с непознати дори и ако не са българи. 
