За изневярата

Почвам отзад напред: Камъчка, ако един човек обича истински, няма сила на света, която да го спре да бъде с този, в когото е влюбен. Ти самата си го направила, нали? Твоят човек може да се е влюбил, да е имало страст и привличане, да му е била приятна компанията, но някъде там нещата са застинали в това си състояние, без да се развият до истинска обич и отдаденост към половинката. Ти си знаеш защо си решила да родиш на женен мъж - колкото и да ти е изглеждал на косъм от развода, в крайна сметка той все още е бил законно обвързан с друга, а ти забременяваш от него. Не е луд тоя, който яде баницата...

Аз неведнъж съм си писала мнението за изневярата - тя няма място при една пълноценна и истинска връзка. И изневяряващите са различни типове. Има хора, които изневеряват серийно и привидно обожават половинката си. Но истината е, че те просто обичат най-много себе си. Често са харизматични, ерудирани, с възможности и изглеждат безумно влюбени в половинките си. Но когато ти пратят мръснишки SMS от медения си месец, разбираш, че за тях има една единствена двигателна сила и тя е собственият им кеф. Те обикновено винаги имат паралелна връзка, която или свършва, когато започне новата такава, или когато на девойката й писне.

Има и такива изневеряващи, които чувстват някаква дълбоко скрита вътрешна несигурност и се опитват да се докажат пред себе си, да си докажат, че стават, че са желани, че са харесвани.

Има и такива, които винаги търсят тръпката от новото, от опознаването, от възхищението на новия човек в живота им. Докато не се наситят на тази тръпка и не потърсят следващата.

Има и такива, които се влюбват.  Случва се. Има два сценария най-често. Секс, страст, любов, обещания и бързото отрезвяване след известно време, когато тази любов вече не е чаааак толкова голяма, че да си нарушат комфорта с раздяла с официалната половинка. Има и такива, които се влюбват, хвърлят се през глава в новото и влюбването им прераства в обич. В този случай те прекъсват старата си връзка и се отдават на новата.

Има разбира се ситуации всякакви, хора всякакви, но най-общото при изневеряващите е, че са егоисти. Защото те правят, това, което им се иска, изживяват си тръпката, секса, емоциите с ясното съзнание, че рискуват това тяхно начесване да съсипе семейството им.

ами ето с последното мнение съм много съгласна
то всъщност  и обобщава всичко

И аз съм на мнение, че изневеряващите обичат преди всичко себе си.
Ако остават със съпругата, то е повече за удобство и избягване на съдебни разправии, не толкова от любов.
А има случаи, когато любовницата не иска да се жени за изневеряващия и просто няма смисъл да остане от два стола на земята.

Ами, най-вероятно си е мислила, че му е трудно да вземе решение и се е надявала бременността да му даде последен тласък да предприеме стъпки по развода си.....А той пък най-вероятно е говорил за общо тяхно дете не защото го е искал наистина, а просто като начин да я задържи още малко, знаете предполагам какви ги ръсят мъжете, като са влюбени и как обещават и на Луната да те качат, само и само да получат каквото искат    ....като се е надявал до бременност така и да не се стигне.Кой знае....

За егоизма на изневеряващите съм абсолютно съгласна.Трябва наистина да не ти пука ни за жена, ни за семейство, ни за децата, за да рискуваш да съсипеш живота им, само за да задоволиш собствения си мерак.....
И каква любов към половинката, моля ви се!Хвърля й прах в очите, защото както писа някой, на него му трябва спокойствие у дома, за да си хойка на воля необезпокояван....като вдигне гащите от любовницата, нали ще му е гот да се прибере в спокоен дом, обгрижени деца и с топла вечеря на печката.Любов към законната, грънци!Иска си всичко човека, и любовницата в режим на повикване, и съпругата-"щастлива" у дома, за да търчи по гъза му .....и това е начина, да й замазва очите с псевдо любов.

Именно спокойствие му трябва, да може да си хойка безпроблемно.

Краси недей да мислищ вместо мен
и твоето предположение не е вярно

То пак е "любов", отвсякъде да вземаш позитивите само, и си живееш волен като птица...
Стига да има кой да го/я/ трае.

Именно, давам само предположение.От там насетне всеки си знае кое е вярно и кое не...
А и те вариантите не са кой знае колко много:или неверника обиква любовницата и зарязва фемилито, или като му припари под гъза, се връща посрамен при жена си.Ако тя още го иска де....    
И понеже ти писа, че твоят не се е развел, а се е върнал при жена си, то логично остава второто предположение.А то никак не кореспондира с "Той много искаше да имаме дете...!".Ако толкова много го е искал, защо след като детето вече е факт, той не го иска?Не съм сигурна, но мисля, че си писала и че коментирал, че не било от него.....Това хич не звучи като мъж, който обича една жена и иска общо бъдеще и деца с нея.
От там и предположението ми, че той само ти е хвърлял прах в очите, за да те има, докато му  е удобно, или докато жена му не скръцне със зъби.А ти си била толкова влюбена, че си приемала всичко за чиста монета.....
И да, само гадая, няма как да съм в главите ви, за да зная какво мислите, но отстрани прочетена историята ти, точно на такива мисли навежда.

