С какво ви дразнят свекървите- 41

    А има ли някаква причина да отказваш? Не съм се притеснявала от свекърва си, можех да й поверя детето по същия начин като на майка си.
     Всъщност не по същия. Със свекърва ми живеехме заедно и много по-често се е случвало да оставя детето само с нея за няколко часа. 

Абе, защо едно време са можели три и четири поколения да живеят под един покрив, а сега и две не се търпят 

Живеели са, защото младите са били финансово зависими от старите и са им се подчинявали. сега в повечето случаи не е така

Е, ти пък какъв въпрос зададе...
Нормално е сега да не могат, все пак жените станаха независими кариеристки, които имат и собствено мнение...А преди-няма 6-5. Къщата е на свекърите-ти там си последна дупка на кавала, нямаш право на мнение-каквото ти каже "майка"-това правиш.

Не искам да ги оставям, защото никой не ми е длъжен да ги гледа. Когато е наистина нещо спешно да оставяла съм ги. Но тя просто не знае какво да прави. Говоря за хранене, говоря за преобличане или за смяна на памперс. Давам пример. Вчера имахме малко излизане с ММ за два часа. Тя беше на гости и ги оставихме на нея. Като се върнахме ми направи впечатление, че голямата лежи и е омърлушена. Само като я пипнах, тя гори. Ами видяла е, ама не и дошло на ум, че може да има Т. Сега не я обвинявам никак, в крайна сметка не е длъжна да помни как се гледат деца. Минало и е това време. Някак ми е ненормално да ми гледат децата пък аз да си ходя по разходки. Случвало се с голямата. Нея майка ми е е гледала с дни когато се гаджосвахме с ММ. Сега обаче се налага да излизаме или с деца или по единично, а другият да гледа децата  Явно не съм много нормална

Кога пък са живеели добре поколенията под един покрив. Тези кавги между снаха и свекърва са от турско време. Просто трябва да го изкореним този пуст балкански /леко цигански/ манталитет да живеем сто човека под един покрив като катун. Всеки трябва да си знае къщата.
Не мога да спра да се чудя защо в тези ситуации, в които младите живеят при старите, все виновните са свекървите. Ами приемете, че хубави, лоши - те са си в домовете. Вие не сте. За трепане са мъжете ви и е време да си изливате гнева върху тях, а не върху горките ви свекърви, дето с нищо не са ви виновни, освен че са отворили вратата си за вас. mr.Simpsons , разбирам те много добре, защото и на мен ми се наложи да се грижа за кратко време за свекърва си /а дори не живеем заедно/. Плюйте си на петите и отивайте на квартира. Ако мъжа ти откаже, това е доста показателно какво бъдеще те очаква.

Това е истината!

Е добре де, то се е видяло, че ще гоня младите 

     Не всяка баба счита гледането на внучето като "задължение" към своите деца. Има й такива, които ги обичат и искат да прекарат малко време с него. Ако характерът или навиците на свекърва ти не застрашават детето, обясни й какво очакваш да прави през тези два-три часа и се наслаждавай на времето или свърши задачата, която налага да ги оставиш. Никой няма да те обвини, че я използваш. В нормалните отношения е съвсем естествено внуците да прекарват малко време с бабите и дядовците си и това не прави родителите безотговорни. 

mr.Simpsons, според мен много отдавна е дошъл момента да си тръгнеш от там. Озлобена си към всички в тази къща, включително и към мъжа си. Никъде не прочетох една мила дума за него, затова си правя този извод. За какво стоиш? За да докажеш на свекърва си, че можеш да я изтърпиш? Има ли смисъл да си тровиш и скъсяваш живота заради тези хора? Съжалявам, но сама си си виновна за всички потрошени нерви и за отношението, което получаваш.
Свеки от онзи ден: "да знаеш, че съм намерила 2 сайта, в които има детски колички и като дойдеш да пием кафе ще ти ги покажа и ще ги разгледаме заедно, за да харесаме нещо" Бяхме на почивка с ММ и не ми се обясняваше по телефона, че количка вече съм харесала и чакаме да наближи момента, за да я купим.
Майка ми пък е другата луда - според нея извършваме престъпление срещу човечеството, защото не искаме да ползваме 8 годишната, третоупотребна количка на братовчед ми

Може жената да има желание да купи количката. Толкова ли е трудно да ѝ кажете, че вече сте харесали? Ако изяви желание да я плати, можете само да се радвате.

Е, тя жената от къде да знае, е вече сте я харесали и смятате да си я вземете сами?

Моята свеки също така разправяше за бебетата на девера ми, разправяше, че е намерила една много хубава за 1200 лв - чак мило да ти стане като я слушаш, чакаше го да й дойде на гости да му я покаже, но синът й като дойде и каза, че имало хубави за много по-малко пари и до там. Накрая му подариха приятели, не знам дали по негов избор. Мисля, че жената остана неудовлетворена...

Леле 

Да, живели са по няколко поколения, дали им е било хубаво е друг въпрос. Баба ми е разказвала какво й е било като млада снаха, как дядо, лека му пръст, е давал заплатата си на родителите си и после от тях е искал пари, ако му потрябват. Баба е помагала на строежа на отделната им къща, нищо че е била в напреднала бременност. Каза, че е била готова там да роди, на строежа и да продължи да работи, само и само по-скоро да има собствен дом, отделно от "поколенията". Та не ми ги разправяйте на мен тия за голямото, щастливо семейство...

По принцип не бих се навила да живея с моите или на ММ родители, защото:
1. Мястото ми не е там.
2. Знам, че дори и да ме харесват, ще им преча и ще наруша ежедневието им и в един момент ще започнат да не ме харесват и дори да ме намразят /естествено няма да намразят синчето си, нищо, че той ме е натикал при тях/.
3. Ако преди това не сме живели с половинката, няма как да разберем дали може да съжителстваме заедно, след като има и други хора наоколо, които да пречат на този "експеримент за съвместимост".
4. Излагаш връзката си на риск, защото единия вечно е между чука и наковалнята, което го напряга и води до напрежение и във връзката.
5. Не си стимулиран да спестяваш за собствен дом - ако живееш на квартира би бил доста по-стимулиран да спестяваш, за да се изнесеш по-бързо и да не плащаш излишно наеми.
6. Ставаш по-организиран финансово - когато всички сметки и разходи по дома са на твоята глава, а не се делят с други хора, осъзнаваш истинската цена на живота.
7. Хората те уважават повече, защото си независим и не те третират като някой муньо, който на зряла възраст още не може да се пусне от полата на мама.
8. Изнасянето показва наистина сериозни намерения.
А иначе - да, бих се изнесла след първата по-сериозна конфронтация. Ако приятелят ми не ме последва, то това значи, че не държи на мен, че не му пука за мен и емоционалното ми състояние, че не му пука и за родителите му щом им натриса в къщата някакъв дразнител, т.е - мен и не му пука и за общото ни бъдеще. То тогава какво да правя при такъв мъж.

Ами Naddya избираш просто по-малкото зло. Няма пълно щастие.