Тези дни този дъжд направо ни разказва играта. Ходим на вън за кратко, но явно не и стига и само скимти за нещо.
ММ ми правеше забележки до преди да остава да я гледа самостоятелно. Постоянно прибираше играчки, сега понякога като тръгна да ги прибирам и казва, че няма смисъл. И той се опитва да изказва компетентно мнение, че детето не е облечено или гладно, но свикнах да не му обръщам внимание.
Аз докато Димана е будна не мога да седна на лаптопа. Качва се на дивана, застава зад мен, тупа по рамото и като се обърна ми хваща главата с ръчички. Явно това означава, че трябва да гледам в нея. И ММ като седне прави същото. Като тръгна да готвя с кучето са вечно в краката ми, ама аз вече свикнах. От скоро започна да ми "помага", когато пускам прахосмукачка или мия с мопа.
.
дори спеше с чорапи или ританки
и това лятото в южен апартамент... 