Постоянно недоволно дете?

  • 26 505
  • 473
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 5 513
И аз не срещам всеки ден убийци и престъпници, но срещам доста хора, които са повредени от родители. Не приемат критика и обиди, държат се като принцове и принцеси, нямат хъс, чакат друг да им подреди нещата...несамостоятелни са.

Да, безвреди са, но не са и много полезни.

В такъв смисъл, ако в крайна сметка детето няма да се повреди от малко ред, ако може с малко усилие да е приятно на пет, да не тича сред масите, да е приятно с другите- ами струва си родителите да положат малко усилия, да го понатиснат. Щом нямало значение...
Това ,че ти ще изпълниш втората част от поста си,а съм убедена ,че повечето родители го правят.Не изключва,като стане голям човек да живее по първата част от поста ти.И хората са различни точно по тези причини.Принцовете и принцесите също имат положителни качества,както и някой работлив ,скромен и умен младеж има отрицателни качества.

# 166
  • Мнения: 35 457
Олелеее, какви са тези деца, дето ги имате, те същински войничета:mrgreen: Направо ме убихте,

+1  Peace

 Grinning Grinning Grinning

# 167
  • София
  • Мнения: 44 501
За какво беше темата, за какво стана!
Малкия пък /на 4/ аз си го къпя и обличам. Освен това е щурав. Обаче е много гушкав и обичлив и с такъв кеф приема подаръци, че направо ти разтапя сърцето.

До характер е. Обаче изкушението да обичаш "по-обичливото" дете повече е огромно, така че внимавайте какво правите точно с намусеното и недоволното!

# 168
  • Мнения: 6 365
Значи за скапанато ти настроение, за което детето може да няма ни най-малка вина, то ще го отнесе, то ще бъде наказано????????

Не, само ако в този момент се провини в нещо и видя, че провинението е частично или изцяло нарочно, че не е просто случаен инцидент. От друга страна пък погледни положително: мога да простя великодушно някое провинение, ако съм на кеф. Докато родителят, който е последователен, и в тоя случай ще накаже. И детето няма да научи какво е великодушие и амнистия:) Целият свят е пълен със смесени сигнали- а целта е да изведем от тях смисъла.

Идеята, че родителят ВИНАГИ трябва да е последователен, май се е зародила в края на 80-те, от родителските списания, написана от някой психолог за хонорар. Но замислете се- дали светът е винаги последователен в реакциите си? не, разбира се.

Да, хубаво е децата да са "войничета". Така остава енергия и време за други работи, както вече писах.

# 169
  • Мнения: 35 457
Да, хубаво е децата да са "войничета". Така остава енергия и време за други работи, както вече писах.

Според моя мироглед не е!  Peace

# 170
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 950
[
[/quote]
Да, хубаво е децата да са "войничета". Така остава енергия и време за други работи, както вече писах.
[/quote]

 ooooh! Нямам какво повече да кажа.....без думи съм..... #Crazy

# 171
  • Мнения: 6 217
А какво правим с вечно недоволно дете, когато това дете е единствено в семейството?

# 172
  • Мнения: 6 365
Да, хубаво е децата да са "войничета". Така остава енергия и време за други работи, както вече писах.

Според моя мироглед не е!  Peace

Е добре де, кое е по-хубаво, 20 минути битка и увещаване преди излизане- или бързо и точно приготване, по-добро настроение и повече време за игра?

То дори за самото дете не е приятно да се глези и дърпа за всичко, някои неща трябва да се случват автоматично, за да не заемат прекалено много енергия.

Тук имам усещането, че повече майки с единствено дете защитават тезата за крайна свобода. И моят беше единствен принц, говоря всичко това от опит.

# 173
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Мамасита, ето за това не пуснах нито веднъж тема в Мамата по време на определени периоди на детето ми.

Сега авторката е по объркана от колкото когато е влязла. Дано успее да отсее есенцията от утайката.

Колкото майки, толкова и съвети и начини на отглеждане. Поради това, няма да опонирам написаното от теб след първата ми публикация.

Но и крачка няма да отстъпя от твърдението ми, че децата трябва да обичат еднакво и да се даряват с нежност. То голям човек има нужда от това, какво остава за едно дете.
Съгласна съм, че има и дебелокожи майки.

Да, имам едно детенце. И знам, че предизвикателството да се отглеждат 2 или 3 е по голямо.

Мамасита,
Скрит текст:
от форумските клюкарки разбрах, че си имаш бебе Grinning Живо и здраво да ви е! Аз на тези години ми е все по трудно да се реша  Grinning

Sunshine Mom   bouquet

# 174
  • София
  • Мнения: 44 501
А какво правим с вечно недоволно дете, когато това дете е единствено в семейството?

Да се призная, не знам!
Моята голямата стана недоволна и мърмореща откакто малкия се появи.
Като малка и тя беше душичка.

