Хаха, сетих се как обяснявах на едни купувачи на къща " водна риза на камина" на френски. Буквално им го преведох, те пък уж ме разбраха- поне кимаха.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Често срещано е и "Не съм окей" - вместо "не съм съгласен" , дразнещо е.
Цитат
ХУБАВ респонс
Преди малко попаднах на дума, която ме дразни - "днескашен".
Не знам за къде става въпрос, но по този начин се говори във великотърновско и региона, без да мога да определя граници от-до. По принцип лесно "прихващам", когато ми се наложи да живея в друг регион, затова докато живях в София все пак се научих на правилното "домат, домати (за мн.ч.). Вече близо две години, откакто съм се върнала, гледам да устоявам на "доматито", но пък не ми прави впечатление като го чувам около себе си.
В нашия край всички казват едно домати, доматито. На пазара така даже пише - българско домати.
Пак от форума съм чувала и за дънкито. В реалния живот не съм засичала човек така да говори.
Нали в търновско уж се говори най-правилният български език? На мен ми е правило впечатление, че говорят звучно на ъ. Например четъ. Да, правилно е да се пишат с а, а да се изговарят с ъ, но чак толкова звучно? Аз ги изговарям между а/ъ, не толкова звучно. Не знам може и да греша.
Имам една позната, която, за да поправи говора си (от Северна България е, но не от точно този край), изговаря тези думи със звучно а.
Нали в търновско уж се говори най-правилният български език? На мен ми е правило впечатление, че говорят звучно на ъ. Например четъ. Да, правилно е да се пишат с а, а да се изговарят с ъ, но чак толкова звучно? Аз ги изговарям между а/ъ, не толкова звучно. Не знам може и да греша.
Имам една позната, която, за да поправи говора си (от Северна България е, но не от точно този край), изговаря тези думи със звучно а.
А за чистото мАсло нещо да кажете? 
Нали в търновско уж се говори най-правилният български език?
Има някои неща, които даже и на мен, която съм свикнала да ги чувам, ми "бъркат в мозъка".
"Ела да ти обадя" или пък "у къщи" са ми фаворити.
Black Hole, а за "Ъ"-то ето какво намерих (без да знам доколко може да се вярва на този източник):
Скрит текст:
Най-често срещаните в устната или в писмената реч грешки са свързани със следното:
1. Изговор на гласна /а/ вм. /ъ/ в следните случаи:
1.1. Груба и досадна правоговорна грешка е изговорът на гласна /а/ вм. /ъ/ в някои глаголни окончания. Окончанието за 1 л. ед. ч. и за 3 л. мн. ч. в сег. вр. на глаголите от I и II спрежение (наследник на старобългарското окончание -Ж, -ЖТЪ) е съответно /ъ, ‘ъ/ или /ът, ‘ът/ (с твърда или мека предходна съгласна). Правописно гласният звук в тези окончания се представя с буквите а или я. Пише се чет|а, тек|а, бдя, благодар|я, бо|я се, но (трябва да) се изговаря /чет|ъ, тек|ъ, благодар|ъ, бой|ъ се/. Изговор /чет|а, тек|а, бд’|а, благодар’|а, бой|а се/ и под., резултат от влиянието на правописа, на писмената форма на думата, е неправилен и трябва да се избягва!
1.2. Грешка, подобна на горната, е изговорът на гласна /а/ вм. /ъ/ в определената (членуваната) форма на някои съществителни имена. Определителният член на съществителните имена от м. род е /ъ, ът/ (или с мекост предходната съгласна), което правописно се представя с -а, -ът и -я, -ят. Пише се град|а; сън|я, сън|ят; гер|оя, гер|оят, но трябва да се изговаря /град|ъ; сън’|ъ, сън’|ът; гер|ойъ, гер|ойът/. Промъкващото се понякога под влияние на правописа, на писмената форма на думата произношение /град|а, сън’|а, сън’|ат/ е неправилно и трябва да се избягва!
