Секцио или нормално раждане?

Ох,доста раничко.Ще стискам палци всичко да е наред с теб и бебето.

Тайга  - стискам палци всичко да мине леко и безпроблемно   

Аз също, Тайга, да пишеш после!   

Благодаря ви  , ще пиша.

Аз съм ЗА нормалното. За съжаление ми казаха, че имам проблем с ретината и е задължително да родя секцио Не бива да вървим срещу природата - щом така го е измислила и жените раждат от векове по този начин, значи така трябва да бъде!

Секцио или нормално- каквито са медицинските предпоставки, индивидуално е. Раждането боли, независимо по какъв път е родоразрешението, но не е страшно, виж колко хора щъкат по света

Аз родих секцио по спешност. Така и не усетих контракция какво е. За мен не боли чак толкова много, даваха ми обезболяващи около 24 часа след операцията след това не съм искала. При всеки разбира се е индивидуално. Важна роля играе нагласата колкото по - положителна е тя, толкова по -  леко е възтаноняването.

Аз родих нормално. Много ме беше страх от самото раждане и не бях психически подготвена, но като дойде момента и започнаха контракциите не можех да мислях за нещо друго. Болките са търпими и се забравят, дори и да са доста болезнени, а самото раждане и напъните нищо не усетих дори като излезе бебка исках да стана и да се поразкарам. За това не се плашете бъдещи майки! 

При две нормални раждания, предпочитам да съм секцио! Едното 24 часа мъки само на 3 см. разкритие, при другото предизвикано /понеже преносих с 10 дена/ без епидурална и двата пъти, защото се циганиха и не пожелаха да ми сложат упойка, та се измъчих като животно. Естествено изобщо не ми беше до бебето /и двата пъти/ камоли до романтизъм от срещата ни.. Определено сега ще е секцио, дано е по-човешко като усещане..  

Ако всички раждаха по описания от теб развой, надали някой щеше да се страхува.

