Имам проблем с дъщеря ми, не иска да ходи на градина

Всъщност пак има дни в които мрънка, въпреки че вече е 4-та група, даже викаше "Отпиши ме от тази градина".
Оставяла съм го в истерия, а после се обаждах а разбра дали се е укротил.
Все си мисля, че плачат, защото не искат да се отделят от нас и така ни манипулират.
Нещата не станаха изведнъж за съжаление, даже е имало случаи и аз да се разрева, той допълнително и така.
Много търпение е нужно. При мен варианта друг да го води отпадна, защото никой не искаше (имаме две баби).
Мисля, че при него определено помогнаха извънкласните занимания.
Аз го водих на детски психолог (след проявена самоагресия и истерия в детската граднина), но после го записах да спортува и той се научи, че трябва да се доверява и на други хора, да спазва правила и т.н.

П.П. Сега направо ме е страх, че ще е първи клас наесен.

AnnNikol, и аз мразех градината, а майка ми беше леличка там. Поне половин ден беше с мен, а и не винаги ме оставяше да стоя по цял ден. Като й свърши смяната понякога си тръгвахме заедно, обаче пак мразех да ходя.

veselka78, на моята работа не мога да я задържа повече от 20 мин. 9 човека сме в стая, а тя не обича непознати. Спича се още на портала. Дори на скоро ми беше казала, че не помни къде работя. Заведох я, за да не й е гадно дори бяхме взели и нейно приятелче с нас - него ден почивах. Още на портала ми каза - аааа сетих се, че съм идвала тук. Аз не обичам да влизам вътре. Въпреки това я вкарах да постои малко де. Обяснявала съм, че ако не работим няма да има пари и какво означава да нямаш пари. Не знам 4 годишната й глава колко разбира, ама според мен достатъчно добре си прави сметката, че "няма пари" е лошо нещо.

Добра идея е да я накарам да "работи" половин ден с мен, но ще ми е трудно на този етап. Тя все още спи на обяд и мисля, че останалите 8 човека встаята няма да понесат мрънкането на ненаспано дете.

hmhm  Късмет на есен.

Аз защо си живея със заблудата, че веднъж стане ли на 5 нещата са коренно различни? Явно не е така.

И ето още един пропилян за мене ден - нищо не свърших на работа, цял ден ми е смотано, ако бях сама до сега поне да съм се наревала.

Опитайте и с допълнителните занимания. Моята дъщеря е записана на почти всичко възможно/по нейно желание/ и чака с нетърпение да дойдат различните учители.
Иначе, опитай се да си спокойна, знам, че е много трудно, обаче няма друг начин. говори и с госпожите, виж какво ще ти кажат и те имат интерес да ти помогнат детето да е спокойно.
В нашата градина има детски психолог, който идва веднъж - два пъти седмично, предполагам, че и при вас има. Говори с него/нея да наблюдава детето, те си имат техни методи.

И още нещо - когато отидем на почивка, обяснявам че сме на почивката И благодарение на нея, защото ходи на градина като големите деца и ние сме спокойни да работим, за да изкарваме пари. Тогава се чувства видимо горда

Добро утро. При нас явно нещата стават по-сложни.
Вчера госпожата ми каза, че последната седмица сутрин много трудно я успокояват. Говорихме с нея, говорих с детето, не намерих нищо притеснително. Сутрин започна да ходи отново с играчка, уж да е по-спокойна.
Днес сутринта бях възможно най-мила и добра. Говорих внимателно, обяснявах, но това не помогна. Реването започна още от къщи, до преди това поне почваше да плаче едва като дойде момента за раздяла.
Усещам, че лелята и госпожите са загрижени. Идват да я посрещнат сутрин, гушкат я, опитват се и те да я разпитат пред мен защо плаче.
Днес не събрах смелост да ги оставя сами с баща й да ходят. Докато бях в банята той се опита да я събуди и тя се разплака, абе направо се разпищя за мен. Имам чувството, че ако ме няма ще стане още по-зле. Може би в петък ще ги оставя, хем поне ако не могат да стигнат до градината след това ще сме 2 дни почивка. Иначе пък вземе да реши, че може да ходи с баща си на работа и да не ходи на градина.....