Аз съм някъде между свободата и военния режим. Но откакто баща му го кара на градина, забелязвам, че малкият е станал по-стегнат.

Голямата ляга късно и става късно, но пък вече се оправя напълно сама. Е, понякога оставя разхвърляно, но пък си е научила и написала.

# 175
  • Мнения: 6 217
Пълна свобода не може и не трябва, защото децата освен крехки душици са и големи манипулатори.  Peace

# 176
  • Мнения: 35 457
Нямам намерение да споря с теб. Затова ти отговарям кратко.

Предпочитам да възпитавам детето си да расте със съзнанието на равноправен член на семейството, разбира се с напътствия от наша страна кое е важно, разрешено и кое - не.

Не знам защо според теб има само два варианта:


Е добре де, кое е по-хубаво, 20 минути битка и увещаване преди излизане- или бързо и точно приготване, по-добро настроение и повече време за игра?


Според мен детето трябва да се приготви с желание за излизане. Да си избере дрехи, които желае и които са подходящи. Аз лично давам избор. Например: Ето ти три блузи, избери си една. Казвам му, че, колкото по-бързо се приготвим и тръгнем, толкова повече ще стоим на площадката.

Разбира се, понякога прави бели, не слуша, глези се, но аз не забравям, че е дете на 4 г., не е възрастен. Реагирам в зависимост от ситуацията.

Нито крайната свобода, нито строгият режим са възпитание. Аз искам да отгледам човек със собствени мисли и предпочинтания, не войник, на който да заповядвам и от който да изисквам безропотно послушание.

# 177
  • Мнения: 1 488

Идеята, че родителят ВИНАГИ трябва да е последователен, май се е зародила в края на 80-те, от родителските списания, написана от някой психолог за хонорар. Но замислете се- дали светът е винаги последователен в реакциите си? не, разбира се.
 

Светът колко е последователен, е относително. Но ти ако не си последователна, как ще научиш това дете, на добро и зло?Как?

# 178
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 065
Децата сами си подават сигнали, че искат нещо да правят сами. Важното е да се отговори на тяхната инициатива и да се оставят да правят нещото с малка помощ от нас.
На 5 години няма да изяде сапуна, защото до тази възраст ще го е опитало вече и ще знае, че не е вкусно. Mr. Green Ако не го знае, ще го научи.

/оф, не съм изчела всичко по темата.../

# 179
  • Мнения: 1 896
Много я извъртяхме тази тема.

За какво идеше реч,какво стана.Авторката пита - дали е нормално държането на детето? Според повечето - да. Peace За какво къпане стана на въпрос,не знам.На тази жена това и е най-малкият проблем в момента - дали детето се къпе самО,или не.
И аз не срещам всеки ден убийци и престъпници, но срещам доста хора, които са повредени от родители. Не приемат критика и обиди, държат се като принцове и принцеси, нямат хъс, чакат друг да им подреди нещата...несамостоятелни са.

Да, безвреди са, но не са и много полезни.

В такъв смисъл, ако в крайна сметка детето няма да се повреди от малко ред, ако може с малко усилие да е приятно на пет, да не тича сред масите, да е приятно с другите- ами струва си родителите да положат малко усилия, да го понатиснат. Щом нямало значение...
Това ,че ти ще изпълниш втората част от поста си,а съм убедена ,че повечето родители го правят.Не изключва,като стане голям човек да живее по първата част от поста ти.И хората са различни точно по тези причини.Принцовете и принцесите също имат положителни качества,както и някой работлив ,скромен и умен младеж има отрицателни качества.


Подкрепям тове мнение.
 
И пак лична история,за да се обоснова защо.Отглеждана съм с любов,както вече споменах.Без наказания,без излишни удари и т.н.Семейството ми работеше изключително много,често нямаха време за нас.Научих се твърде рано на много неща.Къпех се сама,много преди да навърша 5г.,защото майка ми се прибираше ужасно изморена.На 6г.като тръгнах 1-ви клас,вече се отглеждах сама.Правех си кекс и курабии.На 10г. си готвех супа,а на 14г. аз въртях домакинството вкъщи.Не бях идеалното дете,роптаех,че все ги няма,но впоследствие разбрах защо.Това,което не ни го даваха през седмицата,го наваксваха с пълни сили през почивните дни.

Не съм отглеждана под строй.Липсвало ми е детство понякога.Мисля,че излезе човек от мен,въпреки,че ми се наложи да порастна бързо.Това искам да спестя на моите деца и искам да имат детство по-дълго време.Синът ми обича да може и да знае всичко.Понякога му обяснявам,че е малък за някои неща,но все повтаря,че вече е голям.После за жалост ще му се иска да е дете.

Малее,само правописни грешки правя ooooh!

Последна редакция: пн, 19 яну 2015, 15:04 от Sunshine Mom

Общи условия

Активация на акаунт