Имам чувството, че щастието за мен остана в миналото и никога повече няма да го изпитам. Проблемите и нещата, които ми тежат сякаш стават все по-задълбочени... 
Никога не знаеш "от кой храст ще изскочи зайчето"
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
Глупости!
Никога не знаеш "от кой храст ще изскочи зайчето"
Плаче ми се, цял ден очите ми се пълнят със сълзи.
След шест години в чужбина, майка ми се прибира в края на месеца и съм много щастлива от това. Но пък по ирония на съдбата,тогава пък заминава моят мъж.
Тайната ми е,че му казах да изпълни мечтата си, а го излъгах. Не искам да заминава, горе долу сме уредили тук живота си, но на него не му стига. Мечта си му е, а не знам дали ще успеем да се справим.
След шест години в чужбина, майка ми се прибира в края на месеца и съм много щастлива от това. Но пък по ирония на съдбата,тогава пък заминава моят мъж.
Тайната ми е,че му казах да изпълни мечтата си, а го излъгах. Не искам да заминава, горе долу сме уредили тук живота си, но на него не му стига. Мечта си му е, а не знам дали ще успеем да се справим.
Изтощих се напълно вече съм на границата да зарежа всичко и да избягам..
ММ в последните месеци все едно е напълно различен човек..При това - олицетворяващ всичко, което не харесвам и презирам..В допълнение - параноична ревност, следене , тежък психически тормоз, редуван със жално реване и "демонстративно" съжаление и разбиране какви ги върши. Опитва се да ме убеди, че това му се случва за пръв път, и всеки път се кълне, че ще престане- но вече не знам на какво да вярвам. Демонстрира дори желание да се лекува, но след това сменя мнението си, а аз впрягам всичките си усилия да го вразумя.И пак и пак. Вече не знам до кога ще издържа..
ММ в последните месеци все едно е напълно различен човек..При това - олицетворяващ всичко, което не харесвам и презирам..В допълнение - параноична ревност, следене , тежък психически тормоз, редуван със жално реване и "демонстративно" съжаление и разбиране какви ги върши. Опитва се да ме убеди, че това му се случва за пръв път, и всеки път се кълне, че ще престане- но вече не знам на какво да вярвам. Демонстрира дори желание да се лекува, но след това сменя мнението си, а аз впрягам всичките си усилия да го вразумя.И пак и пак. Вече не знам до кога ще издържа..
Плаче ми се, цял ден очите ми се пълнят със сълзи.
След шест години в чужбина, майка ми се прибира в края на месеца и съм много щастлива от това. Но пък по ирония на съдбата,тогава пък заминава моят мъж.
Тайната ми е,че му казах да изпълни мечтата си, а го излъгах. Не искам да заминава, горе долу сме уредили тук живота си, но на него не му стига. Мечта си му е, а не знам дали ще успеем да се справим.
След шест години в чужбина, майка ми се прибира в края на месеца и съм много щастлива от това. Но пък по ирония на съдбата,тогава пък заминава моят мъж.
Тайната ми е,че му казах да изпълни мечтата си, а го излъгах. Не искам да заминава, горе долу сме уредили тук живота си, но на него не му стига. Мечта си му е, а не знам дали ще успеем да се справим.
Не го спирай! После цял живот ще се обвиняваш, а и той ще те обвинява. Нека опита!
Анонимен, ти си знаеш колко можеш да издържиш и докога, сама си знаеш какви компромиси правиш и дали си заслужава. Колко можеш да издържиш? Какво е нужно да стане за да кажеш край?
Сринах се ,тотално вече тъкмо малко се отърсих от комплексите и страха да излизам с мъже и едно просто изречение ме срина. Правя се че не ми пука ,но отвътре аз си знам какво ми е и сега как да събера сили отново.
Живота ми е толкова ........ празен,скучен дори жалък .
Живота ми е толкова ........ празен,скучен дори жалък .
Как да събереш сили - трябва да вярваш, че имаш стойност.
Вече все повече искам да се върна в България. Нищо тук не ме интересува - нито пари,нито стандарт,по-добро отношение,възможности или пък образование. Искам да съм с близките си хора,това ми е много по ценно. Тази мисъл не ме оставя намира, а ММ е точно на обратното мнение. Заради това започнахме да се караме и отдалечаваме дори. 
За себе си знам,че няма да издържа дълго.
За себе си знам,че няма да издържа дълго. 
Една уж дала си почивка от форума популярна съфорумка вчера я засякох в една тема отново.
Не ми е симпатична и се зарадвах, че вече няма да срещам за мен буквално налудната й пристрастена към форума персона. Сгрешила съм.
Не ми е симпатична и се зарадвах, че вече няма да срещам за мен буквално налудната й пристрастена към форума персона. Сгрешила съм.
Познаваме се много добре, но една такава промяна би обърнала живота ни наопаки, надявам се за добро.
Днес отказах да отида при мъжа, кого обичам. Не пожелах да се видим, отложих за утре. А го нямаше няколко дни. И може би е бързал да се прибере. Но дали заради мен, или заради удобството да спи в собственото си легло, а не по пътищата?
Не усещам от негова страна това, което искам. Чувствам се използвана. Той се разсърди, защото е очаквал секс днес.
В същото време към мен има само искания. Да му дам това, онова. Да направя нещо за него.. Той все е низвергнат, все някой му е направил мръсно, все не му върви...........
Просто отидох на фризьор и после се прибрах.........при мъжа ми. Да го гледам как седи пред ТВ и да готвя.
Страхотен св. Валентин!
Не съм точно нещастна, по-скоро се чувствам празна, без посока..........
Не усещам от негова страна това, което искам. Чувствам се използвана. Той се разсърди, защото е очаквал секс днес.
В същото време към мен има само искания. Да му дам това, онова. Да направя нещо за него.. Той все е низвергнат, все някой му е направил мръсно, все не му върви...........
Просто отидох на фризьор и после се прибрах.........при мъжа ми. Да го гледам как седи пред ТВ и да готвя.
Страхотен св. Валентин!
Не съм точно нещастна, по-скоро се чувствам празна, без посока..........
Една уж дала си почивка от форума популярна съфорумка вчера я засякох в една тема отново.
Не ми е симпатична и се зарадвах, че вече няма да срещам за мен буквално налудната й пристрастена към форума персона. Сгрешила съм.
Не ми е симпатична и се зарадвах, че вече няма да срещам за мен буквално налудната й пристрастена към форума персона. Сгрешила съм.
И аз се бях зарадвала, че си е дала почивка, но...Уви...
