Кога е кандидатствал и в кой университет?
Хора, които имат нужда от курсове по разказвателни предмети, нямат необходимия капацитет за Право.
- Публикувана: 26 ян. 2015, 16:47 ч.
- Последно мнение: 22 март 2015, 22:03 ч.
Финансите... Ние ли ги управляваме, или те нас?
Преди 4 години, ВТУ, държавна поръчка с изпити. Единствената "помощ" дойде от това, че е момче.
Хора, които имат нужда от курсове по разказвателни предмети, нямат необходимия капацитет за Право.
Кога е кандидатствал и в кой университет?
Хора, които имат нужда от курсове по разказвателни предмети, нямат необходимия капацитет за Право.
ВТУ? Ти наистина ли реши, че този университет можеш да го сравняваш със СУ, УНСС, СА и т.н.?
ВТУ? Ти наистина ли реши, че този университет можеш да го сравняваш със СУ, УНСС, СА и т.н.?
Кога е кандидатствал и в кой университет?
Хора, които имат нужда от курсове по разказвателни предмети, нямат необходимия капацитет за Право.
При положение, че имаш да развиваш теми по литература и история, не знам как ще минеш без сериозна подготовка. Най-малкото имаш да наизустиш доста цитати от книги, години и събития. Може само вие да сте си мислили, че момчето не е учило. То и нашите се чудиха как ги вадя тези оценки, като не уча постоянно, но аз просто запаметявах бързо и лесно.
А и ВТУ не е особен критерий.
Той само във ВТУ ли кандидатства?
ВТУ? Ти наистина ли реши, че този университет можеш да го сравняваш със СУ, УНСС, СА и т.н.?
Да ме притеснява? Точно ВТУ - няма начин! И сега за факултета ли говориш или за университета?
Кога е кандидатствал и в кой университет?
Хора, които имат нужда от курсове по разказвателни предмети, нямат необходимия капацитет за Право.
При положение, че имаш да развиваш теми по литература и история, не знам как ще минеш без сериозна подготовка. Най-малкото имаш да наизустиш доста цитати от книги, години и събития. Може само вие да сте си мислили, че момчето не е учило. То и нашите се чудиха как ги вадя тези оценки, като не уча постоянно, но аз просто запаметявах бързо и лесно.
А и ВТУ не е особен критерий.
Той само във ВТУ ли кандидатства?
Точно обратното, казах, че е учил - сам. Развиването на теми и наизустяването на доста цитати, години и събития се случва преспокойно и извън курсове. Наистина не разбирам кое му е сложното да запомниш 30 дати на тема и да развиеш литературен въпрос. На мен, която имам лек проблем с помнене на имена и дати, не ми е трудно - е, какво би затруднило човек, който ги помни? Брат ми кандидатства само във ВТУ и, да не излъжа, но май само право беше писал като желани специалности. Приеха го на първо класиране. Искаше да учи право, а не да има точно диплома от СУ. Преподавателите са едни и същи, човекът реши, че няма да ходи до другия край на страната заради една диплома.
Херц, аз да те питам нещо - в момента за учене ли говорим, или гръмки дипломи? Защото аз пък от СУ нямам никак добри впечатления.
СУ е доста смотан университет, всъщност. Имам почти отлична диплома, без да се е налагало да стъпвам на лекции, а базата изобщо и не искам да я коментирам.
Аз съм завършила СУ и въобще не твърдя, че преподаването там е супер. Напротив - има още доста какво да се желае. За материалната база да не говорим.
Да, не е невъзможно човек да се подготви сам, но си е риск. Идеята на уроците е да отидеш при някого, който да те учи как се пише тема съобразно изискванията на университетите. Реших, че не ми се рискува и не ми се губи време в кандидатстване няколко години наред. Стресът въобще няма да го коментирам. Направо се изприщих от тревоги и притеснения. Късметлии са момчетата, че ги приемат със супер ниски балове. Смятам, че това въобще не е честно и си е жива дискриминация.
Проблемът не е в базата или преподаването, а това че цялото обучение преминава без каквато и да е практика и накрая сдобилите се с диплома и удостоверение за магистрат не знаят изобщо как се случват нещата. Едно зубрене на материални закони и процедури (за правото говоря) и си нямат понятие дори какво да отговорят на съдията при стандартни въпроси. Стажът може да си го изкараш без изобщо да си стъпвал в съда. Поне при нас така беше, главно папки подреждахме ако въобще отидехме, а беше цяла година. Прокурорите и следователите само ни разказваха весели случки, докато пиехме кафета в барчетата наоколо. Моят прокурор не правеше разлика между НПК и НК и си помислих, че съм се паднала на най-скапания, когото сигурно скоро ще уволнят, а те го направиха окръжен.