Моят син тази сутрин също тръгна с рев. Не му се ставаше....не, че му се спеше, просто искаше да лежи.  Ама, като няма време!?!?  Та, тръгнахме с рев и само носене до градината ни оправи..

Моята дъщеря също е 1 група в детската , не ходи с особено желание на детска. Но за да няма драми сутрин, просто измесвам темата за детската, давам и някакво малко бонбонче дам и играчка , пея нещо, питам я кога ще има рожден ден/ това и е любима тема/ и така тя забравя за къде е тръгнала. Иначе всяка сутрин ми казва че иска да остане и да играе с мен в къщи, но истината е че и в къщи и омръзва. Там съм я записала на танци и английски, да се занимава с нещо , щото и последна я взимам, но факт е че на тази възраст измесването на вниманието само то ми върши работа, щото тя е инат и ако реши че примерно ще е без пантофи щото е на "море в нас и трябва да плува", няма да ги обуе цяла вечер каквото и да правиш.

  Да не би някое от децата да я притеснява? Доверяваш ли се на госпожите, свестни ли са и двете, лелката? Увери се, че детето няма сериозни причини и не се чувства зле там.
  Ако си сигурна, че плаче само, защото и е мъчно, просто ще трябва да го пеодолеете тоя период. Опитай се да бъдеш по-спокойна и да не приемаш толкова навътре нещата. И ние бяхме така и после съм била по цял ден като разбита в работата, а сега вече - след три години - и не помня, тя пък съвсем, даже не вярва, че е било такава драма.
  За съжаление, и те трябва да свикнат, че ще правят доста неща занапред, които не са приятни  изискват усилие.

 Спомням си, че на мен много лоша шега ми изиграха съветите да  говоря непрекъснато на детето колко е хубаво в градинката и как ще си играе по цял ден с дечицата, след като тя от цялото си сърце ненавиждаше ходенето на градина. И учителката ни беше златна, и приятелчета си имаше, но просто мразеше  да ходи там и това е.
 Но с постоянно убеждаване, че няма шест-пет, че е задължително и ще я вземе първа, идва ваканция, и т. н. премина и това.

Iris04, доколкото я познавам дъщеря ми, смятам, че нямам повод за притеснение. Аз много говоря с нея и много я разпитвам - или задавам направо въпроси или под формата на игра измъквам информация. Уж умея да разпознавам кога нещо я тревожи. В къщи често играе на градина, тя иска от нас да сме деца, тя да е леля или госпожа. Оставям я да влезе в ролята на госпожа/леля, аз често играя непослушно дете, за да видя каква ще е нейната реакция когато е в роля. Ами нищо притеснително.

Веднъж моята роля беше аз да съм детето което трябва да ляга на обяд - идва, завива ме внимателно, исках после да ставам да пия вода, да пишам - пусна ме, пак ме зави. Много мило се отнесе към всичките ми капризи на дете в градината.

По този начин съм измъквала информация за яслата, когато не можеше много да говори. В играта успявах да науча какво се случва.

Има си приятели, има 2 деца за които постоянно говори в къщи.

Много ми помагате със съвети и случки от вашите периоди, за което много благодаря.
Дано скоро влезем в релси.

Моето момче така и не свикна първата година в градината и до последно плачеше всяка сутрин. Сега, във втора група, нещата се промениха. През септември, в началото, отново имаше дни, в които плаче, но някак... ами, примири се явно, че трябва да ходи. Когато отсъства, най-често по болест, казва, че му е мъчно за децата, и иска да е там. Друг път казва, че трябва да отиде, но не е хубаво в градината.
Какво да те посъветвам? Любима играчка неотменно всяка сутрин, красиви/любими пантофи, които да я чакат всяка сутрин там, ритуал на изпращане - макар че за това много хора могат да ти противоречат, но при нас действа и, всъщност, детето само го измисли - преди да влезе в групата се помилваме по главичките, гушваме и целуваме по бузките. И се опитвай да сдържаш негативните емоции до минимум.
За да се справя аз с напрежението около плача му сутрин, се стараех да приготвя себе си напълно (ставане, разсънване, баня, обличане, закуска дори) и едва тогава да го будя. По този начин мога да отделя цялото внимание на неговата подготовка. За целта обаче е необходимо една идея по-рано ставане за нас, майките.
Много е важно и таткото да се включва, вкъщи често се редуваме кой да води детето до градината. Имайте заедно някаква стратегия и подхождайте по един и същ начин.
Не знам доколко е правилно, но реплики от типа "Закъсняваме и ще заключат преди да стигнем!", "Ще изтървеш закуската и ще си гладен!" могат също да подействат.
Последно, че стана много дълго, измислете нещо, което да ви весели по пътя до там. Ние пеем песнички или, когато наистина закъсняваме, измислям, че бързаме като стрелички и всъщност... тичаме здраво до там! Това му харесва, може би и на твоето момиченце ще допадне.

