Публикувана: 31 авг. 2015, 10:37 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2015, 19:02 ч.

новият ми дом ... АД !!!

13 163
103
1

Отговори

31 авг. 2015, 10:37 ч.

Мнения: 11

здравейте на всички Simple Smile

първо се извинявам предварително защото дори не знам дали темата ми е подходяща за тук Simple Smile

с приятеля ми чакаме бебе...и съответно сериозната крачка която знам че трябва да направим е да живеем заедно и да се радваме на семеен живот. И тук идва проблема...от няколко дни живея вече при него, но изпитвам ужас от новото място. Почти не спя, не мога да ям...постоянно плача защото явно ми липсва семейството...знам че това е много вредно за бебчо но не мога да съм адекватна. Приемам новия си дом като хотел...нищо не правя...не готвя , не пера...нищо. А преди когато живеех с родителите си не беше така. Явно съм влезнала в някаква депресия и не знам как да се измъкна от нея. Изпитвам силна носталгия към родното ми място и всеки ден търча там...а знам че това не е редно защото вече имам нов дом ( който чувствам като най лошото място на света). Не знам момчето ми колко време ще ме понесе такава...имам чувството че скоро и той ще се изнерви от ситуацията. През последните дни нямаме друга тема за разговор освен това как се чувствам аз...помогнете ми със съвет...как да приема този ад за мой дом?

# 1 31 авг. 2015, 10:45 ч.

Мнения: 29 495

Сами ли живеете в този нов дом, или с други хора?
За да го почувстваш като свой, първата крачка е да го преобзаведеш по свой вкус. Или поне да си подредиш гнездото, както на теб ти харесва.
И накрая - ама то не е задължително да живееш с бащата на детето. Може да си стоиш при мама да си ви дондурка с бебето, а таткото да продължи да фигурира в графата "гадже"... Laughing

# 2 31 авг. 2015, 10:47 ч.

Мнения: 15 613

Всяко начало е трудно,с всичко ново трябва време за да се свикне
Ти самата трябва да направиш тази къща свой дом,никой не може да го направи вместо теб.Вместо да плачеш и да се тормозиш опитай да го направиш.Първо с малки стъпки-започни да подреждаш нещата така както на теб ти харесва.Приготвяй любимите си храни.С две думи започни да полагаш грижи за този дом Покани си приятелки на гости ,покани близките си
Няма да е лошо да се опиташ да ходиш по рядко у вашите,не е нужно да тичаш натам всеки ден .Нека примерно те да те посетят

# 3 31 авг. 2015, 10:51 ч.

Мнения: 4 392

Цитат на: вледенена в пн, 31 авг 2015, 10:37

...от няколко дни...

Дай повече време. Ти от раз ли очакваш, ново място да го чувстваш, като такова в което си живяла цял живот?

# 4 31 авг. 2015, 10:51 ч.

Мнения: X

Хубаво е хората да поживеят заедно преди да си направят бебето.

# 5 31 авг. 2015, 11:12 ч.

София
Мнения: 45 668

За някои хора е голям стрес смяната на жилището.
Всъщност, по скалата на стреса, е на второ място след смърт на близък.
Освен това, хормоните от бременността "наливат масло в огъня" и нещата стават тежки.

Какво му е толкова лошото на новия дом?
Помисли какво можеш да промениш.

# 6 31 авг. 2015, 11:43 ч.

out of space
Мнения: 8 643

Върна ме в далечното минало Grinning

И аз бременна в ново жилище сами със скорошния ми съпруг, и аз живяла до този момент само с мама и тати.
2 седмици страдах болезнено. Действително, както каза Кака Сийка, когато си накупих необходимите вещи и взех да подреждам малко по малко- нещата си дойдоха на мястото.

Изживяваш стрес, който неминуемо ще отмине. То и връщане назад няма- нека ти е ясно. Hug

# 7 31 авг. 2015, 13:23 ч.

Мнения: 11

Живеем сами там което мисля че е добре,но аз дори не искам да стоя там. Нямам търпение сутринта да дойде...той да отиде на работа, а аз...газ към нас. А като си помисля че нямах търпение да отидем там...бях много ентусиазирана, а сега Sad

Никога не съм предполагала че тази крачка е толкова трудна.

# 8 31 авг. 2015, 13:24 ч.

София
Мнения: 19 891

Аз чак не мога да го осмисля това newsm78

# 9 31 авг. 2015, 13:28 ч.

София
Мнения: 2 532

Сетих се за една приказка "мъжът купува къщата, а жената я превръща в дом".
Лека полека ще почувстваш нещата и ще превърнеш къщата в дом, но не и като бягаш при мама и тати рано сутрин. Просто започни да правиш нещо, подреждай, размествай, почиствай, изхвърляй, готви и т.н.

# 10 31 авг. 2015, 13:32 ч.

Мнения: 15 613

На по колко години сте с приятелят ти

# 11 31 авг. 2015, 13:40 ч.

Мнения: 12 472

Цитат на: Бърди в пн, 31 авг 2015, 13:24

Аз чак не мога да го осмисля това newsm78

И аз..

Как така ще искаш много това нещо, а после няма да си ок?

Нали си участвала в избора на жилището и подреждането?

# 12 31 авг. 2015, 13:50 ч.

Мнения: X

Цитат на: Бърди в пн, 31 авг 2015, 13:24

Аз чак не мога да го осмисля това newsm78

Аз също. Лапешки истории, хайде цял живот да седим до полата на мама.

# 13 31 авг. 2015, 13:51 ч.

Мнения: 717

Така, както те чета, дори и не полагаш някакво усилие да свикнеш с този нов дом. Това си зависи само от теб, трябва да си наложиш малко на волята. Започни да си пазаруваш някакви вещи, опитай се да сготвиш, да изчистиш, малко по-малко ще свикнеш. Но така, както забелязвам, очакваш всичко да отмине само с мрънкане пред бащата на детето ти и може би майка ти и толкова. Ако може да не полагаш никакво усилие, ще е най-добре, но за жалост няма как да се получи, ако ти не си помогнеш сама. Успех.

# 14 31 авг. 2015, 13:55 ч.

София
Мнения: 1 543

Аз пък много добре те разбирам. Ще се адаптираш, млада си и чакаш дете. Като се запознаеш и с новите съседи и изградиш приятелски отношения, вече няма да тичаш при родителите си.

Препоръчани теми

Атопичен дерматит или не

Може ли калориен дефицит след секцио?

Не знам дали да продължа...

За ти забият "шамар"....

Причина:

Причина: