Постоянно недоволно дете?

Първо майката да си даде сметка от какво е недоволна,какво и тежи в ежедневието,какво очакво от хората около нея,кои нужди иска да и се задоволят за да се почувства по добре...След това да работи с детето.Моето е на 5г.,не рисува хубаво,но се старае
На игрите ,като губи не изпада истерия ,а сам казва,че няма да играе.Плаче от болка или от тъга.Не плаче за щяло и не щяло.Мамасита е права.И изблиците са нормални,ако са изолирани,а не постоянни.

Ако прочетеш няколко от тези статии, ще разбереш, че е напълно нормално детето ти да се държи така и ще намериш отговор на някои въпроси. Просто се изисква малко усилие от ваша страна, за да се справите със ситуацията и на детето може дори да му хареса да бъде на батко:

http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1540370

http://psinspiration.com/?p=82

http://www.hera.bg/s.php?n=1271

http://www.interpolezno.com/4-pravila-da-izbegnem-detskoto-srevn … a-mezhdu-detsata/

http://www.babynet.bg/articles/a-368-какво-е-бебето-за-поголямото-дете

http://www.mamaibebe.com/forums/viewtopic.php?t=15779

Насмешката ти въобще не ме обижда,ако целта е била такава.

Естествено ти няма как да разбереш написаното от мен.


Има разлика,когато дето е едно и когато се появи братче или сестриче.Синът ми също беше така преди да се появи бебето,но после плачеше и за щяло и за не щяло.

Такава беше целта. Жалко, че не успях.
Наистина не разбирам написаното от теб.

Не знам кой нормален човек няма да се дразни, че детето му изостава. Все едно да кажеш на полусляп "мисля, че липсата на ляво око те дразни". Не, хич!


Ако поживееш с такова дете, с идеята да го отгледаш и научиш на нещо, ще разбереш много добре майката. Как когато нещата при другите деца се получават, при него става нещо недодялано...


В повечето случаи не може. Като видиш самолет да лети, можеш ли да обясниш как работят двигателите и какво да очаква пилотът и как да реагира, ако птица се завре в единия? Не. Но можеш все пак да кажеш, че един самолет очевидно лети, щом е във въздуха. Така и с бавноразвиващите се деца. То си личи. Аз пък бих изпратила такова дете в специално училище, където всички ще са на подобно ниво. Не бих го вкарвала в среда с нормално-развиващи се деца, за да му се подиграват и да го дразнят, а и аз да се дразня, че не постига нищо и не може нищо като другите.


+1
Какъв процент от късно проговарящите "като Айнщайн" след това са и с мозъка на Айнщайн? 0000.3%?


Не. Никое от децата ми не е проявявало по-странно поведение след раждането на следващото братче или сестриче. Радваха се да помагат за бебето, да го носят и т.н. Но при нас по принцип лигавщината не се толерира, както в другите домове.


Глупости... Странно е, че твоите не разбират какво е задължение, отговорност и уважение. Моите тези неща ги учат от момента, в който са в състояние да водят смислен разговор.


Например... да си прибира играчките след игра, да се облича само и да си прибира дрехите, да си мие зъбите само, да се къпе само, да си ляга, когато му кажеш, че е време да ляга, да става, когато е време за ставане, да внимава да не си цапа дрехите прекомерно, да слуша какво му казват възрастните и какво искат от него, да помага с някакви домакински задължения, да се държи с уважение към другите, да използва "вълшебните думички", да се съобразява с другите...


Другия път като поиска да играе, му кажи, че няма да играете, защото реве като загуби. И ако ревне заради това, му кажи, че изобщо няма да играете повече тази игра и ако продължи да реве, ще има пердах. Малко по-строго.

