Какво точно те отблъсква в новия дом?
Най-вероятно това, че мама я няма там. И че ще се наложи да порасне.
- Публикувана: 31 авг. 2015, 10:37 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2015, 19:02 ч.
новият ми дом ... АД !!!
Най-вероятно това, че мама я няма там. И че ще се наложи да порасне.
Какво точно те отблъсква в новия дом?
Най-вероятно това, че мама я няма там. И че ще се наложи да порасне.
Не познавам хора, които не могат да спят и ядат, защото не са с мама.
От хормоните е 
Айде бе, и аз съм ги имала тия хормони. Не е хормони, а младост плюс малко глезотийка.
Мисля, че трябва да покажеш малко зряло поведение. От поста ти поне не личи такова. Все пак чакате бебе, имате нов дом - това са все хубави неща. Ако толкова ти липсва стария дом, все пак си близо, винаги ще можеш да се отбиеш там за раздумка. Мисля, че всичко ти е в главата и ако си настроена, че на новото място няма да ти хареса, то никой няма да помогне в тази тема, освен ти самата. Успех!
Не познавам хора, които не могат да спят и ядат, защото не са с мама.
Темата е прекрасен пример най-вече за всички родители тук, отглеждащи децата си - ярко да покаже колко важно е да се позволи на детето да порасне, да изгради своя автономност, своя достатъчност и увереност, за да може един ден пълноценно да участва в ролите на партньор, родител и т.н.
Авторката в случая не е виновна - тя е жертва на неправилно родителстване. Понякога прекалената грижа, прекалената закрила, вечно отворената врата - осакатяват повече, отколкото да съграждат.
Авторката в случая не е виновна - тя е жертва на неправилно родителстване. Понякога прекалената грижа, прекалената закрила, вечно отворената врата - осакатяват повече, отколкото да съграждат.
А може би авторката може би не е чак такава мърла каквато се опитват да я изкарат в темата? Това, което изпитва ми е до болка познато, само че не бях бременна или изобщо в нейната ситуация. Била съм на квартира, в която изпитах точно описаното, издържах само една седмица и се махнах.
Авторке, ако сте на квартира защо не се преместите? Или ако домът е купен има ли нещо странично, което да те притеснява?
Авторке, ако сте на квартира защо не се преместите? Или ако домът е купен има ли нещо странично, което да те притеснява?
Темата е прекрасен пример най-вече за всички родители тук, отглеждащи децата си - ярко да покаже колко важно е да се позволи на детето да порасне, да изгради своя автономност, своя достатъчност и увереност, за да може един ден пълноценно да участва в ролите на партньор, родител и т.н.
Авторката в случая не е виновна - тя е жертва на неправилно родителстване. Понякога прекалената грижа, прекалената закрила, вечно отворената врата - осакатяват повече, отколкото да съграждат.
Авторката в случая не е виновна - тя е жертва на неправилно родителстване. Понякога прекалената грижа, прекалената закрила, вечно отворената врата - осакатяват повече, отколкото да съграждат.
Много хубав пост
Темата е прекрасен пример най-вече за всички родители тук, отглеждащи децата си - ярко да покаже колко важно е да се позволи на детето да порасне, да изгради своя автономност, своя достатъчност и увереност, за да може един ден пълноценно да участва в ролите на партньор, родител и т.н.
Авторката в случая не е виновна - тя е жертва на неправилно родителстване. Понякога прекалената грижа, прекалената закрила, вечно отворената врата - осакатяват повече, отколкото да съграждат.
Авторката в случая не е виновна - тя е жертва на неправилно родителстване. Понякога прекалената грижа, прекалената закрила, вечно отворената врата - осакатяват повече, отколкото да съграждат.
Само дето в други теми сме ги срещали същите ярки примери за такива родители, ама иначе и те се възмущават на мамините дечица.
То затова е хубаво преди да решиш да живееш с някого и още повече пък да правиш деца, да си си стъпил на краката, да си се оправял сам и да знаеш какво искаш от живота. А не от къщата на мама и тати до кой знае колко години да се изнесеш бременна.
Със сигурност много хора сме били в твоето положение относно нежеланата квартира, но в някои случаи, когато нямаш много избор, си натискаш парцалите и траеш. Не тичаш при мама и татко.
Недей да си вириш краката по цял ден, ами върши някаква работа поне вкъщи, занимавай се и с нещо странично, ще видиш така колко по-бързо ще ти минава времето и няма много да мислиш за глупости.
Има и 35-годишни екземпляри. Даже делят с МАМА общ Фейсбук. Иначе "детето на мама" е омъжено и има две деца, но всички целокупно са на отглеждане при МАМА.