Аз първо се опитах да родя нормално- 8 часа, но не стана и след това се наложи секцио по спешност, така че може да се каже, че имам опит и с двете. И определено съм ЗА нормалното.
Бременността ми беше изключително лека, никакви проблеми, само накрая имах големи неприятности с българската асминистрация (нищо общо с бременността), бях се притеснила и бебето имаше тахикардия-учестени тонове. Живея в София, но мислех да раждам в Плевен. Исках да си избера екип и ходих при двама различни лекари, в държавна и в частна болница, като и двамата ми казаха, че трябвало да родя секцио, защото плодът бил голям, аз не съм била много едра, вероятно тесен таз и т.н. (70 кг съм, а бебето се роди 3,500 кг...). Естествено, защото е много по-лесно да вземеш едни пари за половин час планирано секцио, отколкото да се мъчиш няколко часа с естествено раждане. Отказаха ме от избора на екип и се върнах в София. Реших да раждам без избор в "Майчин дом"-София (и консултациите ми бяха там).
Преносих, не искаше да излиза бебока (и сега е дете с характер и една седмица след термина, като отидох да ми слушат тоновете ме накараха да остана в отделението. Опитах се да се измъкна (мои познати в други страни са раждали и две седмици след термина, там те чакат доста по-дълго), но категорично ми отказаха, даже дежурният лекар не искаше да ме пусне да си взема нещата от вкъщи, да не би да не се върна.
Беше неделя, настаниха ме в отделението за задържане (и преносване). С бебето всичко беше наред, както и с мен, но въпреки това в понеделник, след като няколко лекари се изредиха, решиха да предизвикат раждане с лекарства, не се чакало повече от една седмица. Дадоха ми хапчето към 8 часа вечерта и към полунощ започнаха болките. Отначало леки, после все по-силни. Бяхме 3-4 жени с предизвикани раждания, ходехме по коридора и се превивахме. Сега ми е смешно, но си болеше. Макар че болката се забравя, няма нищо страшно. Жената в моята стая имаше разкритие към 3 през нощта и я свалиха да ражда, а после към 6 се върна сама да си вземе багажа! Много се впечатлих и обнадеждих, но при мен никакво разкритие нямаше.  Вече към 8 сутринта имах 2 см. и ме свалиха в родилното. Мислех да раждам без упойка, но след 2-3 часа контракции реших, че искам. Сложиха ми, но тъй като бях пила вода цяла нощ (а не трябвало), не ме хвана и започнах да повръщам. Сложиха ми втори път, пак не стана. Контракциите бяха силни и разкритие имах, но бебето не излизаше. Изключително съм доволна от отношението на всички лекари, акушерки и най-вече студентите. Последните бяха през цялото време наоколо, една ми държеше косата, друга се разхождаше с мен из коридора, в тоалетната и т.н. След 7 часа контракции имах пълно рзкритие, на няколко пъти различни лекари ме качваха на магарето и ме караха да се напъвам, но не ставаше. Нямах и много сили, след цяла нощ и цял ден контракции. Това беше и проблемът според мен. Ако не беше предизвикано раждането и не се бях мъчила цяла нощ, нещата сигурно щяха да се развият по друг начин, но уви. След 7 часа се смениха лекарите на смяна, новите и старите влязоха в спор, едните искаха да продължавам с нормалното раждане, другите смятаха, че трябва секцио. При спукването водите бяха мътни, което беше аргументът на тези със секциото, но пък тоновете на бебето си бяха перфектни, в подкрепа на тезата на привържениците н естественото раждане. Накрая се намеси един професор, каза "Режете я", аз вече нямах сили да се съпротивлявам и подписах набързо формуляра. И така, след 8 часа нормално раждане накрая секцио по спешност. Оперира ме лекарката, която ме беше приела сутринта, доктор Мария Атанасова. Смяната й беше свършила, но остана заради мен. Пак повтарям, не съм си избирала екип, един лев не съм дала на никого. Секциото мина нормално, трета упойка, спинална, бях си в съзнание и видях бебето като проплака. Спорещите лекари се бяха насъбрали да ми видят таза и дали наистина е тесен- е не беше, бебето си беше в идеална позиция, но уви...
След това- цяла нощ в реанимация, без да можеш да мърдаш, нито да ядеш, след 6 часа мисля ни дадоха вода. После раздвижване, местене в стаите, в инвалидна количка, защото не можеш да ходиш. Не можеш да си станеш от леглото, страшно боли. Кръв ми се стичаше по краката, не можех да се изкъпя, изобщо ужас. От другите две родилки в стаята ми едната беше по-зле от мен - второ секцио, не стана от леглото докато не дойде майка й да й помага. Втората беше с нормално раждане и си ходеше наред-назад, ходи да види бебетата и ни разказваше, защото ние не можехме да изминем коридора до тяхната стая.
В крайна сметка след няколко часа се реших да измина проклетия коридор и да видя бебето. Едва-едва ходех, държах се от стените, явно бях много пребледняла, защото няколко човека ме караха да се върна, но накрая стигнах до стаята и го видях. Незабравимо- не само бебето, но и коридорът до него 
Възстановяването след секцио си е продължителен процес и никак не е лек. Учудена съм от положителните мнения тук. Може би ако си по-млад ( аз бях на 28 г.). Беше ми първа операция в живота, но и сега, след почти 2 години, имам болки в кръста, където ми сложиха упойката. При изпизване от болницата, 6 дни след операцията, едва изкачих едни стълби, имах режеща болка в корема. В началото не можех да вдигам бебето, камо ли количката му. Почти една година не можех да спортувам, като тичах имах болки на мястото на операцията. Коремни преси и досега трудно правя, заради болката в кръста. Да не говорим за състоянието на корема ми- белегът почти изчезна, но някак си се врязва в корема ми и от него нагоре се получава издуване. Трудно е да се обясни, но не е както преди, въпреки че правя упражнения и какво ли не.
Болките от нормалното раждане се забравят, поне аз ги забравих буквално на другия ден, но следите от секциото си остават, поне според мен. С второто мисля пак да се пробвам нормално, дано стане. Сега изчаквам да минат поне 3 години, иначе е опасно, а и никой лекар в България няма да се навие. А и искам да имам и трето, което след второ секцио ще е рисковано. Доктор Атанасова по време на операцията каза, че второто секцио можело да се направи на същото място, където и първото, но трето трябвало да е на различно, тоест коремът ми ще е нарязан като наденичка...
В заключение, не се оставяйте лекарите да ви убедят колко наложително е секциото, само защото за тях е много по-лесно. Според мен няма смисъл и от избор на екип- без екип всички лекари се грижат за теб, дават различни мнения и в крайна сметка избират най-доброто решение. Успех на всички бъдещи майки и не се притеснвайте- няма нищо страшно. Раждането е лесно, после идва трудното с ревящото нон-стоп бебе

Историята на Tedi_2525 отново затвърждава мнението, че всичко е изключително индивидуално и зависи от ред неща (явно  )
В последната година 3 от приятелките ми родиха секцио, и трите се възстановиха буквално за няколко часа, няма болки, няма залежаване, вършеят по улиците с количките със спринт скорост.
Друга приятелка, родила нормално, имаше доста повече неразположения след раждането - не че и тя не е добре, но самото прживяване на дълги часове болки и леко безхаберното отношение на лекарите, й оставиха лош спомен.
Явно всичко си е до лекар, метод на процедиране, физиология и късмет.

Въпрос на късмет. Аз и двата пъти раждах при един и същи лекар. Първият път нормално, не беше леко раждане, но се оправих много бързо. Вторият път секцио - истински ужас за мен. Нямаше нито едно момиче като мен по коридорите в отделението. Не искам да си спомням за това.

Искам да попитам дали има раждали секцио в МБАЛ Надежда и какви са техните отзиви? Благодаря предварително

Аз раждах в секцио в МБАЛ Надежда.
Д-р Ослеков и д-р Белкин ме оперираха,доволна съм от тях.
Питай конкретно какво те вълнува