...Брат ми кандидатства само във ВТУ и, да не излъжа, но май само право беше писал като желани специалности. Приеха го на първо класиране. Искаше да учи право, а не да има точно диплома от СУ. Преподавателите са едни и същи, човекът реши, че няма да ходи до другия край на страната заради една диплома. Херц, аз да те питам нещо - в момента за учене ли говорим, или гръмки дипломи? Защото аз пък от СУ нямам никак добри впечатления.
.................., ако искаш да си поговорим за това, при равни други условия, когато за една позиция кандидатстват двама, и единият е завършил СУ, а другият ВТУ, кого мислиш, че ще предпочетат? Но ти нямаш добри впечатления от СУ, няма как да влизаме в тази полемика! За статистиката - не съм завършила СУ, и за да не се изцепи някой, че университетът е несбъднатата ми мечта, ще уточня, че съм с икономическо образование.
ВТУ? Ти наистина ли реши, че този университет можеш да го сравняваш със СУ, УНСС, СА и т.н.?
Цитат
при равни други условия, когато за една позиция кандидатстват двама, и единият е завършил СУ, а другият ВТУ, кого мислиш, че ще предпочетат?
Правеше ми впечатление, че една старозагорска адвокатска кантора в обявите си за работа винаги като условие поставяше завършено образование не къде да е, а именно в СУ.
Сега може да са се попроменили нещата, но по мое време право в СУ се влизаше само с оценки от 5+ по бългаски и история, а такива оценки трудно се изкарваха без уроци, и то при "правилните" хора. Успяваха само най-подготвените и амбициозните.
А за това как преподават едни и същи преподаватели на две различни места - моят опит е скромен само с няколко такива, но на колегите от СУ беше преподавано далеч по-добре, отколкото на нас във ВТУ (специалността е друга, не право).
Цитат
при равни други условия, когато за една позиция кандидатстват двама, и единият е завършил СУ, а другият ВТУ, кого мислиш, че ще предпочетат?
Правеше ми впечатление, че една старозагорска адвокатска кантора в обявите си за работа винаги като условие поставяше завършено образование не къде да е, а именно в СУ.
Сега може да са се попроменили нещата, но по мое време право в СУ се влизаше само с оценки от 5+ по бългаски и история, а такива оценки трудно се изкарваха без уроци, и то при "правилните" хора. Успяваха само най-подготвените и амбициозните.
А за това как преподават едни и същи преподаватели на две различни места - моят опит е скромен само с няколко такива, но на колегите от СУ беше преподавано далеч по-добре, отколкото на нас във ВТУ (специалността е друга, не право).
Не е вярно, че само с уроци при правилните хора се е влизало. Аз съм от тези, които четяха на плажа теми купени от вече влезли студенти, с което изкарах оценки 5+ и по двата предмета. Имах и отлична диплома и влязох в СУ. Това че на нас едни и същи преподаватели са преподавали по-добре отколкото на вас, не го вярвам. Като знам преподавателите, просто не е възможно. А и какво значи да ти преподава по-добре и по-зле? ГПК-то си е същото. Проблем би имало ако ви даваха по-лесно изпитите, което подозирам, че може и да е така като гледам какви хора са завършили ВТУ, БСУ и ВСУ примерно. Като се сетя за трите държавни изпита, не си представям те как са ги минали. Аз въпреки, че през всичките години прилежно си учех уроците, накрая за държавните изпити често се случваше да не се отлепям от книгите по 18 часа на денонощие.
Ох, запозната съм с теорията за отлагане на удоволствията, но и на мен някакси не ми допада. А кога ще живеем? Докога да отлагаме? Около мен е пълно с примери на възрастни и болни роднини - какво като имат пари, като вече нито им се излиза, нито им се пътува, нито им се носят дрехи и обувки (едва успяват да се облекат без чужда помощ!!!) А внезапната смърт е още по- трагична. Най-пестеливият човек, когото познавам почина на 48, без дори да има деца (защото ги смяташе за излишен разход) 
Ако имате деца е редно поне да се ограничавате до удоволствията, които няма да доведат децата ви до финансов крах.. В момента се сблъсквам точно с такъв случай, ами много е гадно на 15 да разбереш, че "любящият" ти баща ти е завещал и едни 50 бона борчове .. а си разбрал за тях чааак след като е изтекъл срока за отказ от наследство
И аз имам няколко такива примера, дето само дългове ще оставят в наследство на децата си.
Понеже искат всичко, веднага.