Защото в живота никой няма да го оставя да побеждава, трябва да се научи и да губи достойно. На 5 години хич не е малък да разбере перфектно смисъла на една игра. Работя с 5-6 годишни - много добре знаят за какво става дума. Виж, на 2 години човек е малък, да... тогава е добре да не губи. Но той тогава и да спечели, не разбира, че е спечелил... На 5 години, ако не си в състояние да приемеш нормално загубата в игра, то трябва много сериозно да ти се обърне внимание, и то негативно внимание, за да ти направи впечатление.
Имам в групата едно дете, което реве, когато загуби игра и всички му се смеят и го наричат "бебе". Всички други 5-годишни умеят да губят, защото на тази възраст вече е нормално да можеш и да губиш. Та на това въпросно дете му казах, че ако смята да реве, няма да играе, два пъти не го пуснах да играе и да видиш от третия път натам как започна и той да реагира адекватно при загуба.


+1 за всеки твой пост.

 Всеки нормален човек, който обича детето си ще направи всичко възможно да му помогне, а не да се дразни, все едно някой му прави напук! Ставало недодялано... колкото и недодялано да е, родителят трябва да насърчи, а не да гледа другите деца и да се държи, сякаш неговото е някакво бреме. Освен това преобладаващото мнение в темата е, че не говорим за изоставащо дете.



Такъв 5-годишен робот на живо не съм виждала. Да се къпе само? На 5 години?

Такива като нас не могат да разберат по-горе изредените неща, свързани със самолетите, но ако някой от тях оставя по-широка диря отколкото друг, то същите ние не можем и да гарантираме, че нещо му има. Могат да се изкажат компетентните лица и е нормално точно те да дадат и идеи за евентуално решение на проблема. Тук не говорим за личене, а за професионално мнение, което би било от полза и за родителите, и за детето. Според мен ако майката самосиндикално е решила, че нещо не е наред с детето и, то най-малкото би могла да потърси съдействие от специалист, който да потвърди или отхвърли опасенията и. Със сигурност човек, който си разбира от работата, може да каже и "как да се оправи самолета".
Вие, пишещите тук родители, бихте ли оставили нещата така, ако видите, че детето ви дава признаци на някаква изостаналост? Питам не само в контекста на коментираната тема, но и като бъдещ родител, който живо го вълнуват първите години на детето. Не искам да измествам темата, но забелязвам, че повечето, в това число и авторката, свързват този момент с проблемното поведение.

Нелепо звучи това  . Не си ли чувала бабите да казват "Малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми"?

Не ми се искаше да влизам в тона на повечето и да повтарям вече написаното, но ... имаш нереални очаквания и стремежи, както и някакви странни представи за това какви са децата по принцип. Това, което искаш от 5 годишното си дете, аз рядко получавам от моите 11 и 13 годишни прекрасни момчета  . Това не значи, че трябва да си доволна и щастлива, ако и когато сина ти те праща по дяволите в пряк и преносен смисъл. Значи, че трябва да разбереш, че е нормално и е време да го възпиташ. Ти си възрастния! Ти си родителя! От написаното от теб стигам до извода, че след като го обичаш, гледаш го, грижиш се да има всичко и не го малтретираш както са малтретирали теб, то смяташ че той трябва да е едно супер щастливо, възпитано и доволно момченце, да ама не. Не става така, ти трябва да му покажеш по един или друг начин какво значи възпитано и щастливо и как трябва да се държи. Струва ми се, че детето ти непрекъснато търси границите си, но ти не му помагаш да ги намери, защото не му ги поставяш. Ти трябва да ги поставиш и после да разбереш, че е нормално той да иска да ги нарушава, че е нормално да иска да ги измести, че е нормално да е недоволен.