Изневярата е заложена еволюционно. Защо?

Основната цел на индивида е да продължи рода, да отгледа малките си, да оживеят до възраст в която да могат сами да се справят с живота и те самите да имат свои малки.


Мъжете осеменяват, шанса да продължи живота е в пъти по-голям ако забремениш повече жени.

Жената от своя страна носи плода, ражда го и основно се грижи за него, като целта й е конкретно нейното малко да има максимален шанс за оцеляване, а това би било така ако има мъж до себе си който да я пази и да й дава всичките си ресурси. Тоест да спре да осеменява други.


В социално-икономически аспект много са се развили нещата последните няколко стотици/хиляди години, но еволюцията изисква повече време. Детската смъртност постоянно спада, това прави и възможно да имаме малко на брой деца, но с ясното съзанание, че огромната част от тях ще достигнат репродуктивна възраст. Очевидно обаче трябва много време за да се изтрият от съзнанието ни заложени неща, които са се появили точно защото живота в миналото е бил доста по различен от този в днешно време.

Един хубав подход е, да се погледне научно на нещата, да се образоваме и да мислим, вместо да изпадаме в емоционални и трудни за контролиране състояния.

Темата ми е интересна, защото и при мен ставаще въпрос за егоист,който искаще и вълка да е сит и агнето да е цяло.
Да, обичаще ме и искаще детето,поне докато не му припари до гъза.
После рещи,че неговите деца ще го намразят заради моето.
Към днещна дата имаме човещки отнощения, той вижда детето и си личи,че иска да навакса пропуснатото време с него. Твърди, че винаги го е искал,но не е знаел как да постъпи.
За мен това вече няма значение, защото нямам чувства към него. Той е единствено баща на детето ми.
Що се отнася до съпругата му, доколкото може да му се вярва, той сам  й е признал, от страх да не разбере от друг и то  когато мина делото за бащинство и започна да плаща издръжка.
Иначе-да, по време на делото се отрече от него. Но както казах вече няма никакво значение,защото аз не мога да обичам лъжец

Моя близка е в положението на Камъчка. Роди детенце от женен мъж който по това време не живееше с  жена си, сваля мойта позната дълго време, междувременно тя се разведе , но не заради него и когато забременя, т.н. любовник каза, че е мислил , че тя ще направи аборт.Не знам защо е мислил така при положение , че и сваляше звезди.Сега е при жена си , но идва  и при бебето и най- големия му проблем е как ще каже на жена си. Въпроса с признаването не стои на дневен ред но пък детето носи неговото име, да не говорим и че са в едни среди.....Не мисля, че  е хубаво да си играеш с чувствата на хората, защото продължава и да се натиска на моята позната!Явно чака жена му да разбере или на другата да и писне- егати мъжкото поведение!И изобщо въпросният не е стабилен, със самочувствие  а напротив е едно лай-о свикнало да минава м-у капките и да се  носи по- течението.......Както вика ММ "Тоя и  на снимка като го видиш-иде ти  шамар да му удариш".

Именно това писах, но с други думи някъде нагоре по страниците за мъжете и за жените. Защо мъжете в голямата си част са склонни да бъдат с повече жени, но не и жената, с която е да има повече мъже, както и защо жената се стреми към брак в голяма част от случаите. Причината е точно тази от поста ти. Дълбоко вкоренен животински начин на оцеляване.

Само дето в много животински видове мъжкият само си мечтае да оплоди множество женски, обикновено женските са с повече възможности да избират. В някои видове забременялата женска   си прави "секс" и с  други мъжки индивиди( мъжкия "абортира" женската и внася  собственото си семе) така  женската ражда от най-силния. В други видове пък женската изяжда мъжкия, защото освен за осеменяване и протеини, нужни за  заченатото вече, за друго не й е нужен ( а може и за да не си развява гените налявао и надясно )    В трети женската  остава  "вярна" на мъжкия, дори и след смъртта му...Та защо се хващате само за един вид от биологичното  разнообразие, драги мъже, оправдания ли си търсите сред множеството "невежи" женски 

Ех  ЗАНДАЛИ, разби научната теза. 
Ами, сега?

Нищо не е разбила. Човекът е един биологичен вид - бозайник. Бозайниците не си ядат мъжките, но май има някои видове, които са моногамни, те са по-интелигентните от низшите, които са полигамни.
Каквото и да му е отредила биологията на човека, тя го е дарила и с мозък, с който може да мисли и освен за размножаване, може да помисли малко и за човека, който зарязва, за да оплоди другата. Някои могат да мислят, други мислят само до животинското, всеки с развитието на мозъка си.