Бях на около 13 години. Живеехме в къща и с мамито ми спяхме в една стая на ъглови легла. Моето легло беше под единия прозорец и гледаше срещу другия. Нея нощ не можех да заспя, въртях се в леглото и се ядосвах, че съм на училище, а няма да съм се наспала. По едно време точно срещу прозореца видях ярка светлина, примигващи шарени светлинки. Беше летяща чиния. В следващия момент до мен застанаха две фигури в сиви облекла, косите им бяха светли и с ленти на главите. Едната фигура ми каза "Сега започваме", след което аз се парализирах и не можех да мръдна, а през мен минаваше все едно някаква енергия. Чувах шум подобен на тоя като се реже метал и хвърчаха такива искри. Все едно бях батерия включена за зареждане. Сърцето ми щеше да изскочи. Когато това свърши, скочих от леглото и погледнах мамито, но тя си спеше сладко. Странното е, че всеки месец на същата дата в продължение на година и нещо, през нощта ми се случваше същото зареждане, по време на което виждах ужасни неща. Изместихме се в апартамент, там нещата се пооправиха, но котарака ни като влезеше в моята стая пощуряваше. Козината му настръхваше, съскаше срещу единия ъгъл. Там вече започнах с автоматично писане и това нещо ми се представи. каза ми, че ще мога да лекувам хроми хор ( не я знаех тази дума, майка ми разясни какво значи). Вече не се плашех чак така и една вечер преди да си легна казах "Ако си тук направи нещо да разбера". Угасих и след малко се чу звук като от пръсване на крушка и светлина като посипала се заря. Отидох при нашите да питам дали не се е пръснала крушка, не беше - бях вече на 15. След това отново се преместихме. Вече като студентка отново понякога ми се случваха такива срещи нощем. Бях вече на 26, тъкмо бях тръгнала с един. Та през нощта "сънувам", че вървя по една уличка в града ми. На един паркинг спрял бял микробус, задната врата се отваря и аз влизам вътре. Там 3 много бели фигури, толкова ярки, чак очите заболяват да ги гледаш. Аз им казвам да ме оставят на мира, че вече си имам сериозен приятел. Събудих се цялата пареща, сърцето ми думка в гърлото. С този човек се разделихме и след него срещнах сегашния си съпруг. Вече бях на 27.Купихме апартамент, заживяхме си отделно. Бях бременна някъде последните 3 месеца, когато една нощ усещам как котето ни съска настръхнало. Поглеждам към врата на стаята и виждам една черна висока фигура, но не като тази от предната снимка. Имаше шапка като на отчетата, май католиците, висока една. Веднага събудих мъжо, но вече нямаше нищо. След това, бях вече родила и малката беше на около 6 месеца. Една вечер си седя в кухнята и си мисля за мамито, беше починала предната година, когато усетих ужасен студ и полъх. Скочих и бързо отидох в спалнята при беба, тя си беше спокойна. Тръгнах да дръпна пердетата да виждам тъмното навън и на прозореца на терасата от към кухнята видях нещо като джудже ( не го огледах добре), което се кривеше и хилеше ужасно. Дръпнах пердето, с беба до мен на леглото, не мръднах докато не се прибра мъжът ми. Имам един приятел, който се занимава с такива неща, звъннах му и той някак си оправя нещата, когато са зле. Последните ми случаи са когато бях се разболяла, но все още нямах поставена диагноза. Отново "сънувам", че съм на операционна маса, около мен хора в зелени дрехи ме гледат и единия казва "Да, това е множествена склероза", след време същите тези ми казаха по същия начин, че имам проблеми с бъбреците, а последното беше преди няколко нощи, пак диагноза някаква, но не я запомних. Няколко години след съня за множествената склероза ми поставиха диагнозата, с бъбреците също не съм наред. Сега аз съм вече на 40, дъщеря ми е на почти 10 години, от време на време има странни сънища, моля се да не минава по същия път като мен. Мисля си, че ако не беше по този насилствен начин присъствието им, нещата можеха да тръгнат в друга посока. Все пак какво по-хубаво от това да даваш здраве на хората?
и за себе си мога да гарантирам, че нямам психически отклонения. Всеки може да напише 2-3 думи в гугъл и да прочете сам нещо за сенките, за да реши за себе си колко от информацията би възприел за вярна.

Поисках да бъдеш коректна и се отнесох спокойно и културно с теб. Ще сменя рязко тона, ако се наложи.