Постоянно недоволно дете?

  • 26 519
  • 473
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 1 111
 Задължения, отговорности, уважение - това са непосилни за разбиране от пет годишно дете понятия.  Ако не беше така нямаше да са деца, а умалени възрастни.  Ако ти си възпитана в страх и не си смеела да изразиш мнение пред възрастен, то явно твоето дете е една крачка напред и това само може да те радва. Пиша го от позицията на човек, който също дълго време имаше нереалистични очаквания за уважение, разбиране и какво беше още задължения  и отговорности май. Доста ще има да почакаш, докато на малкия му стане ясно, какво се очаква от него ако въобще се случи и то ако добре си изиграеш картите оттук нататък.

# 61
  • Мнения: 408
Трудно е да се постави човек на мястото на другия особено ако не е преживял неговото детство,неговия труден живот,ако няма бебе на няколко месеца и не се бори със сериозен здравословен проблем който руши целият му живот
Така е, спор няма. Но дори такъв човек може да види и да ти каже, че проваляш детството на детето. Искаш ли го? Всеки преминава през трудни моменти, всеки изживява лични драми, всеки е преживявал моментни депресии.... Въпросът е ти искаш ли да се измъкнеш от това състояние (и така то да остане моментно) и осъзнаваш ли как се отразява то на околните и на теб самата.

# 62
  • Мнения: 1 488
Задължения, отговорности, уважение - това са непосилни за разбиране от пет годишно дете понятия.  Ако не беше така нямаше да са деца, а умалени възрастни.  Ако ти си възпитана в страх и не си смеела да изразиш мнение пред възрастен, то явно твоето дете е една крачка напред и това само може да те радва.

С това съм абсолютно съглана. Точно това исках да напиша. АниММ, третираш детето ти като възрастен човек. Бе какви задължения и отговорности на 5 годишно дете искаш да вмениш? Остави го да бъде дете и да си изживее детството, а не да ти трепери, както ти си треперила на твоите родители. За уважението бих казала, просто да му правиш забележка, когато ви обиди и да го накараш да се извини. Аз така процедирам с моята дъщеря. За изпълняването на задачките, казвам че и аз няма да изпълнявам нейните искания и донякъде работи.

# 63
  • Мнения: 12 164
Аз пак бих попитала потребителката защо лентичката й е само с второто й дете?

# 64
  • Мнения: 625
Лелее ooooh!,като чета и страх ме хваща.Все още нямам деца,но работата ми е свързана много често с тях и наблюдавам масово как днешните деца са много по-различни така да го нарека.Уж имат достъп до всичко много по-лесно,отколкото миналите поколения,но в същото време някак по-отдалечени от реалния свят.Не бих казала и , че родителите са изцяло виновни,по- скоро ми се струва комплексно- връсниците им,учителите в детските и училищата.Чудех се и аз какво да посъветвам тази майка и виждам,че много от вас са наблегнали на разговорите.Аз също се присъединявам към това заедно и с професионална помощ от специалист.Детето трябва да се научи да чувства и да влиза в положение,да щади близките хора,ако разбира се е вярно , че те дават всичко от себе си за него.Родителите освен с приказки , трябва да подбутнат детето към някакви полезни занимания,които да погълнат вниманието му,да му създадат интереси и хобита,а не да се оплакват , че седи пред тв и иска шоколад.Децата според мен са податливи на внушения,така че трябва да му се втълпят що годе полезни занимания.Наблегнете на книжки,поучителни игри,запишете го на спорт,давайте му задачи ,които да изпълнява,а при добър резултат го награждавайте.Направете живота му по-интересен,дайте му стимул и смисъл,детето е твърде малко,за да си ги създаде само.Вие имате решаващата роля и от вас зависи какъв ще е характера му занапред.

# 65
  • Мнения: X
Късното проговаряне не е забавяне в развитието. Моето момче е на 3,5 и ако го чуете как говори.... като момиченце на додина и половина. Не го възприемам като дете със забавено развитие. Имахме много трудности докато успеем да намерим начин да се разбираме, дори на езика на жестовете го учехме, че беше много трудно. Може би оттам са започнали трудностите ви.