Сега малко за съвместните ви заниманията - как реши, че детето иска да рисува? То ясно ти показва, че това му е неприятно. Големия ми син (вече седмокласник) винаги е ненавиждал рисуването, за разлика от малкия. Никога не съм му го натрапвала, още по-малко съм се заблуждавала, че правейки го с него "му обръщам внимание". Малкия ми син (петокласник) мрази всякакви "семейни занимателни" игри тип "Не се сърди човече", защото мрази да губи, ядосва се, дразни се, сърди се - ами не му предлагам да му обърна внимание като изиграем една табла  . Хората са различни, харесват различни неща. Намери това, което харесва твоето дете и го правете заедно. Моите на тази възраст обичаха всякакви ролеви игри - на влак и машинист (подреждаш столове един след друг и ставаш машинист, товариш вагоните качваш пътници, сваляш ги и т.н.), на изследователи (чертаеш карта, криеш предмет, детето го намира), на палатки/укрепления/тайни места (слагаш дълга покривка на масата, детето се крие отдолу и играете) на магазин (изрязвате пари, подреждате предмети и продавате/купувате), генерал и редници (ти командваш детето изпълнява идеална е за края на деня когато трябва да се съберат играчките ) и т.н. и т.н. Това според мен е да играеш с детето си, а не да го заковеш пред лист хартия на масата. 

В заключение ще ти препоръчам да казваш на детето си, когато те обижда как се чувстваш, но да не драматизираш излишно и да не взимаш твърде насериозно думите му. Посмали очакванията си. Купи си книги за възпитание, трябва да намериш начин да се разбирате и да живеете в мир, но помни, че ти си възрастния и ти диктуваш условията. Децата харесват последователността, предвидимостта, умерения режим, умерената строгост, ако е справедлива. Ако не се справиш, потърси помощ.

 И аз нещо подобно щях да напиша. Отказвам да повярвам, че горното е написано от човек, който е виждал на живо и наскоро пет годишно дете, камо ли да има деца или да работи с такива. Но тук във форума няма изискване за достоверост на подписи или на каквото и да било друго. Само се надявам авторката на темата да не вземе насериозно постовете на  Jesus... , че направо не ми се мисли в какви филми може още да се вкара като и без това достатъчно се е вкарала.

Jesus,извинявй,ама едно изоставане в проговарянето,не прави детето инвалид.

Такова дете,с което живее авторката се държи напълно нормално.При него нещата не се получават,защото тя не се опитва да му покаже как.И все пак това нейното дете,дори и да го мисли за различно.

А,на останалите 99,9997% какво им е? Значи ли,че след като не са Айнщайн,са бавно развиващи се.Стига,расмиваш ме.

И това,че твоите деца не са били така,не означава автоматично,че не е нормално едно дете да се лигави.Твоите деца,не са всички останали деца и само на авторката да е различното.

Задълженията,които описваш са нормални за 5-годишно,но с нормална семейна среда.На всички стана ясно,че за това дете няма такава.

Чак се учудвам,че работиш с деца.А,това,че оставям детето ми да побеждава,защото искам да го гледам щастливо -не виждам какво лошо има в това.Това,че след ВРЕМЕ никой няма да го остави да побеждава е неуместно за сравнение.Защото другите,не са майката.Тя е тази,която не трябва да оставя детето си да плаче и да го гледа,че страда.

Ако  възпитаваш децата си по-различен начин от другите ОК.Но не можеш да мислиш,че всички останали грешат.

Синът ми не е робот, но този списък за петгодишни е горе-долу това, което се изисква и се спазва в над 80% от случаите. Не, не изисквам стопроцента перфектност, но да има правилна тенденция.

Ляга в 21:00. Преди това го пращам в банята, нагласям водата и го оставям и малко сам да се попланцика. Може да се къпе сам във вана с малко вода. Ако има душ с термостат- може и сам да се къпе.

Облича се сам от 4 и половина, обува се сам, паркира си количките.

И да, държим да има уважение и напомням да не е гръмогласен у дома. И други работи. Като прекали, го пращам в стаята, но не с гаден тон, ами- айде сега да охладиш двигателя, че подпали много.

Децата обичат такъв вид ред. Няма да ги повредиш, ако им го подсигуриш.

Има сестра на 6 мес. Като се роди, нямаше никакви прояви, дори стана по-зрял, само защото му казахме, че вече е батко.

А това, че детето трябва да е все хепи...е не, това не е щастие, това е някакво повърхностно доволство. Детето трябва да може да функционира и при лек и среден дискомфорт. Иначе ако се разтапя от едната игра...какво го чака в училище не е истина...

