"С дъх на череши..., или за нас - другите..."

Безцеремонно и безпардонно нагла.
Аз съм в тотален потрес и без думи, що за нахалство е това, което изписа...

Аз ли, Vermillion?

Камъче, имам лоши новини за теб. Твоите уравнения може да са всякакви. Но щом си направила неразумното за мен дело за установяване на бащинство, той има пълното право да си вижда детето, независимо ти искаш или не искаш.

Което поражда поредното несъответствие в историята ти. Той не влиза в уравнението ти, но ти води дела, за да стане той баща на детето ти.

Хубаво, в акта за раждане няма да пише "баща - неизвестен". Обаче от това за бащата освен задължения, произтичат и права.

Няма да коментирам повече историята ти. Тя си е твоя. Но моето мнение е, че на теб сърцето ти трепва от неговите писма. 

Чета темата от самото начало и от средата някъде не спирам да се чудя с каква категоричност се използват думи, като "никога", "винаги"..... и то от жени, които очевидно не са на 20 години. Няма гаранция за нищо в тоя живот, за вашите действия, още по-малко за действията на страхотните ви благоверни половинки. Всеки може да го удари парцала по главата във всеки един момент, примери около мен - бол! Хора, които не съм си и помисляла, че могат да направят нещо такова. Така че, стискайте си палци да не ви среща мечка (хищна потенциална любовница) и да не се окаже, че нещата не са баш така, както си ги мислите.

А за Камъчка - направо й се чудя как запазва добрия тон и още не е сиктеросала всичките стожерки на морала, заклеймяващи начина, по който е избрала да си гледа детето. Как се е появило на този свят, разбрахме. Очевидно е, че си е научила уроците, но има най-хубавото и съм сигурна, че детето ще е отгледано, като щастлив човек, че даже и уроците на майка си ще научи о време. А боклуци (без извинение), като таткото - под път и над път. Уви, мъжете са глупави и слаби, доказано многократно...Човек, като го има едно наум, по-лесно му е в тоя живот

Когато на човек една тема му е "болна", нормално е да има свръхреакция към нея, и да посреща "на нож" дори и най-добронамерените мнения и съвети. Аз също намирам изказванията на Лиляна за напълно правдиви и безобидни, но ето че камъчка е направила някакъв неин си прочит.

Моето мнение е, че хора като нея - объркани, наивни, поставили се поради младост и глупост в сложна житейска ситуация, не трябва да разголват душата си по този начин по форумите. Защото ефектът, който се постига, е обратен - вместо да се търси път и решение на проблемите, се "втвърдява" собствената погрешна позиция, в "доказване", "убеждаване" и "мразене" на опонентите  

Тъжното е, че в цялата тази работа има замесени деца. Всички деца са потърпевши. Защото мантрата "децата са щастливи, когато родителите им са щастливи", просто не е вярна. Децата са интуитивни, и освен "щастието" на родителите си, усещат и лъжата, и гузната съвест, и компромиса, и слабостта...

Казвам го като дете на сериен изневерител. Отвън - перфектно семейство, отвътре - също. Родителите ми никога не са се карали, не са си повишавали тон, нищо от случващото се не се коментираше гласно. Но аз виждах и знаех всичко. Приповдигнатото настроение и блясъка в очите, когато е все още "на лов", гласенето преди излизане, нетърпението да отиде при другата. Улегналото спокойствие, когато връзката вече е факт. И най-вече - огромните букети и подаръци, с които засипваше майка ми в края на поредната си авантюра. Няма нищо по-жалко от гузен, смачкан мъж, който се връща като кученце с подвита опашка. И само след месец отново е във вихъра на черешово-сливови страсти.

Колкото и да се опитвате да украсите, оцветите, гримирате и напудрите изневярата, тя си остава грозна и гнусна. А хората, които си разрешават да участват в това - слаби и с неустойчиви ценности.

Зина, не, не. Споделяме едно мнение.  
Опитвах се да прочитам внимателно Камъчка и абстрахирайки се от принципното ми отношение по темата, но с напредване на постовете, съвсем се загуби чувството за всякаква мярка и граници.
Лично аз смятам, че в този случай присъства и силен финансов мотив.

Е, извинете, че ви развалихме седянката. Аз пък се надявах на повече разкази с подробности как съпругата им стъжнила живота, как се опитвала да ги сгази с личното си мпс, каквито се прокраднаха в началото. Поне да стане по-забавно

Хич не се долюбваме с Камъчето, но в случая заставам зад нея. Чела съм доста повече от това, което сподели тук.
Айде сега пък- финансов мотив.

Предполагам че едва ли друг ще сподели, като ви вижда с наточените зъбки.