Не мисля, че момче на 5 години трябва да е много старателно или особено талантливо в рисуването. Според мен детето е много отегчено, скучае и може би, би му харесало да започне някакъв спорт или дори да изпробва няколко преди да реши какво му харесва. Без да му се натяква, че е непостоянен, ако реши, че не му харесва футбола, а иска плуване например. Може да има талант за спорт и от успехите да придобие самочувствие, че е добър в нещо.

По-малко шоколад и телевизия, но направете график, напишете на календара - кои дни има шоколад и кои не, кои дни има телевизия и кои не, да си знае предварително и си поддържайте графика без изключения и огъвания от рев и мрънкане.

Книгите са хубави, всички споменати в темата съм ги чела, но не трябва да се приемат на 100%, всяка си проповядва нейните неща, но трябва да се отсява.

# 66
  • Мнения: 7 391
Трудно е да се постави човек на мястото на другия особено ако не е преживял неговото детство,неговия труден живот,ако няма бебе на няколко месеца и не се бори със сериозен здравословен проблем който руши целият му живот.
Искам и детето да се научи,че родителите също трябва да бъдат уважавани,че детето има не само права,а и задължения и отговорности.
Попитах първоначално дали някой е имал подобни проблеми с по-голямото си дете след раждането на второто.Не търсех оценки колко съм зле и съжаления за детето,което има такава майка.
Пак благодаря на всички,които проявиха разбиране и дадоха интересни идеи и ценни съвети.
Мисля,че няма какво да кажа повече по темата. Ще се постаря да бъда по-търпелив и разбиращ родител и се надявам това да доведе до по-добри резултати от сегашните.

Виж, никой тук не ти обяснява колко си зле, а че имаш нужда от помощ. Очакванията ти към детето са неадекватни и неприемането ти е видимо и за външни хора. Детето ти страда от това, както ти си страдала през детството си, не го ли осъзнаваш? Нямаш работещ модел на отношения родител-дете и не си виновна ти за това, просто няма откъде да го научиш, след като собственото ти детство не е било ок! Съветът да потъсиш помощ не е намек, че си зле. Ти не би ли искала някой да беше обърнал внимание и да беше научил твоите родители как да се държат с теб, за да растеш щастлива? Ето сега имаш шанса да не проваляш още едно детство, както твоето е било провалено, няма ли да се възползваш?

# 67
  • Мнения: 450
АniMM,
замисислих се и малко ужасих от факта, че си поставила лентичка само с бебето, а къде остана по-голямото ти дете?..... Защо не си поставила лентичка и за него?
Според мен ти трябва наистина да потърсиш професионална помощ, защото  явно го игнорираш, дори и несъзнателно.
Всичко, което си описала в държанието му е нормално. Има моменти, когато реакциите на децата ни влудяват или озадачават, но това не е причина да се "отказваме" от тях.
Не го приемай, като остра критика, а просто помисли по въпроса.
Вече си написала, че имаш желание да промениш нещата и аз ти желая търпение, сили и успех!
  bouquet

# 68
  • Мнения: 6 365
И моето синче имаше такъв период.

Подмених част от глезенето с някои прости задачи и ритуали. Не е вярно, че дете близо на 5 г. не може да има такива "отговорности".

Не, не приемам за нормално и смятам, че и при детето това са наченки на скатаване, мързел, лошо отношение към житова. Затова съм наказвала с таймаут- малко време в стаята, докато се охлади. Отказвам покупки и забавления с обяснение- не ти купувам, защото се държа прекалено, викаше много, не ме слушаш.

И така: изкоренявам плевелите и садя благородни растения. Защото само с приемане и потупване по главицата не става.

А, давам да гледа ТВ, защото в детските градини доста ги стимулират, като гледам, Министерството е дало някаква абсурдна програма, чак начално писане се учи. Затова го оставях да вегетира със Спондж Боб, но след това изключвам ТВ.

