''Моли се да не те среща сънародник в чужбина''

  • 14 402
  • 124
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 915
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! А българин в чужбина пребивава за пари. Според мен това е обяснението.

Не е вярно! Аз не дойдох за пари, а за по-добра реализация, по-спокоен живот. На някого може да му прозвучи странно  Mr. Green, но манталитетът ми е такъв, че повече ми допада да живея в подредена, улеснена откъм законност държава, Пари имам, но никога не са ми били самоцел, а по-скоро са резултат от възможността да се реализирам професионално.
90% няма да те разберат, да не казвам, че само хора с твоето разбиране биха разбрали какво говориш. Между другото само 12 години съм в чужбина, не знам много ли е или малко за вас.

# 61
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
За пари идват гастербайтерите или хора които живеят малко в дадената държава и после се връщат в родината  Grinning



sophiemmaspencer Peace

# 62
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 490
Питам вас, може да имате по-добри ''попадения'' от срещите с българи в странство.                                                                                                              

Да, имам много добри попадения.

# 63
  • Down south
  • Мнения: 9 244
                                                                                                                                                     Та какво ще кажете за бългрите в чужбина?                                                                                                                         
Живея извън България от 13 години.
Срещала съм и продължавам да срещам различни хора, от различни краища на България.
Не мисля, че има значение дали човек е в или извън България, държанието, поведението и всичко останало, което носи със себе си, е въпрос на възпитание.

Оплаквания от българи нямам.

# 64
  • Мнения: 4 300
Не живея в чужбина, но колкото пъти сме срещали българи зад граница, винаги са ни правели впечатление на пълни темерути. В Двореца във Версай на опашката до нас имаше други българи, които много добре разбраха, че и ние сме такива, но се правеха, че изобщо не ни забелязват. Аз все пак реших, че като срещнеш българин някъде по света е редно да му кажеш едно "Добър ден". И точно това направих - поздравих ги. Те ме погледаха известно време като полезно изкопаемо, после ме питаха дали живея в Париж и след като отговорих отрицателно разговорът ни приключи. Кой знае, ако живеех там, можеше някоя и друга дума да им се откъсне.
На друго място /пак по забележителности/ срещнахме хора, които преди време живееха в нашия блок - бивши съседи. Едно "ааа, здравейте" и толкова. Не, че аз си припадам да си разкажа личната история на някой непознат, но някак ми се струва странно да не размениш две изречения с българин, срещнат в чужбина. Поне от любезност и възпитание.
Kогато живееш в страна с друг език комуникацията на български ( без значение дали с партньор, приятел или дори по телефона) е нещо неразбираемо за околните. Свикваш да казваш свободно неща, знаейки че случайните минувачи около теб най вероятно не те разбират- не казвам, че
ще ги обиждаш, просто че ще кажеш неща, които не би казал на местния език или ако знаеш, че някой ще те разбере. И ако в такъв момент някой те застреля с реплика на български, адресирана към теб, е нормално да се стреснеш, даже да е най привлекателния или добронамерен човек на този свят.
 Съвсем отделно, какво точно е редно да кажеш на сънародник на опашка във Версай? Аз лично не се сещам две изречения, които бих казала, нито пък какво бих искала да чуя от непознат.

# 65
  • Down south
  • Мнения: 9 244
Някой по-горе спомена, че намесят ли се финасови средства, нещата се усложнявали.
Може би има и такива случаи, аз от своя страна мога да кажа, че сме давали пари назаем на хора, които за момента не са имали кредитна история и съответно възможност за кредитни карти и никога не сме имали проблеми.
Освен това, никога не сме искали разписки или документи, които гарантират връщането. Хората, приятели и познати, винаги са връщали сумите и да си призная и за момент, не съм си помисляла, че това може да доведе до усложняване на взаимоотношенията.
Може би има значение кой и съответно с какви хора има контакти, но за мен това не е реална причина за напрежение.

Българите в САЩ са много, това че някой говори български не е предпоставка за осъществяване на контакт, но пък тези, с които сме установили траен такъв, са чудесни Simple Smile

За мен приказката "стой далеч от българи" не е валидна и вероятно това  е  резултат от положителния ми опит в това отношение.

Трудно ми е да разбера хора, които не са живяли извън България и нямат собствено мнение по въпроса, но за сметка на това упорито повтарят изводите на този или онзи, който бил казал, че българите не струват.

# 66
  • Мнения: 918
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! 
Откъде накъде някой ще очаква българи да му помагат с пари? Явно разочарованието на някои идва от нереалистичните очаквания, че българите в чужбина едва ли не ще ги осиновят и обгрижват, само защото са сънародници.

