Публикувана: 23 ян. 2015, 12:33 ч.
Последно мнение: 31 окт. 2015, 08:44 ч.

Случи ми се нещо странно XII

161 866
743
1

# 270 30 май 2015, 19:59 ч.

Бургас
Мнения: 7 055

Случката е от декември 2004г.
Организирахме си сами екскурзия по островите на Тайланд,аз,мъжа ми,приятел и семейството на сестра ми.Вече трябваше да плащаме резервациите на билетите и сестра ми се закучи,че се отказва и не иска да тръгва.Питам я защо,отговорът беше,че имала ужасно предчувствие.Сестра ми е човек практичен,решителен,безпардонен,летяла е много,защото работата и е свързана с чужденци.
Ха сега де!
Едвам я убедих,тя се съгласи,но да сме летяли в различни самолети,защото нещо ужасно щяло да се случи,стомахът и бил свит на топка.
Еми,казвам,няма как да стане и направо и се развиках да престане да ме плаши с тези глупости!
Пристигнахме благополучно но тя пак мрънка,че стомахът и,ала-бала,нещо гадно все очакваше и не се отпусна!По принцип аз съм по-лабилната и тогава направо не можех да я познная.
Посрещнахме Бъдни вечер и на Коледа започнахме да се транспортираме от един на друг остров.
Тогава в Тайланд удари цунамито! Sad

Ние оцеляхме,но това,което видях и преживях цял живот ще го помня!
От тогава не се отнасям подигравателно към предчувствията на хората,въпреки че не съм вярваща.

# 271 30 май 2015, 20:05 ч.

София
Мнения: 12 374

Слави, настръхнах. Добре, че сте живи..представям си какво сте преживяли Hug

Вярвам на предчувствия; интуицията ми никога не ме е подвеждала.

# 272 30 май 2015, 21:26 ч.

Мнения: 13 403

Леле slavka70, какъв кошмар сте изживели ooooh!

Такова нещо не се забравя, но се поотръсква човек от кошмара и продължава Hug

# 273 30 май 2015, 21:51 ч.

София
Мнения: 7 673

Цитат на: Justem.7 в сб, 30 май 2015, 19:44

Често децата с развито въображение, а такива са обикновено интелигентните деца, имат въображаеми приятели, но това е нещо различно. Нормално децата добре разбират границата между въображаемия свят и реалния, и колкото и да се увличат, няма да ги объркат. За тях това е просто една игра и начин на обогатяване на собствения им свят.

Докато в случая, който е разказала Дорис, на мен ми се струва, че по-скоро става дума за психическо отклонение.

Много добре си го казала. И аз мисля така.

# 274 30 май 2015, 22:25 ч.

Мнения: 13 403

Цитат на: *Ирина* в сб, 30 май 2015, 21:51

Цитат на: Justem.7 в сб, 30 май 2015, 19:44

Много добре си го казала. И аз мисля така.

А бе и аз така си помислих. Ама майката бе напълно спокойна, а е много умна жена, а най-вече вярваме на един и същи страхотен педиатър Wink

Пък и да не е съвсем наред детенцето какво може да се направи? Изключая този приятел поведението и мисленето му се е съвсем ок /поне това, което видях/. Но ми стана тъжно сега да не би да е болно дтенцето Cry

Разкажете как изглеждаха вашите въображаеми приятели? Имате ли спомен дали те ви говореха? Tаис до 8-ми клас си е голямо дете - трябва да имаш много ясни спомени.

# 275 30 май 2015, 23:42 ч.

София
Мнения: 7 673

Цитат на: the Дорис в сб, 30 май 2015, 22:25

Цитат на: *Ирина* в сб, 30 май 2015, 21:51

Цитат на: Justem.7 в сб, 30 май 2015, 19:44

Много добре си го казала. И аз мисля така.

Пък и да не е съвсем наред детенцето какво може да се направи? Изключая този приятел поведението и мисленето му се е съвсем ок /поне това, което видях/. Но ми стана тъжно сега да не би да е болно детенцето Cry

След прочетеното ти гарантирам. че детето си е съвсем ОК. Peace

# 276 31 май 2015, 01:43 ч.

Мнения: 72

Цитат на: the Дорис в сб, 30 май 2015, 10:56

То се караше с въображаемия приятел, който бе нейде по-високо от главата на висок човек. Детето направо изпадна в истерия и крещеше "Не, Няма да го чупиш!". Не каза какво чупи въображаемия. Не играеше с другите деца, а с въображаемото приятелче.

С уговорката, че тук само си бъбрим неангажиращо, така както си го описала, може и да има повод за притеснение.

Но дори да се окаже, че има някакъв проблем, сега има много добри медикаменти, които могат да контролират нещата.

