новият ми дом ... АД !!!

  • 13 165
  • 103
  •   1
Отговори
# 15
  • Другата България
  • Мнения: 43 391
Аз чак не мога да го осмисля това  newsm78

И аз.. newsm78

Как така ще искаш много това нещо, а после няма да си ок?

Нали си участвала в избора на жилището и подреждането?
И аз не го разбирам, но тя никъде не е казала болднатото.
Аз разбирам, че просто се е пренесла при момчето. Не ѝ давам повече от 19 години.
Към авторката -
Решението е да пренаредиш всичко така, както на теб ти харесва, по твой вкус и начин, и в никакъв случай да не правиш постоянни сравнения с родния си дом. Той е единствен, и ще остане такъв. Но няма как да си до живот там, тоест има, но при теб е друго развитието, така че ако искаш нормален и спокоен живот, ще свикваш. Иначе е нормално момчето да се изнерви и да ти покаже пътя към "дома".

# 16
  • Мнения: 1 316
От хормоните е  Wink

# 17
  • Мнения: 15 613
А ,споделяла ли си всичко това с родителите си.
Те какво мислят
Опитай се  утре като станеш да не хукнеш към бащиния ти дом.Стани ,направи си закуска ,кафе ,чай,почисти излез на разходка .Намери си занимания в новия дом .Както са ти писали и другите купи нещо размести промени по твой вкус.И не ставай всеки ден с мисълта да тичаш при мама
Работиш ли

# 18
  • Мнения: X
здравейте на всички Simple Smile първо се извинявам предварително защото дори не знам дали темата ми е подходяща за тук Simple Smile с приятеля ми чакаме бебе...и съответно сериозната крачка  която знам че трябва да направим е да живеем заедно и да се радваме на семеен живот. И тук идва проблема...от няколко дни живея вече при него, но изпитвам ужас от новото място. Почти не спя, не мога да ям...постоянно плача защото явно ми липсва семейството...знам че това е много вредно за бебчо но не мога да съм адекватна. Приемам новия си дом като хотел...нищо не правя...не готвя , не пера...нищо. А преди когато живеех с родителите си не беше така...... Изпитвам силна носталгия към родното ми място и всеки ден търча там.....
Като почнеш да переш, да чистиш и да готвиш, всяка депресия ще ти изфиряса от акъла.     Laughing
Това на майтап (но не съвсем),  а сериозно:
как живеете сами, а ти не переш, не готвиш?Кой се грижи за "битовизмите ви"?

Главата си залагам, че става дума за дете, което ще ражда дете.

# 19
  • Мнения: 226
Напълно те разбирам, защото и аз съм минала през подобни емоции, но за около две седмици при мен отшумяха до толкова, че сега най-обичам да се прибера у дома и да си легна в моето легло:) Дай си време, поговори с твоя човек, започни лека полека да си го декорираш по твой вкус и много скоро ще се чувстваш прекрасно!

# 20
  • Мнения: 312
Очевидно нещо ти пречи да приемеш мястото за свое. Опитай да вкараш някои реновации в новия дом, купи някоя нова декорация, сложи нови пердета, размести мебелите. Така с тази промяна и свой принос по-бързо ще се адаптираш на подсъзнателно ниво.

# 21
  • Мнения: 15 613
здравейте на всички Simple Smile първо се извинявам предварително защото дори не знам дали темата ми е подходяща за тук Simple Smile с приятеля ми чакаме бебе...и съответно сериозната крачка  която знам че трябва да направим е да живеем заедно и да се радваме на семеен живот. И тук идва проблема...от няколко дни живея вече при него, но изпитвам ужас от новото място. Почти не спя, не мога да ям...постоянно плача защото явно ми липсва семейството...знам че това е много вредно за бебчо но не мога да съм адекватна. Приемам новия си дом като хотел...нищо не правя...не готвя , не пера...нищо. А преди когато живеех с родителите си не беше така...... Изпитвам силна носталгия към родното ми място и всеки ден търча там.....
Като почнеш да переш, да чистиш и да готвиш, всяка депресия ще ти изфиряса от акъла.     Laughing
Това на майтап (но не съвсем),  а сериозно:
как живеете сами, а ти не переш, не готвиш?Кой се грижи за "битовизмите ви"?

