"Бялата кралица"

Като стана дума за Мери и Елизабет, според мен една от най-оклеветените жени в историята е тяхната прабаба - Елизабет Уудвил, майка на майката на Хенри VІІІ. Нейната история е малко като на Пепеляшка, само че без хепиенд: традиционно е представяна като бедна, красива, алчна и хитра вдовица с многобройно семейство, успяла да оплете младия крал Едуард ІV (по-млад от нея с пет години), да му стане не любовница, а съпруга и оттам нататък да почне да раздава титли и пари на недостойното си семейство. Изворите обаче сочат нещо друго: че тия на членовете на семейството си - братята си, сестрите, двамата сина от първия брак. Но всъщност тя не би могла да го направи без съгласието на краля, който вероятно е търсел начин да създаде нов слой дворянство, вярно само на него. Във връзка с тия женитби има и един известен куриоз: двайсетгодишният брат на кралицата, Джон Уудвил, се оженва за осемдесетгодишната херцогиня Норфолк, която смятайте колко пъти може да му бъде баба. Три пъти вдовица. Черешката обаче е другаде: младоженката надживяла и този си съпруг!

Началото на истинската сапунка на кралица Елизабет, наричана още лейди Елизабет Грей, родена Уудвил 

В средата на ХV век Англия е разкъсана от борбата на родовете Ланкастър и Йорк за трона. След полагаемата се доза кръвопролития младият херцог на Йорк става крал под името Едуард ІV. Силата зад трона обаче е роднината му граф Уоруик, който е доволен от положението си и иска да го затвърди, като избере на Англия достойна кралица и да подчертае собствената си роля в изгодния съюз. Докато обаче Уоруик си води преговорите, Едуард получава молба за помощ от лейди Елизабет Грей, вдовица на благородник, паднал в битките на страната на Ланкастър. Тя го умолява да възстанови земите на покойния й съпруг на двамата й малки сина. Едуард не само се съгласява, но и се влюбва в нея и сключва брак с нея - тайно. Четири месеца оставя Уоруик да води брачни преговори с Франция и Савой и най-накрая изненадва света, че вече си има кралица. Започва се кампания на системно оплюване на Елизабет и близките й. Нито Уоруик, нито майката на Едуард са възхитени от младоженката от ниско потекло (макар че по майчина линия произхожда от най-знатните семейства в Европа), която на всичко отгоре доказва старата максима, че роднините на новата кралица по принцип са облагодетелствани. Естествено е и че останалата част от аристокрацията е недоволна от това. Проблемът със семейство Уудвил обаче е елементарен - те просто са прекалено много. Майка, баща, над десет братя и сестри, двама сина от първия брак - доста прираст е довела невестата в кралското семейство. Роднините й получават постове и богатства, братята и сестрите й сключват изгодни бракове - дотук нищо особено. Но са много. Няколко години по-късно Уоруик решава, че родът Уудвил е повече, отколкото може да понесе, и урежда една малка гражданска война, по време на която Едуард е принуден да бяга извън Англия, а Елизабет и децата й да търсят убежище в Уестминстърското абатство. Там се ражда престолонаследникът Едуард. Направо като в приказките. Накрая "доброто побеждава" и редът е възстановен. Пак като латиносериал с хепиенд.


Едуард умира неочаквано след двайсет години царуване и започва посмъртното боричкане за властта. Престолонаследникът, както повелява традицията, е в Уелс. Елизабет изпраща да го доведат в пълна тайна и колкото се може по-бързо в Лондон. Нейните планове обаче не съвпадат с тези на нейния девер, Ричард. Той събира войска, пресреща младия крал по пътя и въпреки че момчето се опитва да му се противопостави, арестува брата на Елизабет (възпитател на принца), сина й от първия брак и още един от приближените на Едуард, след което обявява, че сам ще отведе краля в Лондон. При новината за арестите Елизабет и децата й търсят убежище в Уестминстърското абатство. По средновековните канони никой няма право да изведе насила от църквата лице, потърсило убежище там, но Ричард поставя около абатството въоръжена стража