Естествената възраст на отбиване

Със сигурност постъпваш правилно! Просто синът ти има нужда процесът да продължи - поне още мъничко, поне веднъж в денонощието... Децата са много интуитивни и естествени, така че ще почувстваш, когато е готов да спре. До тогава си го гушкай, понеже после може и да не дава. Мъжете от малки се еманципират... Радвайте се един на друг и не му мисли! Душата и инстинктът ще те водят.   

Хайде и аз да си напиша болката, пък вие ако искате ме порицайте, ако искате помогнете със съвет.
Имам младеж бозайник на година и половина. Няма никакви индикации за това да иска да спира с цокането. Аз също не искам особено, но в края на април ми предстои пътуване за 7-8 дни и мисля, че тогава ще трябва да приключим.
По принцип исках да го кърмя поне до 2 години или докато той сам реши, но ето, че се налага да замина. Не мисля, че ще имам сили и време по време на пътуване да поддържам лактацията си.

Как бихте ме посъветвали - да спрем с кърменето в момента, в който замина или постепенно? Като това е малко риторичен въпрос, защото няма как да се случи постепенно. Хайде през деня съм на работа, кърмя го чак след 18:00 часа, но нощно време ако не суче поне 2 пъти значи ще се съдере от рев  

Дали е много травмиращо за детето ако до вчера съм го кърмила, а днес вече ме няма и няма да съм там следващата 1 седмица?

Извинявам се ако въпросът ми не е за тук, видях в заглавието "отбиване" и си излях мъката   

Едва ли ще е много травмиращо, при положение, че теб те няма. Ако си там и ми отказваш, тогава е друго, защото детето може да го приеме за отхвърляне.

Децата, които тръгват на ясла или градина също така рязко отказват дневните кърмения, но обикновено няма драми, защото те просто знаят, че като я няма мама, няма и мляко.

Да, нямаше драма и при нас, като тръгнах на работа, а той остана с детегледачката. Мислех, че ще е кошмарно, а беше толкова естествено. Дано да е така и тогава  
Мислех да го оставя при нашите пробно за 1 вечер, да видим как ще е, но се притеснявам да не ги стресне и после да откажат да го гледат, когато се налага през април  

red shoe, аз се включвам, за да те успокоя, че няма нужда да правиш нищо предварително и да го подготвяш детето. Бях в абсолютно същата ситуация, все едно, че аз съм го писала това - 1,5г. дете и т.н. Единственото, което направих е да се цедя, заради напрежението и да поддържам уж лактацията. Наистина щом те няма, разбират явно, че и мляко няма. Аз отсъствах 5 дена, първо разделяне, гледано вкъщи дете (и досега). Драми никакви не е имало. В момента, в който се появих на вратата отново, ме издърпа и първата работа беше да се насуче. И така допреди 4 месеца.

Като заглавието е Естествената възраст на отбиване реших, че се коментира възрастта в която детето само се отказва да суче, и има ли такъв вариант изобщо? Моето момиче суче за приспиване обед и вечер, а понякога и, ако се събуди през нощта. Ако откажа да и дам започват писъци и рев, не заспива без мен. Опитвала съм да я приспиват други хора и не се получава. Вече съм отчаяна, не виждам изход от проблема с отбиването. Всички се чудят как кърмя до тази възраст, ако кажа на лекар - те пък са направо възмутени и чак ми се накарват. Сроро ходих на мамолог, жената яко се опули, не беше чувала някой да е кърмил до тази възраст. Като беше бебе мислех да кърмя най-много до 6м., после до годинка, че е с алергия, а то какво стана... Ще се радвам някой да сподели как става отбиване на по-голямо дете без стрес.

И аз от това се интересувам. При някои деца се получава така, че те сами губят интерес. При сина ми не виждам как ще стане. До към 2 годинки мислех да го кърмя, но все пак зависи и от него, нали? Освен да чакам да стане в първи клас- когато разбере, че съучениците му не сучат може пък да се откаже сам 

Отбиването е съвсем различно на различна възраст и при различните деца. Например деца между 1 и 2 години е почти невъзможно да се отбият сами, макар че сигурно има и такива случаи. След три години става по-лесно - кърменето може да се отложи или да се отмени, децата имат много и разностранни интереси, повечето ходят на градина и т.н. Децата също и сами може да започнат да прескачат кърмения, и обикновено докъм 4 години сами се отказват.

