Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

Описанието на положението навежда съвсем правилно на тези изводи- наличие на такъв проблем, точно.
На мен не ми е чудно, че "никой от специалистите..." не бил споменал досега за такава вероятност. Продължавам да твърдя, че у нас по- голямата част от педагозите и дори психолозите не са запознати изобщо с проблема или просто само са "поначували" за него. Което никак не ги прави запознати. Да работят и да са в помощ на тези деца пък съвсем не могат.

Не съм чела до сега за твоето дете, но да те питам- дали няма най- големи проблеми с писането по английски? Там какво правите?

При нас за две години упорит труд писането по БЕЛ го вкарахме в релси. Няма да го оставяме, обаче.
Сега почваме по- сериозно точно с писането по английски. Поне вече знам какви са проблемите с объркването на сходните графеми и как да действаме. Знам и колко работа ни чака. Детето е също наясно. Но след като видя резултатите по БЕЛ е куражлия за английския.
Той, например, чете и превежда, прави устно изречения по английски, ако има тестове, особено на компютър, е на шест. Преди две години и това беше ад.
Но писането на думите му е ахилесовата пета в момента. Бърка редовно сходните при изписване b, d, g, h, както и групата  a, o, c, e. Добавя и изтърва букви. Същото го правеше и по български. Сега е рядкост поне там.
За да се оправи писането по английски трябва още повече време, т.к. не е майчин език, не сме в съответната държава и няма как да имаме толкова време за четене и писане. А като вземем и предвид това, че в училище почти не се пише по английски, знам, че две години няма да са ни достатъчни, но колкото- толкова.
 
Ние занималнята я орязахме. Занимаваме се след училище. Взимам го при мен, когато не е на шах, на тренировка или на английски. В събота ходи на руски. Там много му харесва. Нали писането е като при нас, по- леко му е.
Ходим да плуваме почивните дни заедно. Пътуваме много. За всички ни е добре. Иначе ще изпушим.

Judy,
Не си чела за детето ми, защото не съм писал.   Въпросът с дислексията се породи буквално преди дни.

С английския драмата наистина е най-пълна. Едно, че учителите се сменят всяка година, не се справят с дисциплина и материал, но допълнително и на нашия му е мн. трудно . Тук му е трудно и да разбира като цяло какво се случва, не само да пише. Докато научи личните местоимения и спрягането на глагола съм и да схване цялата фраза бая зор видяхме. Но и не съм го натискал много, защото се справяше поетапно - първо да издържи без да пречи на другите  часа - 1-ви кл.;  до обяд - 2-ри кл.; занималня -3-ти кл. После да работи - БЕЛ, математика, с човеците се справя по-добре, защото му е по-интересно и тази година - 4 -ти кл. - дойде време за английския. Записах го на допълнителна школа и там се справя малко по-добре с работата в час, но е заради госпожата - трудностите са големи, особено с писането. А и когато нещо му е трудно, не се справя и не получава подкрепа, просто се отказва и започва маймунджулъците. Затова тотално е отсвирил госпожата в училище, но поне му държи влага школата. Като се ориентирам и аз в обстановката ще говоря и с двете, за да видим как заедно да се справим.

Мхм.

Това е един от най- големите препъни камъни за дислексиците. Аз нашият проблем точно покрай английския го хванах и по- специално- покрай писането. Говорила съм и с други родители на деца с дислексия, и с учители по английски, обучаващи такива, специално по този въпрос. С учители не училищни, а такива, преподаващи на частно /имам две такива учителки познати, като едната има и допълнителна квалификация за работа с деца със СОП и е по- наясно с проблема.
Труден е английският за тези деца.
Жената, която се занимава с моя син по веднъж седмично на частно и има такава допълнителна специализация сподели, че не се препоръчва изпитване и оценяване върху писането до V клас по принцип. В училище не се учи това. Нашите, например, пишат нова дума по пет пъти. Човек без дислексия няма да я запомни как се пише, особено когато се понатрупат повечко, по този начин. Дори транскрипция не се учи до тогава /не е случайно/, по програма не е заложена дори.
Нещо гнило има в системата точно при ранно чуждоезиково  обучение в начална степен у нас в училище. Едно се преподава, друго се иска да се знае.

