Мечтите се сбъдват през 2015-та, "Бременна си!" на всяка теста показва!-Тема 99

Срещнах съпруга си сравнително късно (бях на 31) и решихме, че ще се женим и искаме бебче. Трябваше обаче да изчистим някои неуредици преди това (като например да решим къде ще живеем, да намеря работа с максимални осигуровки, да минат две години след това и т.н.) Това време го използвахме, за да направим всички възможни изследвания, така че да сме сигурни, че когато се опитаме, ще стане сравнително бързо. И се започна въртележката. Смених трима лекари, които откриха уреаплазми и коки - лекувахме ги почти една година при мъжа ми. Единия си мислеше, че е открил ЛУФ - отне 4 месеца да се докаже, че не е така. ТСХ  също не беше в норма - оправихме го. И какво ли още не, за да стигнем до момента "Всичко ви е наред! Давайтеееее".

Само че ние искахме да даваме лятото на 2014, не по-рано. Ама кой ни пита. Миналия декември видях две черти. Шок, ужас, бурна радост и...кървене. Всичко приключи в 6-а седмица, изчистих се сама и зачаках да започнем наново. Беше тъкмо, когато се появих в темата. И кървенето не спря. Почти 3 месеца Оказа се полип, който трябваше да махна. Това се случи чак началото на май, заедно с комбинация от лапароскопия. Резултат - 1 махната тръба. Както всичко ми беше наред Лятото мина и замина, бременност нямаше, освен два пъти по 2 изпарителни (или не ) и аз се замислих за качеството на яйцеклетките ми и дали всъщност не е там проблема.

Тук е мястото да отбележа, че след ранния аборт пуснах всичко, което можах - имунологични, генетични, кариотип. Там също излязоха малки проблеми, но шанс за аборт евентуално на много по-късен етап (7-и месец и нагоре). Е, кариотипът показа обърната 9-а хромозома, но това е не е болка за умиране. Така че, като причина за ранен аборт остана само...качеството на моите яйцеклетки.

Август започнах добавките - пчелно млечице, коензим Q10, спирулина, оксибор форте, омега и какво ли още не. 10 хапа на ден с идеята, че ще проработи в моя полза. Да де, ама не би. Правих биопсия октомври, която беше чудесна и тъй като заповедта ми ще излезе чак март (за фонда), реших да опитам на ЕЦ преди това. Мислех да се самофинансираме, но тъй като лекарят ми иска задължително ПИД, която ще ми е към 5-6 хиляди и не се поема от касата, а всяко първо стимулирано ин витро е проба-грешка, решихме поне да спестим петте хиляди за процедурата.

И така ноември - ЕЦ. Голям кеф, тичане всеки ден до клиниката...така и не разбрах кога мина времето. Била разкошна яйцеклетка, излязла много лесно, никой не можал да повярва, че няма ядро! Така нареченото кухо яйце. Да не се притеснявам - случвало се!

Декември - втори опит. Още по-голям кеф - този път тичане през ден до клиниката, ама надежда за коледен подарък. Даже и до пункция не стигнах - фоликулът се беше спихнал. Което значи, че или е бил празен, или яйцето е било лошо.

И сега - мноооого лека стимулация с Летрозол, разкошни 2 фоликула. Този път даже не исках и упойка - бях само с местна. Толкова бях сигурна, че ще са читави. Ми бяха празни и двата. А колко ме болеше, не е истина. А иглата колко е дълга, да не ви разправям

Та това е засега. Тези вече почти три години ме направиха половин лекар и ми скъсаха нервите. Мразя всичко и всички и усещам как или съм със сълзи в очите или с яд в сърцето. И както винаги имам план и готовност за действия, усещам как вече май нямам идея кой път да хващам. Защото, ако яйцата не стават, никой нищо не може да направи.