Скъпи майки, жени, момичета и клюкарки ....

А после, също така заедно, да изгорите калориите.

Моя човек ме спечели с роза, инстинктивно откъсната от съседска градинка
Не биха ме впечатлили букети или бонбони.Не си падам по помпозни неща, при положение, че дори още не сме двойка.

 

  Не ми харесва, че си анонимен. От какво има да те е страх?
Че си влюбен, това може да го изкрещиш, и какво има в това, което да се крие?

Сега слушай един дърт коцкар. Букети се подаряват на по-дърти мъстии, плюс актриси, певици и т.н.
На младо кьорпе в по-светли тонове и едва цъфнали.
Ако възлюбената ти е девойка, една пъпка на бяла роза е по-красноречива от букет.
И без целофан, панделки и разни други такива покрай нея.

Четох, четох и ставах все по-тъжна. Знаех, че мъжете все повече губят представа какво е наистина да бъдеш мъж, но не подозирах, че в основата на проблема са жените. От всичко написано до тук се разбира, че вече все по-малко жени се приемат за дами. Ако някой иска да се обясни в любов с такава трепет, цветята и бонбоните са естественият избор. Моят съпруг на първа среща се появи с много красива бяла роза. Беше леко стряскащо, и не че той е направил нещо лошо, просто жените сме се научили да не сме дами. Никой не ми беше подарявал цветенце, никой не ми беше отварял галантно вратата и никой не беше носил пликовете вместо мен.
За съжаление много малко мъже се сещат, че жената трябва да се обгрижва и съблазнява и това, което наистина е извън реалността и съвремието са римите.Цветята, бонбоните и вниманието трябва винаги да присъстват в една зараждаща се и или вече дълбока връзка.

А добро утро, а добро утро! Във всеки един смисъл.....
Мъже романтици има, джентълмени има, но всички те се наричат БАЛЪЦИ:) И тук женоря1та го доказват; въпреки че едва ли толкова някой се трепе да им подарява неща, те пак и пак - сълзливо, сополиво и пр.
Ето затова искам да предпазя младия мистър да не тръгне по тоз грешен път, а да са осафери овреме. Просто вече други неща се ценят, това е - всичко се променя, било е и ще бъде винаги така!

Стигнахте ли вече до пръстена с диамант и джипа, или зациклихте на стъклените бижута и гюрлюците в целофан?

Много силно съм впечатлена от тази тема.
Значи, аз като една жена...нали ,  не че на мен ще се подарява, ама да си  кажа.. 
Много бих се зарадвала на една биричка 
Цветя също харесвам, но не червени, не знам защо не ми харесват и без карамфили!

Не става въпрос за мен, но така си се представих, че някой млад ще ме ухажва ..и такива едни хубави работи..Абе, стана ми хубаво от тази тема 
Подозирам, че утре в работата ще се озъртам с надежда дали няма да изникне някой кавалер с китка в ръка.

Успех на романтика!
Ще следя за информация как върви ...

Подарявал съм всякакви цветя на всякакви жени. Не помня никоя да е е изглеждала разочарована, замислена или депресирана от този факт. Не помня и някоя да ми е казвала "Тези не ми харесват. Други са ми любивим". Не помня и някоя от получилите цветя от мен рано или късно да не ми е дала онова, заради което са били подарени цветята.

Четейки темата обаче изпадам в шок. Хм, всъщност българката не харесва цветя. Те били лиготии. Те били романтични глупости.... Тя не обичала мъртви цветя. Тя не обичала червени цветя. Друга пък не обичала рози, а лилиуми. Четвърта пък щяла да нарита някой, ако й цъфне с китка....

И си правя следния извод:

Когато бай Ганьо не се сеща да й подарява цветя, рано или късно Ганка започва да не харесва цветя. Като онази лисица с гроздето. Хитра е наша Ганка...


А в Париж жените едни глупави......

Хахаха Виж темата "Родители, които отглеждат сами децата си"

Огромна част от жените някога са се влюбили именно в този тип.

Така че... принизи си малко патоса и злобата и уникално силното желание да уязвиш автора.

Видимо е, че те дразни с нещо, но... имам силното усещане, че проблемът е в теб. И го атакуваш така силно, защото ти активира някакви болезнени местенца.

Ми... няма друга логика да нападаш непознат мъж за това колко бил кух в подходите си към жените. Ми, като е кух, на теб какъв ти е проблемът? Да не сваля теб?