Моето дете, например, може да чете вече добре, превежда от и на английски изречения. Когато слуша- разбира. Когато прави тестове с готови отговори няма проблеми. Има проблеми когато му искат да напише думата. Само тогава. Но проблеми пък винаги са налице в тази насока. Например вместо "hundred" пише "hungred", вместо forty- fourty, понеже е запомнило как се пише "четири" и оттам бърка" четиридесет". Госпожата, за такъв тип грешка, в училище му е отчела цялата задача за грешна. А принципно задачата е вярна- детето знае коя е думата, сбъркало е по една графема. В ІІІ клас е. Запозната съм с това, което предвижда учебната програма и с учебниците по английски, с които работят в училище. И за това смятам, че не се изисква на този етап писане без грешка на учените думи. Въпреки това им се иска на контролно и се оценява.
Ето, например, програмата:
file:///C:/Documents%20and%20Settings/Kirova/My%20Documents/Downloads/eng1_3kl.pdf
Ето точно за писането:
става "по зададен модел" и "с правопис по начин, по който не се затруднява разбирането", като изискването е само за "графемо- фонемни съответствия". Съответствието на лексемите е на по- късен етап. И въобще не го намирам за случайно.

Смятам, че е голямо мелле по този предмет точно в нашите училища.
Ако дете без друго си има вроден проблем от вида на обсъждания тук, съвсем се обърква.

Сподели после какво сте говорили и с двете госпожи- училищната и другата. Ще е полезно за всички тук, които се интересуват от въпроса.

Ами само да спомена, че тази година има нова г-жа по английски, на която първото ѝ изречение на родителската среща беше "децата нищо не знаят, не знам какво са правили миналата година". Като онези майстори: "Абе, кой идиот ти е правил колата до сега?". Гръмна ни всички, а класната открито се възмути, че така не може да се говори. Да не говорим, че 2/3-ти от класа ходят и на частни школи и учители. Следващото предложение ѝ беше да въведе истински транскрипции (което си е трета азбука), но родителите се възпротивиха, че щом не е по програма, да не го прави. Тя крайно възмутено попита: "е, сега, когато обяснявам думата "blue", трябва да напиша "блу" ли ?" Не знам какво очакваше, но всички вкупом отговориха : "Ми, да" Цирк.
Но както и да е, затова ми трябва някакъв документ, за да успокоявам такива случаи и да не го изпитва на писане. Иначе сутринта ми се похвали как превел цял текст на вечерния английски в школата и защо, защото бил текст на песничка. Пееше и превеждаше доволен. Нищо, че е 4-ти клас, но той реално за първи път започна да учи английски тази година. Госпожата в школата го наказваше честичко да преписва думи и изречения, но когато той побърза да й се похвали, че е специален, защото има дислексия , тя веднага спря, даже без да съм говорил с нея. По обясненията му е знаела за какво иде реч. Ще видя как вървят нещата, може би така ще си приключи годината, но най-вероятно догодина ще намеря  специалист да работи с него. Даже, Judy, може да препоръчаш, защото иначе трудно ще се справи, а всички знаем колко е важен езикът в днешно време. Иначе оценките не ме притесняват, не ги мисля.

А сутринта отиде на олимпиада по математика. Сам настояваше. Ентусиаст е, не може да му се отрече.

