Организирахме си сами екскурзия по островите на Тайланд,аз,мъжа ми,приятел и семейството на сестра ми.Вече трябваше да плащаме резервациите на билетите и сестра ми се закучи,че се отказва и не иска да тръгва.Питам я защо,отговорът беше,че имала ужасно предчувствие.Сестра ми е човек практичен,решителен,безпардонен,летяла е много,защото работата и е свързана с чужденци.
Ха сега де!
Едвам я убедих,тя се съгласи,но да сме летяли в различни самолети,защото нещо ужасно щяло да се случи,стомахът и бил свит на топка.
Еми,казвам,няма как да стане и направо и се развиках да престане да ме плаши с тези глупости!
Пристигнахме благополучно но тя пак мрънка,че стомахът и,ала-бала,нещо гадно все очакваше и не се отпусна!По принцип аз съм по-лабилната и тогава направо не можех да я познная.
Посрещнахме Бъдни вечер и на Коледа започнахме да се транспортираме от един на друг остров.
Тогава в Тайланд удари цунамито!
Ние оцеляхме,но това,което видях и преживях цял живот ще го помня!
От тогава не се отнасям подигравателно към предчувствията на хората,въпреки че не съм вярваща.