Иначе въображаемите приятели сами по себе си не са повод за безпокойство, дори са полезни за развитието.

Дано нищо да му няма на детенцето! Heart Eyes

Последна редакция: нд, 31 май 2015, 02:29 от Justem.7

# 277 31 май 2015, 09:19 ч.

Мнения: 13 403

Така или иначе няма как да давам акъл на хора, които не са ми го искали. Така, че ще оставим нещата с надеждата, че всичко е наред с това детенце. Praynig

# 278 31 май 2015, 14:20 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Отдавна не съм писала,искам да разкажа просто.
Преди седмица някъде,една вечер не можех да заспя.Въртях се,четох нищо.Към два часа някъде започна да се блъска врата.помислих си,че е течение, станах затворих всички врати за да не събудят децата.И към четере часа съм заспала.След няколко дни съседката срещу нас дойде и каза че комшиите под нас се оплакали,че към 5 часа децата много са тропали и не са могли да спят.много се учудих защото те по него време винаги спят.И забравих за този случай.преди няколко дни пих кафе със съседката срещу нас и понеже сме нови в това жилище ми беше любопитно кой е живял преди нас в него.Оказаха се възрастно семейство,което преди да го наемем са починали.дори тя е събрала и запазила някои от дрехите им.

# 279 31 май 2015, 15:40 ч.

Sofia
Мнения: 29 256

Извикайте поп да прикади и освети жилището,обяснете му случая и да прочете някаква молитва за починалите bishop

# 280 31 май 2015, 17:25 ч.

София
Мнения: 12 374

Цитат на: the Дорис в нд, 31 май 2015, 09:19

В моя случай беше присъствие, без определена форма. Трудно ми е да обясня, но някак не си го представях в конкретна форма и цвят. Беше от мъжки пол със сигурност, защото винаги го възприемах като той и говорех с него. Отговаряше ми, да. Провели сме хиляди разговори, години наред. И за важни неща, и за дреболии. Споделях му всичко.

М/у другото, аз сама взех решение да спра да комуникирам с него. Съвсем съзнателно решение, за което после съжалявах, но колкото и да се опитвах пак да си поговорим, отсреща нямаше никой.

Дано не звуча налудничаво като ме четете, за мен си беше съвсем нормално.
И все още е всъщност, и не мисля, че съм луда Simple Smile

# 281 31 май 2015, 18:20 ч.

Мнения: 2 587

Таис,след като си общувала и разговаряла дълго време с тази същност ,да го наречем,интересувала ли си се какво е -дух,човек,извънземен,от къде идва,за какво си говорехте?Аз питам,а ти ще прецениш дали да ми отговаряш или преценяваш че е твърде .Интересно ми е, защото до сега мами са разказвали да такива случаи като странични наблюдатели,а ти си го изживяла лично ,продължително и според мен си била доста "голяма" накрая. Какво е твоето лично мнение-нещо обективно съществуващо извън теб,макар и невидимо или мислиш,че е възможно да е резултат на твоето въображение? Имаше ли някакво събитие с което да свързваш появата му-болест,уплаха от някоя случка,сън?Имало ли е предсказване на бъдещето ,например?

# 282 31 май 2015, 20:57 ч.

София
Мнения: 12 374

liola, когато бях дете и тийн, никога не съм се питала какво е, приемах го за даденост. Чак в едни по-късни години започнах да се чудя и разсъждавам. Честно казано, нямам еднозначен отговор. Със сигурност не се е появило в резултат на травма или лошо преживяване. Но и не мога да посоча точен ден, месец, в който се е появило - знам само, че го няма в откъслечните ми спомени от 4-5-6 годишна възраст, но когато бях на 7 вече го имаше.

Рационалното в мен настоява, че е плод на въображението ми - като дете бях силно впечатлителна и емоционална, с голямо въображение.
Интуицията ми казва, че е било нещо външно, което за определен период от време беше с мен..не знам по какви причини. Говорехме си често - за училище, за нещата, които искам, оплаквах му се от майка ми, споделях кое момче харесвам и прочие.

М/у другото аз чувах гласа му, дори сме спорили..не знам дали е възможно едно дете да има чак толкова раздвоен ''Аз'', че да води спорове само със себе си newsm78

Каквото и да беше, със сигурност беше добронамерено. Никога не съм се чувствала заплашена по някакъв начин, никога не ме е карало да правя кофти неща и т.н. Аз бях доста бъзлива в някои отношения - беше ме страх от тъмното, от духове, и това същество ме караше да се чувствам защитена винаги и навсякъде.
В известен смисъл, след като се отдръпнах, никога повече не усетих нещо подобно - да си сам и същевременно не-сам, да има някой на когото вярваш безрезервно и да знаеш, че е до теб.