Успех! И не очаквай да стане от веднъж. Ние никога не сме допускали отстъпки като по-рано взимане, градина до обяд, разходки до работата на мама и татко. Според мен могат да изиграят лоша шега.

  Моята щерка тръгна осем месечна на градина и тогава не разбираше и нямахме проблеми. Като беше на две и половина сменихме градината и като се почна един рев, истерии. Само тя се тръшкаше, а беше една от малкото изобщо отделяла се от родителите. Голяма драма беше с месеци. И най-нагло ми заявяваше, аз много харесвам да ходя на градината, но просто искам да им покажа, че ми липсваш и те обичам  Това след като сме я взели де, сутринта преди тръгването от драматизации трудно можеше да се говори. Понякога я водеше една съседка, даже махаше и се усмихваше и тичаше да е първа, а с мене ме правеше на маймуна, разперваше се цялата, не можем да я вкараме, ужас...Ако има кои друг да я води, пробвайте. Няма ли някоя близка майка комшиика, да я води с нейното дете за седмица, помоли някои, ако трябва ги почерпи, само малко да се успокоите и вие, че знам колко е гадно. Моята и при мъжът ми не ревеше, та може и това да помогне, но ти излез, да знае, че те няма. Защото тя ако знае, че си там няма да иска да излезне с него най-вероятно.

Miss Fine, и на теб не ти е било лесно.

За сега, за воденето само от баща й, съм решила, че ще отложа до петък. Не ми се рискува през седмицата, защото горе долу имам предчувствие какво ще стане, а досега май не съм се лъгала в предчувствията си.

Иначе няма кой друг да я води, просто този вариант е изключен. Тя няма да тръгне с когото и да било. Държи на познатите неща и ситуации, ако изменим нещо в изградените вече навици ще е още по-голяма драма за нея. Трудно се адаптира към новостите.

Pyjamka, може би трябва да опитам малко по-ранно ставане за мен, за да съм готова преди да я събудя.

Моя милост винаги е ревала в детската градина. Всяка сутрин рев, сополи, тръшкания.. чудя се как е издържала майка ми, ама явно е по проклета от мен  Но помня и че последната година, реването стана, когато ме взимаха от градината. Единствено не съм ревала (това е по разкази на майка ми), когато на светофарите сме засичали едно момченце, което съм харесвала (как така ще рева пред него!) или когато сме били с още една майка и детенце (пак няма да се излагам я!). Госпожите ми бяха много готини, обаче имаше една лелка  до ден днешен я говоря.. само ме тъпчеше с една пилешка супа, а това беше едно от най-гнусните неща за мен, та и до ден днешен. Много гадна лелка беше! Иначе и аз съм правила "стачки" с храната (така са казвали госпожите), ама какво да направя, че съм си имала вкус и съм подбирала какво да ям?!

Аз сега се сетих. Аз ставам доста по-рано (обичам да си пия кафето на спокойствие), будя детето към 7.10-7.15. Пускаме филмче, закусва (това малко бави, но иначе е неспокоен), обличаме се и тръгваме.
Може и факта, че е закусил и погледал малко телевизия да го прави спокоен, отделно знае, че мама иначе ще закъснее и не може да гледа телевизия докато си иска. Сложна работа.

 О, телевизора ни спаси и  нас, когато трябваше да става  за градина.. Добре, че бяха тия филмчета, та горе-долу се разбуждаше, за да се залиса и да не почне да рони сълзи веднага, че трябва да ходи там.

Здравейте и ние от скоро сме на ясла и пада голям рев
Не искаме и да спим след обяд
Недоволни сме
Постоянно искаме нещо и като го дадем вече искаме друго и ревем
Тези номера ги правим и в яслата
Не знам какво можем да направим