Главата си залагам, че става дума за дете, което ще ражда дете.

И аз това щях да питам.Ако поеме грижата за тези неща наистина ще има някакъв ангажимент и няма да се депресира и да мисли че това е "хотел"
Полагайки някаква грижа за този дом ,влагайки нещо свое...всичко това превръща една къща в дом

# 22
  • Мнения: 2 681
На твое място утре като се наспя не би тичала при мама. Бих я поканила при мене - така постепенно ще свикнеш.
Също бих поговорила с гаджето какво може да се купи, да има нещо ново, което заедно сте избрали за  дома.
Вместо да ревеш разглеждай сайтове с бебешки принадлежности, набележи какво ще ви трябва за малкото.
Влез тук, в подфорума на очакващи бебета по месеци - ще си споделяш с други бремени, ще имате почти еднакви проблеми.

# 23
  • Мнения: 10 334
Това жилище ваше ли е, или е квартира?
Аз преживях нещо подобно на първата ни квартира. Не можах да свикна, имах чувството, че се задушавам. Не харесвах квартала, самия апартамент също. Да правя нещата по мой вкус също не ми се искаше, живеех с мисълта, че щом наближи време за бебето ще се преместим на квартира по-близо до нашите, та да помагат, ако се наложи. В новата квартира тези притеснения отшумяха. А когато се нанесох в собствения ни дом години по-късно, всичко се направих както исках и дори не ми дойде на ум да се терзая.

# 24
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 097
                    Кифленска история за съжаление....никой не я е научил на труд май...

# 25
  • Мнения: 30
                    Кифленска история за съжаление....никой не я е научил на труд май...

И аз така мисля. Татко носи, мама меси - така е най-лесно. Мъжът ти няма да издържи дълго на тези глезотии от твоя страна. Другите жени правилно ти казаха - започни да правиш нещо, а не само да се тръшкаш и да тичаш при мама всяка сутрин.

# 26
  • Плевен
  • Мнения: 1 733
А какво правиш по цял ден като си в апартамента на вашите? Майка ти не е ли на работа? Никога ли не си ходила у приятеля си? Не си ли оставала да спиш при него за няколко дни? Стани сутринта, закуси, погледай телевизия с кафе или чай на спокойствие, напазарувай и наготви нещо, което обичаш, почини си след обяд и денят ти почти е минал. Покани си приятелка на гости или излезте.Нали си с човека когото обичаш, за какво тичаш у вашите?  Беше ми криво като се преместихме в новото жилище преди 7 години, но не повече от седмица. Когато отидох да живея при мъжа ми ми беше прекрасно, никакви жилища не са ми влияели.

# 27
  • BG
  • Мнения: 2 457
Всички знаят, че едно място или те грабва от първия път, или те губи. Но тук съм абсолютно убедена, че новото място няма никакво значение - ситуацията щеше да е същата където и да беше и какъвто и да беше новият дом на авторката. Предполагам, че просто е много, ама много млада и вероятно патологично привързана към родителите си. Тя е още дете, което не е готово да напусне гнездото. Вероятно не е живяла сама - по ученически или студентски квартири и общежития.
И все пак, момиче, ако сте на квартира, потърсете заедно друга, чийто "дух" да те грабне веднага (което от опит знам, че не е лесна работа). Ако жилището е на момчето - вече са ти дали съвети, опитай се да ги следваш. Успех!

# 28
  • Мнения: X
Хормоните наистина може да ти разкажат играта. Много е възможно на тях да се дължи състоянието на авторката. Но, все пак, имам един въпрос към нея. Какво точно те отблъсква в новия дом? Ако изясниш точната причина, ще си наясно с какво се бориш и по-лесно ще се справиш.

# 29
  • Другата България
  • Мнения: 43 391
Мдааа, ако изобщо се появи в темата повече. Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт