Ти като ходиш във Варна, спираш ли да говориш твърдо, или още повече натъртваш, за да дразниш местните?
Можеш, опитай.
Можеш, опитай.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 11:47 ч.
Фраза, която мразя
Само че забравяте, че има книжовна норма, която казва как е правилно да се говори. А правилният говор е нещо за употреба на работно място, институции, магазини, заведения и пр. Дома - може всякак.
Точно.
Мен ме дразнят много диалектни думи и ударения в пловдивския говор и не ги използвам.
За щастие все повече хора избягват местните диалекти.
Ако знаете преди 30 години как се говореше в Хасковско, с преводач трябваше да си.
Сега много рядко може да чуеш такъв говор. Масово младите говорят правилно.
Само че забравяте, че има книжовна норма, която казва как е правилно да се говори. А правилният говор е нещо за употреба на работно място, институции, магазини, заведения и пр. Дома - може всякак.
децата говорят както чуват у дома.
"на стари години" е по-трудно да се променят.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82
Диалектът (от гръцки διάλεκτος) е разновидност на езика, която не е кодифицирана (за разлика от книжовния език) и която се използва за неформално общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност. Макар диалектът да не е формално кодифициран, той има свои характерни граматически, фонетични, синтактични и преди всичко лексикални особености, които го отличават повече или по-малко от книжовния език. Диалектологията е науката, която изучава диалектите.
Трябва да се прави разлика между диалект и акцент. Акцентът се отнася единствено за фонологичните особености на говора, т.е. до звученето. Така например за човек, който говори меко книжовен български, казваме, че говори с мек акцент, а не с мек диалект.
Диалектът (от гръцки διάλεκτος) е разновидност на езика, която не е кодифицирана (за разлика от книжовния език) и която се използва за неформално общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност. Макар диалектът да не е формално кодифициран, той има свои характерни граматически, фонетични, синтактични и преди всичко лексикални особености, които го отличават повече или по-малко от книжовния език. Диалектологията е науката, която изучава диалектите.
Трябва да се прави разлика между диалект и акцент. Акцентът се отнася единствено за фонологичните особености на говора, т.е. до звученето. Така например за човек, който говори меко книжовен български, казваме, че говори с мек акцент, а не с мек диалект.
Мекото говорене е диалектен изговор. Да не забравяме, че има и правоговорни норми.
Не, казваме, че има диалектен изговор. Има си книжовна норма за изговор на гласни след меки и твърди съгласни. Има и други случаи, де, да не навлизаме в подрости.Това не е концерт по желание. Може би не сте учили българзка фонетика. Има правоговорни норми, също кодифицирани, разбира се. Всичко извън тях не е книжовен изговор. Всички, на които родният им говор е мек, би трябвало да положат усилия да говорят правилен български.
Ти като ходиш във Варна, спираш ли да говориш твърдо, или още повече натъртваш, за да дразниш местните?
Можеш, опитай.
Можеш, опитай.
Отиваш да живееш или отиваш за 2 дни?
Има разлика
Имам роднини, живеещи в северозападна България. Когато съм общувала с хората, независимо дали става въпрос за роднини, или не, винаги са ми казвали, че ние, варналии, говорим меко.
"Вие казвате хляб, ние - хлеб; мляко - млеко, бяхме - бехме." - Точно така ми обясниха, като ги помолих да дефинират "меко говорене".
Но определено си личи, когато даден човек е от определен край на страната, дори и да говори правилно. Акцентът го издава. Например доста лесно разпознавам дали някой е от северозападния край.
"Вие казвате хляб, ние - хлеб; мляко - млеко, бяхме - бехме." - Точно така ми обясниха, като ги помолих да дефинират "меко говорене".
Но определено си личи, когато даден човек е от определен край на страната, дори и да говори правилно. Акцентът го издава. Например доста лесно разпознавам дали някой е от северозападния край.
За мен тяхното обяснение е неточно. Аз също казвам хляб, мляко и бяхме, но говоря твърдо.
В Северозапада също говорят твърдо, само някои думи са по-особени, като "сИренье", "Е*анье"
Мекото говорене е произнасянето на "е" и "и" като "ье" и "ьи", от което "ти" става нещо като "чи".
Аз също по това познавам източните хора - едно "ни знам" ми е достатъчно
Когато един софиянец попитал какво става с неговата принцеса/страджанка, една жена по морето отговорила "Пикая". Леко учуден, пак пита - тя пак същото. Оказало се, че казва "Пека я", но както сме свикнали да потъмняваме "а" и "я" - вместо "пекъ йъ" се е получило другото.
В Северозапада също говорят твърдо, само някои думи са по-особени, като "сИренье", "Е*анье"
Мекото говорене е произнасянето на "е" и "и" като "ье" и "ьи", от което "ти" става нещо като "чи".
Аз също по това познавам източните хора - едно "ни знам" ми е достатъчно
Когато един софиянец попитал какво става с неговата принцеса/страджанка, една жена по морето отговорила "Пикая". Леко учуден, пак пита - тя пак същото. Оказало се, че казва "Пека я", но както сме свикнали да потъмняваме "а" и "я" - вместо "пекъ йъ" се е получило другото.
Или - Ей сига ш'ти кажа.; Ми не е гутову; Тоз рейс колку ши гу чакам ощи? 
Е, аз питах възрастен човек. Но съм съгласна с теб. Мен понякога ме дразни това "ши" вместо "ще", както и това, че говорим на "и" (аз самата се усещам понякога). Но те май и в Пловдив говорят така, въпреки че никога не съм посещавала града.
Е, аз питах възрастен човек.
Но съм съгласна с теб. Мен понякога ме дразни това "ши" вместо "ще", както и това, че говорим на "и" (аз самата се усещам понякога). Но те май и в Пловдив говорят така, въпреки че никога не съм посещавала града. 
Мекото говорене е диалектен изговор. Да не забравяме, че има и правоговорни норми.
Не е вярно. Мекият говор често води например до "сИрИнИ", "тИлИфончИ", "пИпИруда". Това е редукция на Е в И. Извън книжовната норма.
Когато един софиянец попитал какво става с неговата принцеса/страджанка, една жена по морето отговорила "Пикая". Леко учуден, пак пита - тя пак същото. Оказало се, че казва "Пека я", но както сме свикнали да потъмняваме "а" и "я" - вместо "пекъ йъ" се е получило другото.
Аз съм го чувала в мн.число - Пичаги - пека ги.