Аз имам позната, която постоянно казва: заклевам се. Пример,: и отвам аз и заклевам се беше огромно, не мога да стигна където съм тръгнала заклевам се.
Това ме подлудява
Това ме подлудява
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Имах колега, който на всяко изречение, за да добие по-голяма достоверност, драматизъм и акцент, казваше ''човек''. Дори аз по едно време прихванах 
Което ми напомни, че в училище едно време използвахме под път и над път ''хорица''. Как сте, хорица и милион производни. Така и не можах да го преглътна и да го използвам в речника си. Но ''бате'' и ''човек'' са навсякъде, особено сред младите.
Което ми напомни, че в училище едно време използвахме под път и над път ''хорица''. Как сте, хорица и милион производни. Така и не можах да го преглътна и да го използвам в речника си. Но ''бате'' и ''човек'' са навсякъде, особено сред младите. 
Но ''бате'' и ''човек'' са навсякъде, особено сред младите.
Току що вървях след едни: Та разбери ме братче,...ала бала ти не можеш да повярваш братче, и още колко пъти братче да ти обяснявам.....ужас братче!
Вчера - банкова служителка - подава договор на едни клиенти, казвайки им: "Остава да турите ей тука по едно подписче" 
Да турите? Подписче-нце... Просто отвратително, от служител на банка.
Да турите? Подписче-нце... Просто отвратително, от служител на банка.
Да турите? Подписче-нце... Просто отвратително, от служител на банка.
Може и "тукачка" или "тукинка"
"Сещаш ли се" е голям паразит. Комбинирано с онова нищо не питащо "В смисъл?".
И "Защо си мислиш така? - В смисъл... Сещаш ли се? - Повярвай ми, не искаш да го мислиш!"
Аз се отказвам при такива диалози. В смисъл... губя целия смисъл и не се сещам какво ми говорят. Преди се опитвах да обяснявам, че не се сещам, но разбрах, че "Сещаш ли се?" всъщност не е никакъв въпрос, а липса на идея какво да кажат или да отговорят.
И "Защо си мислиш така? - В смисъл... Сещаш ли се? - Повярвай ми, не искаш да го мислиш!"
Аз се отказвам при такива диалози. В смисъл... губя целия смисъл и не се сещам какво ми говорят. Преди се опитвах да обяснявам, че не се сещам, но разбрах, че "Сещаш ли се?" всъщност не е никакъв въпрос, а липса на идея какво да кажат или да отговорят.
Аз пък много мразя придобилата популярност фраза "Повярвай ми, не искаш да знаеш". Или "повярвай ми, не искаш да... каквото и да било".
Иначе е гадно на някакъв интересуващ те въпрос да ти отговорят нещо от сорта "по-добре да не знаеш" (в такъв случай не ти остава нищо друго, освен да се притесниш), но това е друго.
Като едно време паразитното ''Разбираш ли''. Ох, мъжът ми много обича да почне диалог с мен с въпроса '' А разбра ли какво стана днес''? Преди не ми правеше впечатление, но вече почнах сериозно да се дразня. И стои и чака. Понякога, напук му казвам ''Да'' и следват секунди неловко мълчание от негова страна 