Той определено не е бавноразвиващ се просто изостава.Проговори късно още не може да разказва и  не е много общителен.Предпочита игрите навън,а нещата които развиват финната моторика най не ги обича.Все търси някое палаво и диво хлапе да беснеят заедно та и в градина има проблеми покрай това последно време.
Може би голяма част от проблема дойде от това,че съм единствено дете и не знам какво е да имаш брат/сестра да делиш внимание и грижи  с някой друг.Винаги ми се е струвало страхотно отстрани и съм завиждала на хората,които имат очаквах и той да се радва и да се грижи заедно с нас.
Ели в градината правят основно това-да оцветяват,а той се справя зле и изобщо не старае.Опитвам се да се упражняваме в къщи за да настигне останалите.Ако правим все това ,което харесва той а той избира най-лесното как ще се научи на нови неща?
Въпроса за границите наистина е много важен.Аз съм научена че неприемливото поведение,лошото държание с възрастните,незачитането на тяхното мнение и състояние не е правилно.Научих се да бъда добро и послушно дете според тяхните възгледи мислех че това е нормалното поведение.Нашето поколение е отгледано и възпитано по друг начин не знам дали е по-добър или лош.

Живея с дете, което е минало през всяка една от изброените фази и за момент дори не съм си помисляла да ползвам обидни думи по адрес на собственото си дете. Дълго само драскаше по листа хартия, в един момент започна да рисува и го прави с удоволствие. Негови приятели от детската градина не обичат да рисуват и продължават да драскат, това не ги прави глупави. Честно казано ми омръзва от повтаряне на едно и също, достатъчно ясно съм писала преди. Щом смяташ детето на 2 години за способно да играе игри, при които се губи и печели, то отговорът ми е напълно излишен. "Човекът" на две години не знае на кой свят се намира, какво остава да хвърля заровете на "Не се сърди човече" например. Да се къпе само на 5 години!? Ти собствени деца имаш ли?

Е, не! Jesus..., това ме разби! На 5 години да се къпе само?!?!?!?   Да си ляга по команда?!? Да слуша и да се съобразява...?!? Да не се цапа?!?!? Ти отглеждаш войници, направо ще са готови за професионалната армия. Не казвам, че не трябва послушание, но не може да го изискваш и очакваш във всеки един момент от 5-годишно дете. Детето е дете, не е малък възрастен, мисли и действа по различен начин! Разбира се, нямам против да си гледаш твоите деца, както смяташ за правилно, твоя си работа! Дано не е истина, че работиш с деца, сигурно е малък взвод...  И, не, не е правилно да се дразниш на детето си, дори и да изостава. Приемаш го каквото е, помагаш му, ако можеш или търсиш помощ и продължавате напред!

Ами той е МОМЧЕ, какво искаш? Нормално е да иска да търчи и да е по-груб. Нормално е да не се старае много с рисуването. Даже ако прекалено се старае, щеше да ми е странно. Все едно описваш моя.

Но на 5 г. може поне частично да се къпе сам. Даже може да му е приятно. Пробвала ли си?

А това, че лошото поведение идва натурално и може да е "нормално" не го прави приемливо. Нито пък е нужно да ходиш на пръсти, че и да го затвърждаваш. Просто показвай, че някои неща не са приемливи. Аз понякога съм наказвала малко несправедливо, за да види, че не може да прави всичко винаги, да привлича безкрайно внимание и да се държи нахално.

Мммм, учителките от детски градини как "обичат" тия свободолюбивите, дето си лягат в 23, недоспали са и кисели, привличат внимание неадекватно...

В градината всички над 4 прибират играчки, сгъват дрешки, разчистват, очаква се да се държат цивилизовано. Същия стандарт прилагам и у дома. Какво е лошото? Това дори не се докосва до истински строго възпитание. Да, ляга си в 21, защото денят му е устроен така, че в този час се наспива добре, сутрин е адекватен, не се успива, вечер заспива веднага от умора. Не е като да го мъча.