Въведохме и система за стимулация, даваме му чипове за добро поведение и след това като се съберат, ги разменя за по-големи играчки.

По отношение на бебето- създавам му интерес, като аз "говоря" от името на бебето. И така той си "говори" с нея и изгражда връзка. Носи й нови памперси понякога, гледам да го включвам.

Но и изразявам неприемане на глезено поведение. Децата обичат ред и контрол, не се връзвайте на модерни теории за свободно себеизразяване. Просто искат да се занимават с нещо предизвикателно, не просто да получават до безкрай.

# 69
  • Мнения: 5 513
Аз не мисля,че авторката ще се промени.Детето ще порастне и без нея.Какъв човек ще стане не се знае.
Тя дори на нас не отговаря,като питаме.
Ако иска да помоли да и заключат темата.

# 70
  • Мнения: 1 896
Хайде и аз отново с критики към последният ти пост,AniMM.

Всеки е имал/има трудности в този живот.Тогава още повече трябва да се опитаме да не се случва така с децата ни и те да живеят по-добре от нас.Очакванията ти са неадекватни,повтарям,но е така.Ти самата трябва да научиш дето си на уважение към околните.

За държанието на детето след раждането на бебето - да нормално е.Каза ти се -защо не прочете нещо по въпроса? Напикване,наакване,мрънкане,недоволство,все неща,които се случва при повечето деца,но това,че се случва не е причина да ги окачествяваме като изостанали,мързеливи,лакоми и т.н.

Не писа как се държиш с детето.Занимаваш ли се с него като дойде от градина? Играете ли заедно? Щом седи постоянно пред ТВ-то,явно не.Все въпроси на които не искаш да отговориш.Защо ли?

# 71
  • Мнения: 6 365
А това ново бебе просто се телепортира у дома- или преди това му говорехте на бъдещия батко?

# 72
  • Мнения: 4 097
Да занимавам се с детето-почваме да рисуваме то драска известно време и после казва че е уморен.
Накупихме семейни игри играем всички заедно.Ако той бие е добре щастлив е,но ако падне следва хвърляне на всичко реване и тръшкане защо е паднал.Обесняваме му че играта е за удоволствие и не може всеки път да си победител но не схваща всеки път реве и изпада в истерия.
Той повече обича да е навън,а сега не можем да излизаме много и това влошава нещата.Мислила съм си да го запиша на някъв спорт,уж ходи в градината на някакви занимания но за две години не казва или показва нищо какво е научил.
Искам да се променя защото е нетърпимо да се живее така и за мен и за него и за всички около нас.
Лентичка не съм си сложила защото разбрах че любопитни хора много се интересуват какво пиша и ще стане прекалено много информацията.
Той искаше бебето-сам почна да ни моли да имаме бебе.Говорихме му докато бях бях бременна нямаше никакви проблеми държеше се нормално.

# 73
  • Мнения: 1 896
Да занимавам се с детето-почваме да рисуваме то драска известно време и после казва че е уморен.
Накупихме семейни игри играем всички заедно.Ако той бие е добре щастлив е,но ако падне следва хвърляне на всичко реване и тръшкане защо е паднал.Обесняваме му че играта е за удоволствие и не може всеки път да си победител но не схваща всеки път реве и изпада в истерия.


Не съм съгласна.Щом се чуства добре като победител,нека побеждава винаги.Защо трябва да го оставяш да се тръшка? Детето е много малко да разбере смисъла,който ти искаш.Нека порастне още малко.Тогава може би да.

# 74
  • Мнения: 5 513
Сега си мисля,че гледането на две деца ти идва много.Намери някой да ти помага.Изнервена си покрай бебето и си го изкарваш на баткото.Очакваш ,като е на 5г да се държи ,като 25г и да ти спести нервите.А той е нервен ,защото очаква от теб забележки и нерви.И драска ,защото разбира,че не може да рисува.И защото всички му го казвате.Той оправдава очакванията ви.Като драска му кажи,че ти рилча на нещо ,сложи очички и усмивка и я залепи с магнитче на хладилника.

Общи условия

Активация на акаунт