Щ се отнася до случайните срещи, споделям изказването, че трудно можеш да намериш повод за разговор с непознати, докато чакаш на опашката. Повечето хора биха се притеснили да се намесват в нечий чужд разговор, за да обявят, че самите те са българи. Не е от темерутлък, а от дискретност и нормална дистанцираност към непознати.
Срещала съм разбира се и темерути, но хора всякакви.

# 67
  • Мнения: 3 915
Вярно е, че много българи навън искат заеми и често завличат, но аз нямам такива проблеми. Не, че в Бг го няма същото. Заеми не давам и не взимам, иначе се е случвало да ми искат. Вярно е, за говоренето на неща, които не се говорят, ако съм в България. Поне 1-2 случая имам, в който ми е идвало да потъна от срам, след като се е разбало, че наоколо е имало българин, последният път беше в един автобус. В същото време едни от най-стабилните ми приятелства са създадени точно в чужбина.

# 68
  • Мнения: 3 882
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! А българин в чужбина пребивава за пари. Според мен това е обяснението.

а къде не е така ?
преди години си дойдоха бъЛгарски евреи от ИзраеЛ за маЛко и обясниха пред изумените ни погЛеди , че пари назаем там никой не дава ,
ако случаааайно на някой му хрумне да поиска пари , другият дори не му отказва , а просто сменя темата ,
направо не можехме да си го представим , то си бе неудобно да откажеш заем на познат ...

# 69
  • Мнения: 3 915
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! А българин в чужбина пребивава за пари. Според мен това е обяснението.

а къде не е така ?
преди години си дойдоха бъЛгарски евреи от ИзраеЛ за маЛко и обясниха пред изумените ни погЛеди , че пари назаем там никой не дава ,
ако случаааайно на някой му хрумне да поиска пари , другият дори не му отказва , а просто сменя темата ,
направо не можехме да си го представим , то си бе неудобно да откажеш заем на познат ...
Понеже много хора не могат да отказват, затова и има бум в изплащането на заеми от поръчители! Полсе навън били други, ами същите са, даже още по-лесно за невръщащите

# 70
  • Мнения: 1 316
С много малко българи в чужбина съм контактувала - били сме колеги, но едва ли са повече от 2-3 и то сред много други. Не мога да кажа, че избягвам контакт, а по-скоро не търся такъв, не съм сантиментална...

+1
Имала съм няколко случаи с българи и затова съм по-дистанцирана
Peace

Скрит текст:
Някой по-горе спомена за чакане на опашка пред Версай и поздравяване на сънародници в чужбина.
Преди време чакайки пред Айфеловата кула и разговаряйки с ММ, чувам гръмогласна българска реч и кикот, при което се обръщам и виждам трима мъжаги с бръснати глави, опитващи се да прескочат преградата и продължат навътре, без да минат през касата...
Wink

# 71
  • Мнения: 3 915
С много малко българи в чужбина съм контактувала - били сме колеги, но едва ли са повече от 2-3 и то сред много други. Не мога да кажа, че избягвам контакт, а по-скоро не търся такъв, не съм сантиментална...

+1
Имала съм няколко случаи с българи и затова съм по-дистанцирана
Peace

Скрит текст:
Някой по-горе спомена за чакане на опашка пред Версай и поздравяване на сънародници в чужбина.
Преди време чакайки пред Айфеловата кула и разговаряйки с ММ, чувам гръмогласна българска реч и кикот, при което се обръщам и виждам трима мъжаги с бръснати глави, опитващи се да прескочат преградата и продължат навътре, без да минат през касата...
Wink
Това е класика в жанра, нали българите са най-умните и хитрите. Където може не се плаща, пререждането и бутането си е нещо нормално. А остриганите глави са патент!

# 72
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Не са ме прецакавали до момента.

# 73
  • София
  • Мнения: 23 749
Имам познати, които от години работят в чужбина. Пред 90-те години беше масово изселение към Италия на жени на възраст около 40-те години. (Това по наблюдение от града, където живеех по онова време). Наскоро говорих с моя приятелка, чиято майка е в Италия и останах като гръмната от една тамошна практика сред бълкарките - продаване на работно място. Тоест, ако си бавачка на някоя старица/старец, и решиш да напуснеш, си продаваш работата на друга българка за около 300-400 евро.  Rolling Eyes Без коментар.

# 74
  • Мнения: 9 703
Съвсем отделно, какво точно е редно да кажеш на сънародник на опашка във Версай? Аз лично не се сещам две изречения, които бих казала, нито пък какво бих искала да чуя от непознат.

Толкова по-зле за теб!

Общи условия

Активация на акаунт