Постоянно недоволно дете?

Майките, които "показват любов", отстрани също изглеждат доста фалшиво. А понякога, дори да не е фалшиво, си личи, че е неефективно- тоест детето не е това, което може да бъде, стеснени са му границите, а майката сякаш е заседнала в някаква фаза, гушка, гали, ама не може да прозре какво още трябва. Или изключва мъжката фигура и се поставя в центъра на света за детето.

 

Да, да..... И дете се целува само, докато спи....

Сега за мъжката фигура,която споменаваш постоянно,въпреки,че не е много по темата.

Съпругът ми помага в отглеждането и домакинството наравно с мен.Когато синът ми се прибере от градина се занимавам аз с него,а съпругът ми с бебето.През почивните дни си разпределяме отговорностите,т.е.,когато искам да чистя примерно,те отиват на разходка или на някакви занимания.Когато се приберат,пак той с бебето,а аз с детето.В неделя е денят за почивка и я прекарваме всички заедно.

Постоянно натякваш - любяща майка,която изключва съпругът си.Не,не е така.Съпругът ми си има своите моменти с децата,имат си и своите игри и занимания с голямото.Винаги му имам доверие и съм му оставяла децата по цял ден,когато имам да върша нещо.Справя се не по-зле от мен не само с отглеждането,но и с възпитанието.По-твърд е,но е мъж и така трябва.Трябва да има баланс.

А,да забравих да питам- защо майките показват любов е в"? Твоята показност ако е фалшива,дали всяка е така?

Това, което попитах е: като стане тази криза с тръшкане, какво прави таткото? Дори авторката на темата не коментира това, а всички съвети бяха главно към майката, какво ТЯ да прави. А не може ли нищо да не прави и да остави таткото да овладее ситуацията?

Защото аз понякога се оттеглям и оставям да си говорят по мъжки. Не тичам да гушкам. Дори да съм там.

Никъде не съм дори намеквала, че дете се целува само като спи. Искаше по пет целувки, като го оставях в градината.

Да, ама децата почнаха да му се смеят и каза- целувките само у дома. Та така.

Авторката още в началото писа, че таткото излиза с момчето и правят разни неща само двамата.

Съпругът ми е прекрасен баща-спокоен,търпелив,много се занимава с него.Отчита,че имаме проблем с поведението на детето ,но вярва че е предолим.

Гледаш,възпитаваш детето...в повечето случаи да е спокойно и щастливо цялото семейство.Кой дава много шоколад,кой не дава изобщо.Кое скача по леглата ,кое не скача.Кое седи прилично в ресторанта ,кое обикаля по масите....и ред други.
В крайна сметка идва пубертета детето се изплъзва постепенно от обхвата на родителя.И в крайна сметка се оказва ,че повечето хора са добри ,не са крадци,побойници и убийци.Възпитани са.Е зависи и от средата и кой къде живее.Но ежедневно не се сблъсквам с хора ,които искат да ми навредят т.е. да ме дебнат да ми навредят.
Авторката има проблем ,може би е период,може и тя да преувеличава защото е изнервена.Нещата са много по простички от всичките "ако тъй...","ако иначе..." ,които най вероятно не се случват на повечето майки гледащи деца.Много сложно стана за едно ревящо и мънкащо хлапе.Ще му мине.Ще го преодолеят.

И аз не срещам всеки ден убийци и престъпници, но срещам доста хора, които са повредени от родители. Не приемат критика и обиди, държат се като принцове и принцеси, нямат хъс, чакат друг да им подреди нещата...несамостоятелни са.

Да, безвреди са, но не са и много полезни.

В такъв смисъл, ако в крайна сметка детето няма да се повреди от малко ред, ако може с малко усилие да е приятно на пет, да не тича сред масите, да е приятно с другите- ами струва си родителите да положат малко усилия, да го понатиснат. Щом нямало значение...

Според мен е много грешно да се действа според настроенията. Много съм учудена, че непоследователността, породена от настроенията се подкрепя и счита за правилно. Значи за скапанато ти настроение, за което детето може да няма ни най-малка вина, то ще го отнесе, то ще бъде наказано???????? Горкото дете! Е, това е шизофренично. Така се дават смесени сигнали на детето. Обърква се и незнае кое е ОК и кое не, защото майка му един път го наказа, че удари Пенка на площадката, а другия път когато я удари пак, майка му му купи сладолед!? Например.

