Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

Дай Боже всички да ни надминете по справяне и хубави попадения за по-натам.

Благодаря за отговорите на всички. В крайна сметка подадох документите за явяване пред комисия. Надявам се облекченията, които ще му издействаме, да са от полза на сина ми. При неговата дисграфия грозното писане е най-малкият проблем. Бърка сходни букви при изписване, забравя да слага главни букви и препинателни знаци. Когато логопедите го тестваха, определиха че скоростта му на писане отговаря на нормите за първи клас, а той е четвърти. Класическите похвати за подобряване на скоростта на писане при него не работят - направили сме хиляди диктовки, а напредъкът (ако въобще такъв има) е незабележим. Сега работим да променим изписването на буквите. Примерно буквата "т" я пише печатно, защото ръкописното изписване го бави повече, тъй като я бърка с "п". Подобни трикове малко подобряват положението, но всички специалисти ми казват, че няма как това състояние да се преодолее напълно.
По математика е добре, но тази година учат действия с многоцифрени числа и при записването често греши и резултатите му на тестовете са ниски. По разказвателните предмети няма проблем, по английски също. Даже по английски правописът му е по-добър от българкия. Обяснявам си го, че никой не го гони за време при писането и защото изписва буквите разделено и с печатни букви. Лошото е, че наблягаме на българския и математиката, а останалите предмети са ни на заден план. В по-горните класове сигурно и ние ще възприемем тактиката да наблягаме на предметите, по които му върви, но сега е важно да се ограмоти максимално по български.
И най-големият проблем му е самочувствието. Все по-често го чувам да казва, че е "тъп", а според психолозите, които му правиха тестове, интелигентността му е на границата между висока и много висока. Отделяме много време да учим, той се старае, а оценките са му доста зле, особено по български и математика. Класната ни влиза в положение, но и тя ми е подхвърляла, че не се старае достатъчно или че не учи достатъчно, а това не е вярно.
Аз гледам да не се отчайвам, да не му се ядосвам, да му давам и на него кураж. Понякога е доста трудно. Надявам се с порастването му нещата да се променят.

Толкова типични неща споделяш, Уонка! /Това, с "п" и "т" ни е любимото на нас. Затова прописахме още в началото на ІІ клас полу- печатно и несвързано между буквите./
Хубаво сте направили. Щом не виждаш напредък за четири години, обърни се за помощ където е нужно.
Класната запозната ли е с проблема? Трябва да бъде. Поне малко от малко да хване, че състоянието на детето няма нищо с общо с неучене, липса на старание или неуважение към училището. Понеже някои хора наистина не могат да го разберат.

Джуди, "п" и "т" и на мен ми е от любимите грешки. Както и "а" и "о". Но черешката на тортата при нас е, че редовно пропуска последната буква на името си, защото му се слива с предпоследната .
Класната е запозната с проблема. Отнася се с разбиране, например дава на сина ми и на още няколко деца допълнителни десетина минути като правят контролно. От друга страна най-редовно му пише забележка, че не пише в час, а той не пише, защо просто не смогва на темпото. Или пък че е без домашна работа. Когато им даде много домашни, които другите деца успяват да напишат до 7 вечерта, моят син ги пише до 10. Разбира се в повечето случаи стане ли 7-8 спираме с ученето, все пак психическото му и физическо здраве са по-важни. Та сякаш класната му прави толеранси, но не напълно разбира проблема. Когато я помолих да му напише характеристика, тя за около 2 седмици го препитвала постоянно по всички предмети, за да го прецени по-добре. После ми каза, че е изненадана, че той си знае материала, защото на контролните получава само двойки и тук-таме 3 и 4. Мисля си, че трябва повече да се ограмотят учителите на тема дислексия, все пак 10-15% от учениците я имат в някаква степен, а това не е малко.

Точно за неразбиране на проблема говоря и аз. А не за липса на съчувствие. Различни неща са.  Първото е рядко срещано. Второто като че ли е по- често, защото хората принципно не са лоши и са склонни към емпатия. Но това не е достатъчно.

Масово не са и чували, а и да са, не го разбират и се мъчат да решат нещата с нажежаване на обстановката с напъни "на щурм" и "на нож", а това не помага. Даже става по-лошо, децата наистина губят самочувствие и ако и ние вкъщи тръгнем "на нож" вече става ужасно. И аз така, в един момент спрях да се впечатлявам от приказките "направете нещо", "немарливо", "небрежно", "работете повече". Няма да си прегазя детето, я! Помогна преминаването към полупечатно писане на буквите, появи се някаква четливост, макар и не на 100%. Много работа в къщи, с помощ, с подкрепа, уточняване на приоритетите и неразпиляване в различни посоки- за мен това е стратегията.