Споделяме близки позиции,ценности , принципи, НО някои знаем къде да спрем и от кой момент натам е безсмислено да дълбаем в дадена точка. Уважавам  и ценя упорството само в случаите ,в които е подплатено със смисъл и гони постижима цел. Не виждам какво бихте постигнали продължавайки в тази посока.
Това е форум не класна стая та да се размахва показалец до безкрайност и като бъде пратен в ъгъла някой порицан и той да покрие главата си с пепел и умрял от срам да иде и до края на дните си да се срамува.
Хич не е лоша идея.
 

Човек трябва да си има някаква мярка на споделянията.
Аз не мога да кажа браво на човек 3г. във връзка с някакъв путьо....не защото тя е била любовница...колкото че този човек като цяло не струва. ..и да се реши да има дете с човек...с напълно неясно бъдеще.
Колкото и да се опитват всички самотни родители да убеждават останалите че не е никакъв проблем за децата да растат с 1родител...не е така. Особено когато причините са подобни. 

 

И ти ли споделяш съдбата на такава?
Или това е поредният ти опит да се върнеш там, откъдето са те изгонили?

Абсолютно точно го е казала БърдсФлу по темата.

Точно така, форум е и мога да изразявам мнението си по темата както аз реша, а не някаква през пет поста да ми размахва пръст и да хленчи, че била разочарована от посоката на темата. Прибери си пръстчето сега и чети или пиши по темата. Като не ти харесва, имаш избор, никой не те е заставил насила да участваш в тази дискусия.

Камъче, така си е. В твоето уравнение може да не влиза бащата, но в уравнението на детето той влиза по негово право и по закон. Не е възможно бащата само да дава издръжка, детето да участва като пълноправен наследник на имуществото му, а той да няма дори правото да го вижда - поне в някаква ограничена степен. Колкото и ти самата да си наранена от това. Да не говорим за емоционалните вреди върху самото дете.

Имам пред себе си съвсем конкретен пример. Разведени родители, бащата - съвсем не примерен (хойка по жени, компании и т. н.), но майката никога не допусна детето (момче) да го намрази. Никога не е говорила пред него против баща му, виждаха се няколко пъти месечно и 1 месец лятото, издръжка, каквото трябва за училище..междувременно майката се омъжи и има момиченце, а въпросният развей прах също се ожени и - чудо на чудесата, взе та си седна на д-то и коренно се промени. И той е с две деца. Въобще - много братя и сестри. Двете му жени не да са приятелки, но са си любезни. Децата - всичките се обичат като братя и сестри, имат страхотна връзка. Въпросите с наследствата не подлежат въобще на обсъждане и са приети напълно от всички. Момчето от първия брак се отнася с благодарност и топлина към човека, който го е отгледал (защото разводът стана, когато той беше на 5 годинки), но няма никакво съмнение на кого да вика "татко", обича си бащата и няма никакви емоционални вреди, каквито, сигурна съм, щяха да възникнат, ако майка му му беше набивала в главата колко е лош баща му.
Познавам и поне 2 момчета, отгледани изцяло от майките си (не че жените са виновни, разбира се, едната - вдовица, втората - напълно изоставена от мъж-побойник и алкохолик) - ами и при двете си има изразен Едипов комплекс. Не казвам, че си лягат с майките си или че дори си го мечтаят съзнателно, но привързаността е определено нездрава, и двете момчета продължават да си живеят при майките (макар че са минали трийсетте) и все не могат да запазят постоянна връзка.
Не казвам, че точно на твоето това ще се случи, но поемаш ли риска?

Има и друго. Детето ще почне да пита за татко си. Ти ще трябва или да го излъжеш, че е умрял или нещо такова (а кат разбере, че си го лъгала, контрата ще е в тебе) или да му кажеш, че ти сама си прекратила достъпа му. Дали ще ти прости? Иначе на въпроса - защо избра другите деца, а мене - не - винаги можеш да го препратиш да пита баща си. Така е честно. А в тая каша всяка лъжа е пагубна.

Ако някой от родителите не е изчезнал физически и гарантирано завинаги, тогава изкуственото ограничаване на виждането е само вредно.

Всеки родител си има мястото. Дори и той да е пройдоха и лош, пак е пример. Детето ще порасне и ще знае какъв да не бъде. Защото ще знае какво ще причини, ако бъде такъв.

Една майка може да ограничава вижданията между детето и бащата само, докато детето и е залепено за полата. После, могат и тайно да се срещат. Може и детето само да настоява да се вижда с баща си. така само се създават предпоставки детето да лъже и да има тайни от майка си. Които предпоставки самата майка е създала.

 +1
Към моралостките от темата: Толкова сте сигурни, че няма да ви се случи, че просто не е за вярване. Такава сигурност! Според моите наблюдения когато някой е толкова категоричен и сигурен, много скоро   собствения му живот го опровергава . Много пошла стана темата. Закостенялост и мирис на вековна мухъл.