Не се имам за светица, и темата не е за мен, но да кажа, че и аз съм действала първосигнално, но съжалявам и не го считам за правилно. Както и подобно отношение с другите хора, възрастни, колеги, приятели. Ненавиждам хората на настроенията. Незряло е.

Да ненавиждаш също е незряло.

Принципно не съм съгласна много с постовете на Jesus, но за това съм на 100% съгласна.
Моето е на 3 и малко и си ляга под команда, т.е. знае, че като стане 21:00 се ляга, слуша и се съобразява още от както е проходил, първо по бебешки, сега вече по-осъзнато. Не слуша и съобразява всичко , но има някакви наченки и някои неща ги е научил. За цапането - цапа като всяко дете, но избягва да цапа определени неща, на които му се обръща внимание отдавна. И това не е постигнато с военно възпитание и не само от мен. Примерно баба му го научи да си събува обувките като се качва на дивана, леглото, креслото... беше на 2 като се научи. Сега събирам чехли от всякъде, ходя да му напомням да си ги обуе пак, но гледам да поддържам това научено нещо като му напомням да се събуе. Обува се сам от 2 и малко, облича се сам от 4-5 месеца. Няма да казвам какъв смях беше и колко ходих след него да го преобувам, преобличам и да го освобождавам от потника/ блузата, с които се омотаваше, колко рев беше, че иска, а не може... Сега остана да научи как да слага по-дълги чорапи само.
Разбира се, имаме си проблеми, но те са в друга сфера, работим върху тях. Къде ще успеем ние, къде детето ще се наложи... ще се разбере.
Да спомена само, че наказания винаги има, след като е прекрачил установените граници. Понякога ми се къса сърцето като реве за наказанието или ми идва да се разхиля на простотията, която е свършил, но знам, че трябва да покажа, че поведението е НЕправилно и че съм родител, а не приятел, за да толерирам съответното нещо.

Към авторката - явно му давате прекалено голяма свобода и НЕ реагирате на лошото му поведение.
Сложете по-ясни граници, малко забрани и вижте с какво обича да играе. Не е нужно да оцветява и рисува, моето не иска, аз не съм искала и сега не искам.... Моето дете си има любимо занимание и аз се опитвам покрай него да го науча на нещо ново, къде успешно, къде не...
Щом е по-диво и баща му е на разположение - купете 2 дунапренени меча от Джъмбо и нека с баща си играят с тях, само му обяснявайте, че се удря по мечовете, а не по хората. Вземете една малка топка и нека с баща си си подават в коридора. Ако детето не поема инициативата, то вие я поемайте. Винаги покрай любимите му неща прокарвайте нещо ново, което вие мислите, че трябва да научи.

Абе как на 5 години ще се къпе само бе?
Ми ако изяде сапуна или изхаби водата от целия бойлер..

Олелеее, какви са тези деца, дето ги имате, те същински войничета:mrgreen: Направо ме убихте, блазе ви

desitkata77 

  Щем не щем не сме роботи, а хора и сме много подвластни на моментите настроения, състояния, умора, даже и на  хормоналните промени в организма, защото сме жени (знаете, за какво става дума). Много незряло е да не си го признаваме и да се цупим без причина или пък да лепим фалшива усмивка и да се правим, че всичко е наред, като отвътре ни иде да избухнем примерно. Навън някак може да мине, но вкъщи с най-близките е бомба със закъснител. Хубаво е децата да се научат да улавят сигналите и когато например кажеш нещо от сорта на "Днес имах тежък ден." детето да знае, че точно сега не е време за игри и закачки и още по-малко за бели с цел привличане на вниманието. Само дето това научаване е един много дъълг процес, подозирам дори, че е доживотен.

Явно се говори за това да се сапунисва само. Не мога да си представя някой да прати дете на 5 години само в банята и да го остави да свърши цялата работа само. Да речем, че е всичко друго, но не и безопасно за детето.
Всички се хващат за една дума и се започва едно безкрайно повтаряне на едно и също и безумни опити да се накара другият да се признае за победен и да приеме същото мислене. Включвам и себе си в това "всички".