С какво ви дразнят свекървите- 40

А защо трябва да му казваш какво да прави, той сам трябва да се сеща  

Тя не мисли за самотна майка, а при маматати.

Не знам какво да кажа  Да чуеш подобни обидни думи от мъжа си, особено докато носиш детето му, е доста показателно. Имаш голяма вина за ситуацията, защото не си подходила отговорно. За съжаление съм почти сигурна, че сценария с моята приятелка ще се повтори и при теб, четейки за поведението на мъжа ти. Дано имаш заделени някакви пари (ако нямаш, почвай да заделяш) и близки, при които да идеш. Моята приятелка нямаше нито едно от двете,  синчето и мама я тормозеха, за детето й никога нямаше пари, а тя всеки месец беше в спешното заради нервени сривове.

П.П. От колко време сте заедно?

Всичко друго го разбирам, но това... Имам зет и разчитам и той да ми помага.

Айде бе, човек ще реши, че когато са се омъжвали всички тук, са правили проучвания, изчисления и т.н. , за да подходят отговорно 

И аз си мислех че ще се сети сам след време,но това време не дойде.
Аз съм на 21,той на 25,заедно сме близко 2 години.Наистина ми говореше че ще излезем някаде двамата на квартира,а тук в просто временен вариант.Има хубава работа,парите стигат,но за него все са малко.Той също е и студент,но както и да е.Не е както да нямам подкрепата на близки,но наистина не искам да се стига до раздяла.Наистина е много мил и добър,стига да не се засяга тая тема..свекърви.

На него му е майка.

така е и не казвам да я зареже по всякакъв начин!Просто да разбере и тя и да престане да го навива с глупости,защото той вече има други приоритети.Като е решил,че иска семейство,трябва да мисли вече другояче

Дриймърче, както предположих, наистина си много млада, направо дете (от висотата на моите 22, но в евро . И точно затова не искам да се нахвърлям върху теб и да ти натяквам къде дрема като го прави това бебе с тоя мамин златен. Ако искаш да оправиш живота си, ще ти се наложи бързо да пораснеш. Искрено ти желая успех!

А и на 25 момъкът все още не е закоравяло мамино синче 

благодаря ви на всички които писахте по моя въпрос. Получих наистина някои много добри съвети и има какво да се желае във връзката ни.Въпреки всичко съм силна и ще издържа. А любовта...не е достатъчна май.

Та никога не е достатъчна 

Хм, мислех, че ще се записвам в нова тема, а то...
Относно вмешателството, наистина разбирам, че на мъжките майки им трябва някакво време, през което да осъзнаят, че синовете им вече не са деца. Кофти става, когато това време се проточи твърде дълго. А най-кофти, когато никога не идва...
Сещам се усмивка за една случка в първата година на нашия брак с ММ, когато живеехме заедно с свекърва ми. Той отива на Коледен банкет с колегите си, а аз ще ходя в друг ден, но също сама. Свека се опита опита да подхвърли, че това не е редно, но бързо й обяснихме, че това са глупости и тя не направи повече опити да мърмори. Обаче в нощта на банкета на ММ се пробуждам от някакъв шум. В просъница установявам, че ММ още не се е прибрал и че шума идва от към кухнята. Светвам лампата, виждам, че 03.00 часа и осъзнавам, че свека говори по телефона. Скачам веднага като попарена и тичам, защото тогава баба му беше още жива и болна, а аз реших, че се е случило нещо с нея. Излизам в коридора, приближавам към кухнята, чиято врата е открехната и какво да видя... Свека говори по домашния телефон, рошава и по нощница, турила едната ръка на кръста на Ф, а с другата държи слушалката и крещи: "Къде си бе? Знаеш ли кое време е? Какво е това? Веднага да се прибираш при жена си, чу ли?..." 
Направо щях да припадна. Накарах я да затвори веднага и доста се поядосах, но на другия ден, когато ММ разправя как му се подигравали колегите, вече ми беше смешно... 
Обаче при нас тези изцепки спряха с времето. Постепенно спря да ги прави. В началото искаше да й казваме къде отиваме, като излизаме, точно кой филм ще гледаме, с кои точно приятели ще се събираме или точно на кой къмпинг ще ходим и абсолютно точно къде се намира той... Налагаше се тактично да й обясняваме, че това не я засяга и нямаме причина да го крием, но пък и не сме длъжни да й даваме обяснения. Дано успеете и на вашата майка да й обясните тези неща и да разбере. Все пак вие сте доста по-млади и при нея е нормално да е доста по-силно изразено... Успех!

dreamer4e, решението е спешно изнасяне на квартира без всякакво отлагане! Ние винаги сме живели отделно и свекърва ми постепенно свикна и сега няма изцепки. Нещата се подобряват с времето и особено с появата на внуците, но трябва да сте отделно.
Иначе когато сме тримата, баналните ежедневни разговори с мъжа ми се провеждат така:
Аз кажа нещо, свекърва ми каже нещо, мъжът ми отговаря, свекърва ми каже нещо, аз му отговарям, свекърва ми каже нещо, после той отговаря, свекърва ми каже нещо... и т.н. Става дума за неща, които са толкова тривиални и неважни, че изобщо, ама изобщо не би трябвало да я засягат. Да, но нея я засяга всичко, което е свързано с живота ни.

Kali_tod, да се смееш ли, да плачеш ли. Какъв пазител на брака ви е твоята свеки, направо медал да й дадеш 

Майките не могат да осъзнаят, че детето им е пораснало, най-вече заради поведението на самото дете.Ако то не показва признаци на порастване и не поставя граници, тя ще си го третира като 5 годишен до края.
Моята не се и опитва, с моят мъж са с много особени отношения.Той си е дръпнат човек и при всяка нейна реплика и опонира. Ако тя иска да обясни неща, той я пркеъсва с нетърпение.Но си е такъв по принцип  Та поне в това отношение нямам проблем.
Dreamr4e, надявам се нещата при теб да се наредят. Не му се давай, как пък така ще ти говори такива неща.Кажи му, че ти нямаш и възможност да се изявиш като добра домакиня, защото си нямаш къща и кухня, а в чужда къща не можеш нищо да правиш.
Надявам се да се поосъзнае, но не го чакай твърде дълго и не гму мълчи за всичко.Проявявай характер дипломатично и възпитано и спрямо майка му.
Нейна е къщата, но е въпрос на възпитание да се контролира за някои неща.