Благодаря ви за милите постове, не искам повече да се спами. Просто исках да споделя.. Незнам дали нещо би ми помогнало да се чувствам отново нормален човек, затова мисля, че това би било най-доброто решение....не издържам нито психически, нито физически.Нямам и волята да се събера...Както и да е.
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
По-големи садисти от самоубийците няма.Това да караш близките си да страдат и да чувстват вина цял живот е върхът на садизма.
Имам близка преживяващата такова нещо, тя след години става и ляга с тази мисъл. Навлече си куп болести и е вечно тревожна.
Ужасно е и не знам как разсъждават онези хора, които съвсем съзнателно го правят, т.е. наред са с ума и знаят какво ще причинят и го правят. Слаби са ми думите да опиша противността на такива хора.
Имам близка преживяващата такова нещо, тя след години става и ляга с тази мисъл. Навлече си куп болести и е вечно тревожна.
Ужасно е и не знам как разсъждават онези хора, които съвсем съзнателно го правят, т.е. наред са с ума и знаят какво ще причинят и го правят. Слаби са ми думите да опиша противността на такива хора.
Ужасно е и не знам как разсъждават онези хора, които съвсем съзнателно го правят, т.е. наред са с ума и знаят какво ще причинят и го правят.
Тези, за които говориш споменават гласно идеята за самоубийство за да привлекат внимание. Рядко стигат до конкретни действия, а ако стигнат то е защото не са успели да спрат навреме. Всъщност самоубийците до момента, в който не посегнат на живота си не дават почти никакви индикации, че са на ръба и за мен това е по-страшно.
Плашещо е да се замислиш как човек обграден от приятели и близки е изживявал отчаянието си скрито, а никой дори не е разбрал.
Ами аз не мисля, че някой би чувствал вина за моето самоубийство, не мисля, че на някой му пука за мен. Обожавам децата си, но защо им е психически нестабилна майка? Не мисля,че ще ми помогне нито психиатър, нито хапчета. Много ми се насъбра и просто не издържам..вероятно няма да го направя заради децата си, но не знам и как да живея така.
Самозалъгваш се! Всички ще изпитват вина - близките ти, че не са го предотвратили, децата ти - че не са достатъчно добри и важни, за да останеш с тях. Самоубийството е най-егоистичното нещо, което можеш да направиш. Ти си решаваш проблема, но оставяш любимите си хора обречени на агония за цял живот. Тежко е и е страшно, много страшно! Потърси помощ, няма неразрешими проблеми!
Ами аз не мисля, че някой би чувствал вина за моето самоубийство, не мисля, че на някой му пука за мен. Обожавам децата си, но защо им е психически нестабилна майка? Не мисля,че ще ми помогне нито психиатър, нито хапчета. Много ми се насъбра и просто не издържам..вероятно няма да го направя заради децата си, но не знам и как да живея така.
Твоето не е депресия, а самосъжаление и отказ да се вземеш в ръце. Посети психолог, поговори с мъжа си, с приятел, прекарвай повече с децата си.
Сенека е казал "Всичко мога да преживея, освен собствената си смърт".
Ами аз не мисля, че някой би чувствал вина за моето самоубийство, не мисля, че на някой му пука за мен. Обожавам децата си, но защо им е психически нестабилна майка? Не мисля,че ще ми помогне нито психиатър, нито хапчета. Много ми се насъбра и просто не издържам..вероятно няма да го направя заради децата си, но не знам и как да живея така.
Каза, че децата са ти малки, ти си с депресията на породените деца. И аз съм така, още повече, че 5 години стоя само вкъщи, само с тях двете /не посещават градина, сега започнаха, но от месец и половина са все болни
и вече съм на ръба на силите си 
/.Започнах да пия едни билкови, ама явно ми трябва нещо по-силничко... предполагам и при теб е такъв проблема, така ли е?
Защото при мен още от сутринта се почва оправяне на едното, после на другото дете, после на къщата и това до вечерта.
Колкото и да ми харесва да се грижа за семейството и дома си, това вече е прекалено и "въздух не ми достига". Но пък и ти спомена за здравословен проблем, много ли е сериозно?
Депресия на породените деца..за пръв път чувам...
Не се тровете,хора,особено пък по грижите за децата...Клише е,но толкова бързо растат,не усетих кога от растежа на зъбките и коликите,се озовавам в един предпубертетен период,момент,в който не съм най- важната в живота му,трябва да говорим за пороците вече...Ходих на психолог цяло лято по тая тема,много помага,много...Не съм чела на Анонимния какъв е проблема,но самоубийството? какво по-точно ще реши?Ще избягаш от децата си,едва ли го искаш?Самоубийството е висша форма на егоизъм.Ако не можеш да живееш живота си по този начин в момента,промени го...
Не се тровете,хора,особено пък по грижите за децата...Клише е,но толкова бързо растат,не усетих кога от растежа на зъбките и коликите,се озовавам в един предпубертетен период,момент,в който не съм най- важната в живота му,трябва да говорим за пороците вече...Ходих на психолог цяло лято по тая тема,много помага,много...Не съм чела на Анонимния какъв е проблема,но самоубийството? какво по-точно ще реши?Ще избягаш от децата си,едва ли го искаш?Самоубийството е висша форма на егоизъм.Ако не можеш да живееш живота си по този начин в момента,промени го...
Ех, Диди, ти, ако не си го усетила, аз съм усетила всеки един период в техния растеж - голямата ми беше супер ревливо и изискващо бебе, после родих малката, голямата пищеше от други хора, освен мен, не понесе и градината и я спрях. Та, така вече 5 години с две малки деца вкъщи, САМА, без друг възрастен, който да ме отмени дори за малко. Таткото се прибира вечер, да не кажа, че и днес работи.
Та, всичко прекалено, не е добре, защото се преминава границата на нормалното.
Ето от тази година са на градина и двете, но пък от началото само боледуват и пак са си вкъщи, та моето вдишване на свеж въздух, с незалепени за мен деца, се отлага във времето. Да не казвам, че са пристрастени към мен, може би, защото нито баби ги взимат, нито лели, нито чичовци, само мама е с тях и буквално ходят след мен, дори и вкъщи. Ами от сладко, вече става досадно.
Та, затова казах, че усетих при анонимната как са нещата, щом като и тя спомена за две малки деца. Може пък при нея и здравето да има значение, ако е нещо сериозно...
При мен си е точно това - депресия при породени деца.
Та, всичко прекалено, не е добре, защото се преминава границата на нормалното.
Ето от тази година са на градина и двете, но пък от началото само боледуват и пак са си вкъщи, та моето вдишване на свеж въздух, с незалепени за мен деца, се отлага във времето. Да не казвам, че са пристрастени към мен, може би, защото нито баби ги взимат, нито лели, нито чичовци, само мама е с тях и буквално ходят след мен, дори и вкъщи. Ами от сладко, вече става досадно. Та, затова казах, че усетих при анонимната как са нещата, щом като и тя спомена за две малки деца. Може пък при нея и здравето да има значение, ако е нещо сериозно...
При мен си е точно това - депресия при породени деца.
Еее,как смяташ,дали не съм минала оттам?
Ревяха много,боледуваха(т) много,операции са минали и двамата?И аз бях 5 г. вкъщи,и моя мъж почти не го виждам,но няма драма,такъв е живота(в момента съм на работа
),минава се през периоди...годините летят обаче,остават само спомени...къде хубави,къде не толкова.Намери си утеха в малките неща,много помага,а върнеш ли се на работа,живота тече още по-бързо...Знаеш ли колко ми е мъчно за дните преди,когато по цял ден си бях вкъщи,с децата,когато си давам сметка колко ненужно изнервена съм била?
Ревяха много,боледуваха(т) много,операции са минали и двамата?И аз бях 5 г. вкъщи,и моя мъж почти не го виждам,но няма драма,такъв е живота(в момента съм на работа
),минава се през периоди...годините летят обаче,остават само спомени...къде хубави,къде не толкова.Намери си утеха в малките неща,много помага,а върнеш ли се на работа,живота тече още по-бързо...Знаеш ли колко ми е мъчно за дните преди,когато по цял ден си бях вкъщи,с децата,когато си давам сметка колко ненужно изнервена съм била?