Ако искате да отбивате без стрес, постепенно започнете да резреждате кърменията, като ги премахвате едно по едно, започвайки от това, което е най-маловажно за детето. Разсейвате, отлагате, принципът е: не предлагам, но не отказвам. След време децата започват са сучат по еднъж на ден, а после по веднъж на няколко дни. При всяко обаче нещата се случват различно и ако про едно дете отбиването на две години е лесно, то други и до 4-5 си искат млякото.  

Светлица    
принципът е: не предлагам, но не отказвам -eто това ми е много полезна информация също.

Аз от две години спазвам принципа, и кърмя само за заспиване, но на тази възраст и това не е малко. Никога не прескача кърмене и не заспива без мен. Както казах, ако откажа следва рев и събуждане на цялата къща, че и на комшиите.

Eйсър,
абе отбиват се и естествено... Но докато не го видиш - не вярваш. Разбирам те Обсъждали сме го много, в темата за дългокърмещите сигурно също се разписваш - там особено. Всяка от нас си е задавал този въпрос много дълго.
Но все още няма натрупана критична маса от опит, няма достатъчна извадка от майки, естествено отбили децата си, за да се знае и да се каже - това става така, а така инак. Естественото отбиване е точно това - естествено, не се налага да полагаш никакви специални усилия, и е също толкова омагьосващо събитие, както и началото на кърменето (за мен примерно началото хич не беше омагьосващо, но си давам сметка как е в идеалния контекст).
Има само един проблем, ако можем да го наречем проблем - възрастта на детето най-често е много, много по-висока от това, което социалните условности на обществото ни диктуват.
Същите неща съм си ги мислила и аз, и всяка друга майка, която знам да е била в твоето положение. За мое щастие, дъщеря ми се отби около 3-годишна, което ми е горе-долу около психологическата граница. Над 4 едва ли щях да я чакам спокойно, както всъщност се отбиват доста деца... (Макар че кой знае, не ми е дошло до главата.)
Обаче ако на теб ти причинява вече наистина неудобства и досада, и усещаш нежелание повече да се разправяш с кърмене... не е никакъв проблем да поемеш инициативата. Все пак кърменето е танц за двама, не може само единият да поръчва музиката.

П.П. Моята дъщеря заспа за пръв път без мен няколко месеца след като се отби, и то много инцидентно (2-3 пъти), само у дома с баща си и като цяло с крайно нежелание. Все още не сме нощували разделени, въпреки че от доста време не суче - и обратно, много майки се разделят с децата си безпроблемно за цели седмици и после продължават кърменето. Та... спането е утежняващ фактор, но не е непременно функция с кърменето, ми е мисълта.

О, да, това е другото. Няма гаранция, че след отбиването детето ще започне да заспива без теб. Аз отбих дъщеря ми преди почти 11 месеца, но тя и досега не заспива с друг, освен с мен и нощем се буди по 2-3 пъти да се присламчи на леглото ми. 

Момичета, бъдете реалисти, с отбиването не идва краят на майчинството Голямото ми е на 8,5 години, отдавна се отби (само!), въпреки това при всеки случай гледа да се примъкне любимо й е да спи с някого - ако не с мен, с баба си, прабаба си... просто човекът е социално животно и това най-вече си личи при децата ни. Сигурно сте срещали разкази за азиатската култура, където за детето е нормално да спи в близост до родителите си почти до пубертета.

О, на мен ме ми пречи. Но много майки сякаш вярват, че след отбиването детето ще започне да заспива само, да спи по цяла нощ и да си пере чорапите. 

Ами не намирам нищо ненормално в такива очаквания- едно дете първи - втори клас би трябвало да ги може тия работи  Шегувам се, ама моят юнак може и до там да е решил да откара.