Нещо безобидно, което съм публикувала в интернет преди години, ме изпляска сериозно зад врата. А и други хора, тях още по- силно.
Та... бъдете внимателни, момичета.
Та... бъдете внимателни, момичета.
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
Чувствам се тотално изцедена психически. Благоверният ми мъж се опита да сваля една моя приятелка, тя естествено го е пръждосала (евала на момичето)..., но сърцето ми тотално се разби... всички мъже ли са такива? 
Нито веднъж не попаднах на един читав... Това ми се случва вече за втори път с този човек... 
Още малко ще го изтърпя и ще му бия шута. Лошото е, че много съм привързана към него, а той ме прецаква тотално...
Нито веднъж не попаднах на един читав... Това ми се случва вече за втори път с този човек... Още малко ще го изтърпя и ще му бия шута. Лошото е, че много съм привързана към него, а той ме прецаква тотално... 
Много съм проклета понякога. 
Много съм проклета понякога.
[/quote]
И аз се мислих за много лоша
и се постарах да мисля с добро към мен самата
просто да се обичам
искрено съжалявам че съм била толкова проклета,но как се гледат 3 момчета без баща им
аз бях и татко и мама
Мъчно ми е за много неща но не мога да върна
[/quote]
И аз се мислих за много лоша
и се постарах да мисля с добро към мен самата
просто да се обичам
искрено съжалявам че съм била толкова проклета,но как се гледат 3 момчета без баща им
аз бях и татко и мама
Мъчно ми е за много неща но не мога да върна
Чувствам се тотално изцедена психически. Благоверният ми мъж се опита да сваля една моя приятелка, тя естествено го е пръждосала (евала на момичето)..., но сърцето ми тотално се разби... всички мъже ли са такива? Нито веднъж не попаднах на един читав... Това ми се случва вече за втори път с този човек... Още малко ще го изтърпя и ще му бия шута. Лошото е, че много съм привързана към него, а той ме прецаква тотално...
Нито веднъж не попаднах на един читав... Това ми се случва вече за втори път с този човек... Още малко ще го изтърпя и ще му бия шута. Лошото е, че много съм привързана към него, а той ме прецаква тотално...( Почти ) всички мъже са такива за жалост
Горе главата, Облаче
В ужасно трудни момента от живота ми, когато буквално няма за какво да се хванеш...съм се обръщала в мислите и съм призовавала на помощ дядо си. Той почина преди 17 г. Дни преди да замина да уча в София. Много ме обичаше.
Много често ми е трудно. Но когато усещам, че потъвам, потъвам без вече да мога да владея положението...несъзнателно дори, интуитивно правя връзка с него. Знам, че ме чува. Усещам го.
Предполагам звучи налудничаво, но нали е тайна.
Много често ми е трудно. Но когато усещам, че потъвам, потъвам без вече да мога да владея положението...несъзнателно дори, интуитивно правя връзка с него. Знам, че ме чува. Усещам го.
Предполагам звучи налудничаво, но нали е тайна.
Сори за спама, ще се реванширам.
Ах, Анонимен. Колко познато. Каквото и да ти се каже, ясно е че няма да вземеш от дума. Посамосъжалявай се още малко, има време. И в един хубав ден ще им теглиш една майна на тези, които ти го причиняват. Знаеш ли колко е по- хубаво да покажеш непукизъм, колкото и болката да те изгаря отвътре.
Да пуснеш ей така едно, две жлъчни коментарчета. Няма да мине отведнъж, не! Ще продължава.
Усещаш се мачкан, добре. Но не го показвай. Пиши тук, споделяй. Реви във вас, но тръгнеш ли да излизаш- усмивка на лицето, погледа нагоре. Все няколко часа ще изтърпиш. Пиши ми, ако искаш.
Ах, Анонимен. Колко познато. Каквото и да ти се каже, ясно е че няма да вземеш от дума. Посамосъжалявай се още малко, има време. И в един хубав ден ще им теглиш една майна на тези, които ти го причиняват. Знаеш ли колко е по- хубаво да покажеш непукизъм, колкото и болката да те изгаря отвътре.
Да пуснеш ей така едно, две жлъчни коментарчета. Няма да мине отведнъж, не! Ще продължава.
Усещаш се мачкан, добре. Но не го показвай. Пиши тук, споделяй. Реви във вас, но тръгнеш ли да излизаш- усмивка на лицето, погледа нагоре. Все няколко часа ще изтърпиш.
Пиши ми, ако искаш.
Анонимен, познато ми е това чувство за разпад, чувството, че те няма, че няма за какво да се обичаш, че няма смисъл да отваряш очи сутрин. Но не е вярно. Някой те обича и ти го заслужаваш. И черните дни свършват някога, и човек може пак да се съгради, дори и ако е убеден, че е напълно унищожен. Опитай да се върнеш към моментите, преди да изпаднеш в това състояние и преди появата на човека, който те е докарал до там. Опитай да си спомниш кой/коя си била тогава, какво те е радвало. Върни се към тези неща и пробвай да предизвикаш отново дори и най-малката приятна емоция. Търси, опитвай различни неща (разбира се, без разни химически боклуци), докато попаднеш на нещо, което те усмихва. Ако не можеш сам/а, ако не ти помогне приятел, потърси специалист.