Оф, писането на английски и при нас е проблем. Тази година започнаха английски в училище. Ходи и на курсове. И двете учителки ми го хвалят колко бързо запомня думите и напредва с говоренето, но писането е пълна трагедия. Максималният му резултат на тестовете в школата е едва 55%. Със спелуването няма никакъв проблем. Четенето горе-долу. Не знам как да му помогна и какви упражнения точно да правим. Писането на думи по много пъти за него е кошмар. По някое време дори забравя коя дума пише 

Веси Пате /така ми е по- кратко, ако не възразяваш- това ще ползвам/ , не живеем в София и няма как да ти препоръчам конкретен специалист.
Нашата учителка по английски е със специализация за работа с деца със СОП, но тя каза, че до V клас дори и деца без СОП, които учат английски като чужд език, не следва да задълбават в правилното писане на думи. Това затруднява и сами англоговорящи деца дори.
И моят обича математиката. Ходи миналата година и на състезания, медали има и им се радва. Нарочно го пусках- да види, че писането и акълът му нямат връзка. Тази година не е ходил, че имаме доста други занимания. На състезанията по шах, обаче, ще си ходи.
Letsgo, помнят децата, това е по- рядко проблематично. Точно писането е проблемно. С писане на думи по много пъти едва ли ще има напредък. Проблемът не е в това, а в объркването на звук и знак, което е характерно за дислексията и което е кашотевина точно в английския. Затова и този език е труден за тези деца. Аз зарязах писането по много пъти на дума и започнах от тази седмица това:
пиша му изречения на български, а той си ги превежда и си ги пише на английски. Упражнява по естествен път и граматика, и думи, и словоред. Сбърканите думи ги поправям с червено и после му давам да ги напише по един ред. Да не са повече от десетина на ден, защото нагоре става безсмислено занятие. На следващия ден пак ги включвам в изречения и така.
По български даде резултат:
1.Редовно четене на глас за корекция в ударенията /бъркат се и те при такива деца/, в правилното изчитане на думата звук по звук, на самото изречение дума по дума- да се следи поредността. Знаете, колеги и колежки, че това е мъката на дислексика. С четене на ум нито се виждат грешките, нито нещо може да се коригира;
2.Редовни диктовки І и ІІ клас. Корекции и писане на сбърканите думи.
3.Преразкази и съчинения- ІІІ клас.
Акцентът е учене в текст, а не по отделни думи.
Смятам така да процедирам и по английски, да видим дали мога да приложа опита си от българския и тук.

kalona, колко много ми се струва, че си приличат децата ни. Може и да бъркам, но виртуално проблемите ни ми се струват общи.
Аз се замислям за избора след 7-ми клас. Тази година е в ново училище(с отличен рейтинг) и много силен клас и разбира се нейните оценки паднаха. Усещам, че самочувствието й е доста разклатено. Но децата ми се струват по-добри. В стария  клас бяха започнали разговорите за секс, постоянни грубости в общуването между момичетата и понякога се проявяваше и към нея. Та най-вече заради средата я преместих, но ученето, изискванията и трудностите идват много...

А ученето в 5-ти клас - вече ходя на работа само за най-необходимите дейности. През другото време чета учебниците, подготвям се, за да мога синтезирано да предам материала. И по много пъти повтаряме...

Не знам дали виртуално могат да се обменят мисли и стратегии за социалната изолация. Какви тактики са работещи? При нея няма време за допълнителни занимания, а и много и идва натоварването на вниманието в училище. Тя обича да спи и да си почива, ако й остане свободна минута. Аз го одобрявам, защото нервната система има нужда от почивка. И не знам как да помогна...

 kalona,
за времето и преразказването - давам идея (може и да сте я пробвали). Когато трябва да е в сегашно време - да влезе в ролята на наблюдател - все едно той е там, гледа какво правят героите и го описва. Примерно вие сте заедно, ти готвиш, той "преразказва" твоите действия - "мама нарязва зеленчуците, слага ги в тенджерата, долива вода" и т. н. - тук той е в ролята на свидетел и наблюдател, той стои заедно с героите (в случая ти си героят), но без да взима участвие в случките (готвенето) - по същия начин да заеме тази роля спрямо героите от текста.
TanyaMJ,
за социалната изолация - според мен това е най-трудното. Не зная дали може да има стратегии изобщо. В крайна сметка приятелството е нещо, което просто се случва. Няма как да се преподаде и научи (като уроците).

