Фнуци, Фнимателно.
"Какви са бъдещите Ви творчески планове?" - като интервюират някой творец, почти не пропускат да питат това, получавам уртикария, като го чуя
.- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
И Феднага, с ударение на последното А, задължително.
"Какви са бъдещите Ви творчески планове?" - като интервюират някой творец, почти не пропускат да питат това, получавам уртикария, като го чуя
.
Фнуци, Фнимателно.
"Какви са бъдещите Ви творчески планове?" - като интервюират някой творец, почти не пропускат да питат това, получавам уртикария, като го чуя
.Или въпрос към спечелил от Националната лотария: "Как решихте да си ЗАкупите билета?"
"нататъче"
На мене ми звучи като "нататък" на трънски, не съм сигурна.
На мене ми звучи като "нататък" на трънски, не съм сигурна.
На хасковски.
На мене ми звучи като "нататък" на трънски, не съм сигурна.
Отзаде/ отпреде. Интересното е, че този абсурд го чувам от сравнително добре образовани хора.
На мене ми звучи като "нататък" на трънски, не съм сигурна.
Отзаде/ отпреде. Интересното е, че този абсурд го чувам от сравнително добре образовани хора.
"Ако го искаш достатъчно силно, ще стане" и вариациите му.
+1
Това по повод желанието ни да имаме дете. Звучи жестоко. Все едно не го искаме
. 
"Ако го искаш достатъчно силно, ще стане" и вариациите му.
+1
Това по повод желанието ни да имаме дете. Звучи жестоко. Все едно не го искаме
.
Разбирам те, изпитвам го. И мен ме дразни пък. 
"Ако го искаш достатъчно силно, ще стане" и вариациите му.
+1
Това по повод желанието ни да имаме дете. Звучи жестоко. Все едно не го искаме
.Да, подобни са и "Спри да го мислиш/отклони си мисълта/отпусни се и ще стане!" или "Не става, защото го мислиш!"
Еми естествено, че като има човек проблем, ще го мисли.
И това категорично противоречи на "Ако го искаш силно, ще стане."
А понякога тези съвети се дават от един и същи човек с малка разлика във времето между изричането на двете.
Последно? - Да го искам или да не го мисля?
Същото е и "успокой се", когато си силно притеснен за нещо. Не върши никаква работа, а само дразни. Така и не съм си намерила копчето за он и офф на притесняването.
А понякога тези съвети се дават от един и същи човек с малка разлика във времето между изричането на двете.
Последно? - Да го искам или да не го мисля?
Същото е и "успокой се", когато си силно притеснен за нещо. Не върши никаква работа, а само дразни. Така и не съм си намерила копчето за он и офф на притесняването.
Да, но като махнем "Не се тревожи толкова силно", "Ти най-добре можеш да прецениш.", какво можеш да кажеш на човек, който е много притеснен за нещо и подробно е споделил тревогата си, ако наистина нямаш с какво да помогнеш практически?
Аз не обичам да ми дават непоискани съвети, та в много случаи "Не се притеснявай толкова." ми помага, защото настойчивото изреждане на списък с неприложими съвети ще ме подразни, а "Не се тревожи." ми показва, че може би наистина тревогата ми не е съизмерима на проблема, след като идва от човек, който гледа отстрани. Пък и какво друго може да направи той?
"Ти си знаеш." многократно отнесе приза за най-ужасна реакция - четох, че се приема като незаинтересованост, неангажираност, безразличие. Добре де, но какво да направим, когато е вярно? Ако приятелката ми споделя за проблем в семейството си, тя в пъти по-добре познава мъжа си, отколкото аз. Моите съвети, и при най-доброто ми желание, ще са по-малко ценни от нейната собствена преценка. Ами ако тя не ми споделя, за да иска съвет, а просто, за да и олекне? Тъй че е въпрос на ситуация, според мен.
Аз не обичам да ми дават непоискани съвети, та в много случаи "Не се притеснявай толкова." ми помага, защото настойчивото изреждане на списък с неприложими съвети ще ме подразни, а "Не се тревожи." ми показва, че може би наистина тревогата ми не е съизмерима на проблема, след като идва от човек, който гледа отстрани. Пък и какво друго може да направи той?
"Ти си знаеш." многократно отнесе приза за най-ужасна реакция - четох, че се приема като незаинтересованост, неангажираност, безразличие. Добре де, но какво да направим, когато е вярно? Ако приятелката ми споделя за проблем в семейството си, тя в пъти по-добре познава мъжа си, отколкото аз. Моите съвети, и при най-доброто ми желание, ще са по-малко ценни от нейната собствена преценка. Ами ако тя не ми споделя, за да иска съвет, а просто, за да и олекне? Тъй че е въпрос на ситуация, според мен.