2. Изговор на ударена гласна /ъ/ вместо ударената гласна /а/ в окончанието на основната форма и в определителния член на съществителни имена от ж. род. Твърде често и от мнозина форми като гор|а, вод|а, планин|а, властт|а, радостт|а и под. се изговарят неправилно (със силна редукция на неударените гласни, опростяване на двойните съгласни и – което е в центъра на вниманието ни тук! – с ударена гласна /ъ/ на края): /гур|ъ, вуд|ъ, плънин|ъ, влъст|ъ, ръдуст|ъ/. Този изговор – с ударена гласна /ъ/ в края на думите от този вид – е плод на диалектно влияние, няма нищо общо с нормативната редукция на неударените гласни и не се допуска от правоговорните норми на книжовния език.
1. Изговор на гласна /а/ вм. /ъ/ в следните случаи:
1.1. Груба и досадна правоговорна грешка е изговорът на гласна /а/ вм. /ъ/ в някои глаголни окончания. Окончанието за 1 л. ед. ч. и за 3 л. мн. ч. в сег. вр. на глаголите от I и II спрежение (наследник на старобългарското окончание -Ж, -ЖТЪ) е съответно /ъ, ‘ъ/ или /ът, ‘ът/ (с твърда или мека предходна съгласна). Правописно гласният звук в тези окончания се представя с буквите а или я. Пише се чет|а, тек|а, бдя, благодар|я, бо|я се, но (трябва да) се изговаря /чет|ъ, тек|ъ, благодар|ъ, бой|ъ се/. Изговор /чет|а, тек|а, бд’|а, благодар’|а, бой|а се/ и под., резултат от влиянието на правописа, на писмената форма на думата, е неправилен и трябва да се избягва!
1.2. Грешка, подобна на горната, е изговорът на гласна /а/ вм. /ъ/ в определената (членуваната) форма на някои съществителни имена. Определителният член на съществителните имена от м. род е /ъ, ът/ (или с мекост предходната съгласна), което правописно се представя с -а, -ът и -я, -ят. Пише се град|а; сън|я, сън|ят; гер|оя, гер|оят, но трябва да се изговаря /град|ъ; сън’|ъ, сън’|ът; гер|ойъ, гер|ойът/. Промъкващото се понякога под влияние на правописа, на писмената форма на думата произношение /град|а, сън’|а, сън’|ат/ е неправилно и трябва да се избягва!
2. Изговор на ударена гласна /ъ/ вместо ударената гласна /а/ в окончанието на основната форма и в определителния член на съществителни имена от ж. род. Твърде често и от мнозина форми като гор|а, вод|а, планин|а, властт|а, радостт|а и под. се изговарят неправилно (със силна редукция на неударените гласни, опростяване на двойните съгласни и – което е в центъра на вниманието ни тук! – с ударена гласна /ъ/ на края): /гур|ъ, вуд|ъ, плънин|ъ, влъст|ъ, ръдуст|ъ/. Този изговор – с ударена гласна /ъ/ в края на думите от този вид – е плод на диалектно влияние, няма нищо общо с нормативната редукция на неударените гласни и не се допуска от правоговорните норми на книжовния език.
За "масло" и аз знам, че ударението е точно на А. Дори се учудих на въпроса.
А за чистото мАсло нещо да кажете?
Казвам маслО, убедена, че е вярно. Заради твоя пост погледнах правописен речник от 1981 година и там се оказа
мАсло.
В града на ММ казват стАдион, мАкара, мАсло, гОблен. Аз дойдох от град, където маслото е маслО и бях убедена, че е правилно, а виж ти какво излезе. Добре, че е бг мама.
А за гоблен дори са ме поправяли, та обяснявах, че братя Гобелен/или Гоблен-не зная как се произнася на френски/ са французи, та затова ударението е на последната сричка.
А за гоблен дори са ме поправяли, та обяснявах, че братя Гобелен/или Гоблен-не зная как се произнася на френски/ са французи, та затова ударението е на последната сричка.
Никога не съм казвала маслО и никога няма да го кажа, независимо в кой речник го пише. А какво значи “чисто” масло?
То и в СИ не навсякъде маслото си масло. В Русе казват бутер.