Специално за английския, за мен мелодичното спелуване на най-сложните думи много помага, особено ако е визуализирано - низане на мъниста, редене на магнити с буквички на хладилника, правене на думата от пластелин - това най-вече при неправилен глагол или мн.ч., защото дава възможност веднага да се трансформира в другата форма. За съжаление, ние го открихме късно, както и дислексията изобщо, девойката няма нито време, нито интерес към подобни занимания. В един кратък период на увлечение по калиграфия запомни доста думи, но и той отмина.
Иначе като цяло, за запомняне на конструкции, най-добре се справя с текстове на песни.
Въпреки това, ако на слушане и четене с разбиране хваща 5 и нагоре, на граматика и писмена работа обикновено клони към 3, заради правописа.

Руският й е по-лесен, определено, въпреки падежите.

За социална изолация при моята не може да се говори - тип медиатор е, разбира се с всички. по-скоро я мързи да полага усилия, за да поддържа приятелствата си, затова рядко поема инициативата, повече я търсят.

И при моя руският върви добре.
С английския като че ли по- добре му е така /писах и в друга тема тъкмо по въпроса/- диктува си първо как се пише "паррот- с двойно р- перът- папагал". Ако спелува се обърква много.
За социална изолация въобще не мога да говоря при него. Ако има тип "купонджия" моят е този.

Във връзка с писаното от Таня за почивката- моят следобед си го взимам при мен, т.к. ходи по шах, футбол и английски. Ако няма нищо /което са 1-2 дни максимум/ просто идва, написва си домашното, след което много често ляга на дивана и откъпва. Няма значение кога спи- когато легне, заспива веднага и спи много дълбоко. Вероятно се измаря от напрежение. Хората при мен са свикнали. Случвало ми се е да си проведа дълъг разговор- човекът си спи, ние си говорим, пишем, принтираме. Вече втора година на никой не му прави впечатление. Знаят го. И той е свикнал.   

Например ИНСТИТУТ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ И РАЗВИТИЕ София, ул. „Хр. Белчев” 4, ет.1

Judy, Gargamela, благодаря за ценните съвети 

Аз ще се лутам в мненията си относно избор на училище и език, докато излязат резултатите от матурите и са ясни годишните му оценки.Но не изключвам и вариант ако му стигне бала де-за паралелка с руски език в сегашното му училище.Той с  РЕ също е от изоставащите, не се справя към момента, защото просто изобщо не учи.Смениха около 7- 8 учители по РЕ и съответно се отрази и на подготовката.Но те пък ще започнат от аб........ в 8 клас, тъй че до края на декември със сигурност вече другите ще го минат по знания.
Много ме е страх от АЕ, такъв кошмар ни е , говорих с учителката му тази година, понеже е нова , тя прояви разбиране и така минава между капките, но реално нищичко не знае. А и няма достатъчно време да учим по езика.Просто не ми се мисли, ако отиде в паралелка с АЕ след 7 клас какво чудо ще...........
Замислям се да го пратя на  езиков лагер на "Свети Константин и Елена" с АЕ лятото, скъпичко идва, но ако поне малко се заинтригува и нещичко научи, ще е от полза.

Възможно е Таня да си приличат .  И моето много се уморява, често като е 1 смяна му се спи след училище и не може изобщо нищо да запомни от това, което му разказвам.
Не знам как ще се справя, когато тръгна на работа след няколко месеца, естествено след матурите.
Не е самостоятелен и колкото и усилия да полагам в тази посока не ми се получава засега.Просто нищо не прави, ама нищичко и ми казва -аз толкова много се старая мамо, а ти все си недоволна.

А мислила ли си за паралелка с италиански, ако му харесва и се предлага такава, разбира се? Моята навремето искаше испански, но за там беше висок балът, не искаше и да чуе за италиански, а не е като да не я убеждавах. С английски се захвана по-сериозно, откакто взе да си чати с разни международни приятелчета.