Така че... бъди искрена и ни кажи

Какъв ти е проблемът?

Защо ще изпадаш в шок?
Колкото жени, толкова и предпочитания, претенции, желания, усещания....въобще женска му работа 

Все ме влече към сравнение с яденето. Ако не обичаш чушки и някой ти сготви миш-маш, ще се радваш на жеста, ама не  и на яденето.
Та и ние така, харесваме цветя, но не всякакви 
Май съм гладна...

Но простотии и лиготии не харесваме. А темата е точно такава.

Господин Телефон, решихте, че Ви дължа искреност, защо? Защо само аз и другите като мен, редовите потребители, които спазват правилата на форума? След като повече от половината теми във форума са неискрени и отворени от изпаднали хора с цел емоционална манипулация и кой знае още какво? Конкретно тази тема е пусната от един долнопробен персонаж, който е известен на всички ни с предишни свои изяви. Или поне от някого с близък манталитет и начин на изразяване. Сега чете, превива се от смях и сигурно се гордее със себе си.
И защо именно искреното ми мнение и съвети за цветята решихте да ми хвърлите в лицето, защитавайки своя събрат по неволя? Явно не можете да отсеете зърното от плявата.
Понеже се разпенявихте за Ганките и парижанките... освен да Ви посъветвам да заминете за Париж, друго не знам какво да Ви кажа. Майка Ви е Ганка, забравихте ли я вече?

Все пак ще бъда откровена, защото Ганките се славим с добри сърца. Цялата лигава история с цветята ми напомни на един романтичен юноша бледен, който години наред ме преследваше с цветя и поеми. Реално обаче от него чеп за зеле не ставаше. Бях достатъчно умна, за да не се хвана на въдицата. Жените, влюбени в некадърници с поетични души, които така патетично защитавате, за мен са гъски. Не ми трябват цветя и подаръци, за да разбера някой става ли, или не. Всяка умна жена тук знае какво да гледа в мъжа. И не се тревожете за мен, към днешна дата получавам всички цветя, които ми трябват. Както искате, така го разбирайте.

Хубаво де, разбрахме, че човекът не говори всъщност по този начин. 
Мен цветя биха ме зарадвали, на бонбончета също не отказвам. 
Обаче на първа среща - бижу. В повече би ми дошло. В един момент ще се запитам "Абе тоз що чаааак толкова напира?!" То е ясно, че ако се харесаме, ще се вземем. Ама такива прибързани работи чак, ми не, мерси.
(А аз съм уж романтичка.)

Човекът от самото начало го започнаха с глупости от сорта на "а кола няма ли да й подариш". Не мисля, че се е втурнал да й подарява бижута. Не знам и доколко искрен е въпросът, дали просто не е търсене на потвърждение на явен отговор. Мисля обаче, че е много тъжно това, че подаряването на цветя се счита за тъпо, при това не от кой да е, а от жените, които би трябвало да оценяват подобни жестове. Иначе оплакванията, че нямало истински мъже и жените трябвало да поемат техните функции, край нямат.
И все пак по темата - едно цвете е достатъчно. Важен е жестът, почти толкова, колкото е важно да има кой да го оцени.

Аз обичам да получавам цветя (по-точно живи, ама че съм претенциозна), в предишните си публикации съм го написала. Не обичам обаче с това да се започва, още преди да сме заедно и без да има изгледи да бъдем заедно някога. Защото или е безпомощно клише, или е емоционален натиск върху мен - "виж колко съм се постарал за теб, длъжна си да откликнеш". Така съм го преживяла, така го разбирам. Цялата тази лиричност, насочена към мен, ме отблъсна, защото беше лишена от съдържание. Но никак не беше лишена от вкарването ми в рамката на муза и всичко у мен, което не му харесва, да бъде заклеймявано с психиатрична диагноза и обвинения във всички пороци. Да, мъжете романтици могат да бъдат опасни манипулатори.
Това не значи, че всички мъже, които подаряват цветя, са такива, разбира се.
В началото на темата има мои постове, които могат да послужат за ориентир на мъжете какви цветя биха могли да изберат за подарък. Те са по темата, която би могла да бъде полезна. Реагирах остро, защото е една от многото неискрени теми, които си играят с емоциите на потребителките, и няма да се извиня за това. Скалъпена е надве-натри и съдържа много логически противоречия.
Повечето жени казаха, че не биха приели бижу на първа среща, значи не съм аз най-злобната и безчувствена от всички.