Здравейте,
Историята, която ще разкажа илюстрира мръсотията, нечестността и липсата на чест в хората превърнали се в самозабравени карикатури незаслужаващи да се нарекат дори животни.
Преди 1 година бях ударен от изпреварващ ме автомобил докато завивах на кръстовище. Ударът беше директно в шофьорската врата, която беше смазана. С мен имаше още двама пътника и по думите им разбрах, че не са ранени.
Веднага излязох от колата, за да видя какво е станало с другия автомобил. Представях си ужасни неща. Излязоха две жени. Първите ми думи бяха: "Добре ли сте?". Никой не беше ранен.
Полицията дойде след 1 час и 30 минути. Другият участник се опита да ме изкара виновен, защото съм карал прекалено бавно и не съм да мигач преди да завия. Истина е, че карах бавно, но за да взема завоя. Мигач със сигурност дадох, но това е недоказуемо така или иначе.
На мястото на произшествието имаше непресечена лента, непозволяваща изпреварване тъй като това е кръстовище. Полицаите просто нямаше как да ме обвинят в грешка, освен ако не искаха да нарушат правилника.
Написаха акт на другото лице, но това за мен нямаше значение. Не ме интересуваше дали ще ми напишат акт или не. Тогава само мислех колко близко съм бил до смъртта.
Отидох да подам жалба до застрахователната компания на другия водач.
Започна голямото мотаене и лъжене. Не получавах много писма изпратени от застрахователната компания, защото бяха разменили цифрите на адреса ми. Разбира се, това не беше случайно, но аз се обаждах всяка седмица и всяка седмица ме лъжеха. Имах обещание, че ще си получа обещетението през Април миналата година. Това разбира се не се случи.
Няколко месеца след инцидента още нищо не се беше случило. Подадох жалба в КФН. Отговориха ми, че поведението на застрахователната компания е редовно. Застанаха зад тях с пълна сила. Игнорираха фактът, че адресът ми е бил объркан.
След скандал в офиса на фирмата почнаха да ми изпращат писмата на точния адрес. На скоро получих писмо, в което съдът е решил, че другото лице няма вина и съответно не ми дължат нищо. Това беше второ или трето решение на съда. Първите бяха в моя полза, но мистериозно мнението на органите се беше изменило. Как? Ще ви кажа след малко.
Когато прочетох текста краката ми се подкосиха. Почуствах неудръжимо чувство на презрение към представителите на човешкия род. Не ме интерсуваха парите, които така или иначе нямаше да покрият нищо. Това, което ме порази е невероятният егоизъм и самозабрава. Нима тази жена не си даваше сметка, че можех да умра или да бъда погубно наранен? Не! Тя дори не ме попита как съм след станалото.
Впоследствие разбрах защо всичко е толкова мистериозно и меко казано противно. Въпросната "жена" се оказа директор във въпросното застраховетлно дружество. Всичко ми се изясни, не че преди не се досещах.
Това е светът, в който живеем. Едно бунище от палячовци без грам достойнство, но за сметка на това много голямо себелюбие граничещо с най-первезната форма на нарцисицъм.
Имам следния въпрос:
След като съдът е решил, че другото лице не е виновно, прави ли ме това мен автоматично виновен. На мен не ми съставиха акт.
Възможно ли е да ме осъдят без да знам?
Осъзнавам, че този въпрос звучи налудничево, но след подобни неволи ми изглежда съвсем на място.
Разбира се, нямам пари за адвокати.
Въпросното дружество е ЗАД Армеец.
Благодаря за съдействието.
П.С. Извинявам се, ако темата не е в правилния форум.
Историята, която ще разкажа илюстрира мръсотията, нечестността и липсата на чест в хората превърнали се в самозабравени карикатури незаслужаващи да се нарекат дори животни.
Преди 1 година бях ударен от изпреварващ ме автомобил докато завивах на кръстовище. Ударът беше директно в шофьорската врата, която беше смазана. С мен имаше още двама пътника и по думите им разбрах, че не са ранени.
Веднага излязох от колата, за да видя какво е станало с другия автомобил. Представях си ужасни неща. Излязоха две жени. Първите ми думи бяха: "Добре ли сте?". Никой не беше ранен.
Полицията дойде след 1 час и 30 минути. Другият участник се опита да ме изкара виновен, защото съм карал прекалено бавно и не съм да мигач преди да завия. Истина е, че карах бавно, но за да взема завоя. Мигач със сигурност дадох, но това е недоказуемо така или иначе.
На мястото на произшествието имаше непресечена лента, непозволяваща изпреварване тъй като това е кръстовище. Полицаите просто нямаше как да ме обвинят в грешка, освен ако не искаха да нарушат правилника.
Написаха акт на другото лице, но това за мен нямаше значение. Не ме интересуваше дали ще ми напишат акт или не. Тогава само мислех колко близко съм бил до смъртта.
Отидох да подам жалба до застрахователната компания на другия водач.
Започна голямото мотаене и лъжене. Не получавах много писма изпратени от застрахователната компания, защото бяха разменили цифрите на адреса ми. Разбира се, това не беше случайно, но аз се обаждах всяка седмица и всяка седмица ме лъжеха. Имах обещание, че ще си получа обещетението през Април миналата година. Това разбира се не се случи.
Няколко месеца след инцидента още нищо не се беше случило. Подадох жалба в КФН. Отговориха ми, че поведението на застрахователната компания е редовно. Застанаха зад тях с пълна сила. Игнорираха фактът, че адресът ми е бил объркан.
След скандал в офиса на фирмата почнаха да ми изпращат писмата на точния адрес. На скоро получих писмо, в което съдът е решил, че другото лице няма вина и съответно не ми дължат нищо. Това беше второ или трето решение на съда. Първите бяха в моя полза, но мистериозно мнението на органите се беше изменило. Как? Ще ви кажа след малко.
Когато прочетох текста краката ми се подкосиха. Почуствах неудръжимо чувство на презрение към представителите на човешкия род. Не ме интерсуваха парите, които така или иначе нямаше да покрият нищо. Това, което ме порази е невероятният егоизъм и самозабрава. Нима тази жена не си даваше сметка, че можех да умра или да бъда погубно наранен? Не! Тя дори не ме попита как съм след станалото.
Впоследствие разбрах защо всичко е толкова мистериозно и меко казано противно. Въпросната "жена" се оказа директор във въпросното застраховетлно дружество. Всичко ми се изясни, не че преди не се досещах.
Това е светът, в който живеем. Едно бунище от палячовци без грам достойнство, но за сметка на това много голямо себелюбие граничещо с най-первезната форма на нарцисицъм.
Имам следния въпрос:
След като съдът е решил, че другото лице не е виновно, прави ли ме това мен автоматично виновен. На мен не ми съставиха акт.
Възможно ли е да ме осъдят без да знам?
Осъзнавам, че този въпрос звучи налудничево, но след подобни неволи ми изглежда съвсем на място.
Разбира се, нямам пари за адвокати.
Въпросното дружество е ЗАД Армеец.
Благодаря за съдействието.
П.С. Извинявам се, ако темата не е в правилния форум.
