Темата наистина е вечна.
Слава Богу, мъжът ми винаги е ценял какво върша, докато съм вкъщи, както и аз ценя неговата работа.
Но първите две години на сина ми лично на мен ми докараха куп изтровени нерви и здравото усещане, че явно не съм създадена единствено за домошарка, майка, домакиня и съпруга, просто такъв живот би ме уморил, аз обожавам социалните контакти, печеленето и бачкането навън.
Слава Богу, мъжът ми винаги е ценял какво върша, докато съм вкъщи, както и аз ценя неговата работа.
Но първите две години на сина ми лично на мен ми докараха куп изтровени нерви и здравото усещане, че явно не съм създадена единствено за домошарка, майка, домакиня и съпруга, просто такъв живот би ме уморил, аз обожавам социалните контакти, печеленето и бачкането навън.
с една дума, напълно излишно. Който иска - знае какво е, който не иска - и 100 такива неща да прочете, няма да го осмисли. Освен ако не се наложи насила за 1 седмица, примерно, да гледа дом и бебе, тогава ще се усети за какво иде реч. 
Не е редно да е така с мъжа ти, нечовешко е. 
и тя ми се радва повече . Сега с баща си се гледат докато аз си клатя краката на работа 
разбира се се размазах от кеф когато чух "леле как издържаш,направо ме побърка цял ден "