Дойде ми една безумна идея, която реших да споделя.
А защо трябва да мъчим децата и родителите с това ръкописане? Може би много хора ще се възмутят, но - да, наистина, когато децата изпитват чисто функционални трудности, не мързел, глупост и т.н., защо да ги мъчим. Вие кога писахте за последно на ръка и колко дълго? Много по-важно е да се научат да пишат грамотно, а не четливо, красиво и т.н. и то при положение, че така са се родили. Когато не виждат им слагаме очила, нали. Така или иначе те чукат само по клавиатури, тъчскринове и т.н.
Нещо ме накара да си проверя идеята в Гуглето и що да видя, изостаналите и ограничени финландци решили да си унищожат децата.
http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/08/04/2583149_finlandi … ane_v_uchilishte/.

По принцип съм традиционалист, боря се срещу прекалено бурното навлизане на технологиите в живота ни и заместването на реалните игри и контакти, но в случая като ще ги/ни улесни - кому са нужни тези мъки? Въпреки, че в статията се споменава, че ръкописът бил, едва ли не, полезен за дислексията.
Така де. Какво мислите по въпроса?

Всичко тече, всичко се променя. Технологиите отдавна са неизменна част от нашия живот. Не виждам защо толкова трябва да се дърпаме и да отлагаме навлизането им и в живота на децата ни.
Често чувам родители гордо да заявяват, че скоро няма да купят таблет, смартфон или компютър на децата си. За мен това е назадничево мислене. Същественото не е какво ще сложиш в ръката на детето си, а за какво ще го научиш да го използва. За някои хора интернет означава блеене във Фейсбук, за други - безгранична информация и знание.
Аз съм "за" отрано да се въведе писането на компютър. Моето дете прописа във Вайбър. Имаше огромно желание да си пише с наши приятели и не го спрях. Не само, че не му навреди, но и много му помогна за писането на хартия. Сега се учи да пише на фонетична кирилица. Учи английски и му е лесно. Домашните, които изискват търсене на информация в интернет вече са негово задължение, не мое. Показах как се работи с търсачка, какво е Уикипедия и готово. Снощи сам си написа домашното по Околен свят.
Ръкописът може да е полезен, но не е от чак такова съществено значение.
Истината е в баланса. Когато едното не е изцяло за сметка на другото, не виждам какъв е проблема.

Пропуснах да спомена, че учи английски език в една от най-добрите школи в града ни. Там от самото начало работят и на компютър. Домашното им включва упражнения онлайн, освен писането на думи в тетрадката. Относно запаметяването на правописа на думи, категорично мога да кажа, че упражненията на компютъра са по-ефективни от писането в тетрадката.

Не е безумна и е обсъждана надълго и нашироко.
Лично аз още във ІІ клас на детето сама стигнах до убеждението, че се занимаваме с безсмислени неща, що се отнася до краснопис в ръкопис. Бадева оставих да го тормозят и в училище година и нещо.
Предложих на малкия да пише полу-печатно и да не свързва буквите и споделих дори в тези теми, че това даде тласък напред към правописа, т.к. детето не отделя толкова време да мисли за самото изписване и свързването на буквите.
Редовно споделям метода с други родители, чиито деца имат аналогични проблеми.

Да не говорим, че в нормалния свят хората залагат много малко часове в училище на писането на ръка. Да не се лъжем, но днес това се прави рядко, а хора, като мен, които пишат много, изобщо не ползват друг метод, освен писане на компютър. Понякога се смея с колеги, че май сме забравили да пишем "на ръка". Само се подписваме. 

В пети клас, започнах да пиша полупечатно и при мен нещата се подобриха.
После заминах с родителите си за чужбина и бях в американско училище. Те определено пишат печатно с изключение на единични букви.
За това съм да пишат както могат.
И като се попълват документи, опредено е по-четливо

Малкия сам мина на печатно писане. Подобри скоростта много, но.....още по нечетливо стана, явно защото почна да пише бързо. Ресурсната е в шок-той го пише, аз виждам че изпиква, но после госпожата не може да му разчете Петокласник е.

Може би трябва да се редуцира точно скоростта.
Включително в училище.
Дете със СОП затова е със СОП, защото има специални потребности. Една от тях е съобразяване с личната му скорост на изпълнение на поставената задача. 

Мисля, че писането на ръка има важна роля в процеса на научаване и осмисляне на знанията. Много лаишки ще го обясня, но единственият начин, по който аз съм успявала да науча нещо за изпит, е бил като докато чета, си водя записки. Не съм нито педагог, нито невролог и не мога да обясня научно процеса, но определено има връзка между писането на ръка и ученето.

the wishmaster,  !
 
ти си такъв тип 
други учат по-добре , като слушат или като им обесняват
други- и аз в това число - учат като оцветяват записките или учебниците, които четат
повечето учат добре , като четат на глас....

О, да, със сигурност няма универсален начин на учене. Аз съвсем лаишки си представям, че докато пишем в мозъка протичат разни процеси и от там ми е идеята за важността на писането на ръка. Забелязвам и друго. Аз работя като преводач, т.е. по цял ден тракам клавиатура. Много рядко ми се налага да напиша нещо на ръка и в резултат почеркът ми е станал потресаващ.