"С дъх на череши..., или за нас - другите..."

За тръпката нямам никакъв упрек.
Упрека ми е да си на 40 и да се самозаблуждаваш.
Историята е "изгубих си главата в черешовия арома, ама нищо ми няма". Не е вярно ... Да не лъже себе си. Има и нещо и има да си търси изгубеното с рев после. Влюбването не минава просто така. Не минава с "аз не искам да развалям семейства", "аз не искам да съм с него и ми трябва само за сега, а за после ще намеря друг". Щастливия край и умните любовници са тези, които не са се влюбвали. Чери не е от тях.

Според моите, виновен е единствено изневеряващият. Той има задължения към друг човек, а не чуждият.

Хващам се на бас, че тия "мъдри, крилати" думи са плод на нечия празна влюбена глава. Пробвай без правила. Ще те сгащят още утре. Или си насей една нива с просо и карай направо през просото, само така ще ти се получи без правила.

каквото и да си говорим в повечето случаи любовницата бърше сълзи и сополи
ако съпругата е достатъчно умна и си затвори очите след време става така,че нищо не се е случвало
вината на любовницата е единствено към нея самата
така смятам аз
когато се задоволяваш да си втора цигулка,винаги трябвада си нащрек да те отсвирят
това е

 Така става човек като се влюби. После му минава...

  Но ние не знаем каква е отсрещната страна. Има един тип мъже, които постоянно имат любовница, без да си развалят семейството. Може и нейния да е такъв.

 

 

Защото почти целият свят изповядва аврамистка религия. Колкото и да не ни се иска, доста правила и норми са навлезли от религията в светския живот. И за това се гледа с лошо око на любовник/ца с женен/а.
Тези неща се случват доста често, защото човек не е моногамен по природа.
Препопалагам, че правилата за изневяра са навлезли заедно с правилата за наследство, т.е. да не се разсипва наследство извън семейството.
Ох, засипах ви със скучни мисли.

Според моите по-голяма вина има изневеряващия, но и любовника има. Все единия е виновен.
Не знам как ще реагирам в подобна ситуация, сигурно ще хвърчат огън, жупял, гащи, чинии и сопи. Пък може и да го приема мило и тихо и да си намеря и аз къде да се трещя. Пък може и да не ми пука. Всичко зависи колко държа на човека до мен. Писах вече, че аз се въздържам от изневери, макар че ми се иска, за сега успявам доста дълго време.

Това няма как да стане, има хора, които се самозаблуждават цял живот.

Iris04, всъщност има един тип жени, които търпят мъжете им да имат любовници и да не си развалят семействата.

Аз например 

А аа и съпругата бърше сълзи и сополи, не е само любовницата. Колкото и да си "затваря очите", рогата на главата й няма да изчезнат. Винаги ще си има едно на ум, че може и последна цигулка да засвири.

 

   Може и те да си имат любовник, например.
  
  

Има всякакви истории
на толкова истории се наслушах,докато пиша в родители отглеждащи сами децата си,че свят ми се завива
това ,което никога няма да проумея е как някои зарязват децата си правопропорционално на зарязването на жените си
не съм си отговорила на въпроса-какво съм си мислела,че правя и на какво съм се надявала
моят бивш е от типа мъже,които ще продължат да изневеряват
ако не съм аз,ще е друга
платих за наивността си висока цена и никога повече не бих допуснала семеен мъж да ми говори за романтика и пеперуди
Но-всяко нещо с времето си
Навремето и аз летях като Чери и си мислех,че съм безсмъртна

Бе аз разбирам всичко, само че  тая потребност да си  споделяш най-интимните преживявания  във форум не съответства на зрял човек. Това го правехме в училище - да изтичаш при най-добрата ти приятелка,  да и разкажеш как те е погледнал, какво точно е казал, как го е казал и т.н.

Когато 40-годишен човек се държи като 16-годишен, това е пародия и хората се смеят, както биха се смяли, ако се облече като 16-годишен.

тя не го прави с цел да я аплодираме
просто си излива емоцията в думи и го прави красиво
когато аз бях на върха на айсберга последното нещо,което мислех обаче беше да пиша за това
и аз бих я посъветвала оттук насетне да си го запази за себе си,не само защото дразни жени,които са преживели зарязване заради гадната любовница, а защото така излага на показ най-съкровеното си

Да, ама... разпищолването около 40 е такъв голям резил, че просто няма накъде  От хормоните ли е, от кризата на 40-те ли, не знам, но и най-нелепите пуберски изцепки бледнеят пред проявите на многоуважавани наборки, които наблюдавам през последните 4-5 години... Като се започне от приливите на романтичен инфантилизъм, ре-брандирането в търсене на себе  си (шантави цветове и прически, татуси, пиърсинги, екстравагантни дрехи - всичко, що крещи "Вижте меееееее, колко съм готина, модерна и младеяяяяяяяяя!") и се стигне до хващането на любовник и обсъждането наляво и надясно и на пеперудите в стомаха, и на нестандартните сексуални практики, които "откриват" - без никой да пита и да се интересува 

Жалка е тази картинка, много. Особено за жените с по-големи деца, които си умират от срам когато "разкрепостените" им 40 годишни майки флиртуват с 20-годишните им приятели, или пърхат с мигли и се слагат на всеки срещнат учител, треньор, че и татковци на съученици...
За "любовниците" няма да отварям дума...

Знам, че ще бъда разбрана погрешно.  Подкрепям силно идеята самотните жени (неомъжени, разведени, вдовици) и нещастните в брака си да правят промени НА ВСЯКА ВЪЗРАСТ, и да търсят любовта - това е най-естественото нещо на този свят! А когато човек се е парил веднъж, или два пъти, му е още по-трудно, и на тази възраст освен всичко друго е необходима и голяма доза късмет, да срещнеш точно ТВОЯ човек и да изградиш живота си с него наново. НО.
Нека това става с малко повече достойнство и самоуважение. Нищо повече.