ходихте ли на лекар?
- Публикувана: 13 фев. 2015, 19:04 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2023, 20:06 ч.
Истерични пристъпи при дете на година и половина
Моето изпада в ярост само защото съм отворила шкафа и съм го затворила, преди той да се бръкнал в него, от това, че не е натиснал копчето на асансьора, че не съм извадила от количката на секундата, а няколко стотни по-късно. Ако ни гледай някой отстрани, дори няма да разбере, че е станало нещо и ще се чуди защо детето се тръшка. Ама аз нали си го знам.
Моето голямото от както беше на година и половина до сега продължава - на пет години е. За подобни неща. Вече е все по-рядко разбира се, но както си стои и ляга на земята и започва да се тръшка и да обеснява колко бил ядосан.
Оооо, значи бъдещето се очертава розово
При моето кризите са сякаш по-нарядко вече, но пък се е научил да удря. Когато му правя забележка или се карам, придобива много сериозен вид и започва да посяга и то съвсем съзнателно и целенасочено. А в яслата няма такива неща - учителките казват нещо и всички вкупом изпълняват. Не мога да разбера защо у дома няма такова нещо. Тази вечер му казвам ''Ела да приберем играчките", той се разположи на дивана и каза ''Не, мама''.
Водихме го.Педиатърът каза,че нищо не можем да разберем на този етап,защото е много малък.Прегледа го,пусна му изследвания,по всичко изглежда,че е клинично здрав.Само едното чакаме,за него ще мине време,но според нея всичко,ще бъде наред и с него.На мнение е,че може би се ядосва от неща,които аз не съзнавам.Случвало се често.Кошарата ни е преносима...т.е.мека.Посъветва ме да я отделя от стената,за да не може да се блъска и при всеки един такъв изблик да го оставям в нея сам да си излее напрежението.Според нея постепенно времето на кризата,ще започне да намаля и накрая,ще спрат или почти.Правя го...за сега няма кой знае какъв ефект.Ще видим.
Нединка, същото. Наскоро спря да ни бие и то след наказание. С времето минава. 
И аз го наказвам - даже съм му определила стол за наказване. Той определено се стряска, като го принудя да седне на него, но това не трае дълго. Както е казала celevra, ще видим
Моето е по-голямо. Наказанието беше един месец без да купувам нищо освен храна (без чипс, снакс, шоколадови яйца и т.н.), без купуване на играчки. С всяко удряне по някой, наказанието се увеличава с един ден. Много добре ме разбра май, защото не просрочи наказанието и с минута. На година и половина от лиготии се захласваше. Точно - събужда се, и започва да се мята и да се ядосва. Ако реша да го гушна - по-зле. И при него само с игнор минаваше, но всяко дете си е различно. При малкото ми сега - на една година - с игнор не става. А то започна да се тръшка от 8 месечно. Ляга по очи и циври
Ще се оправят, щом са клинично здрави.
Ще се оправят, щом са клинично здрави.
Ми гледам да не му се връзвам много на моето, ама понякога ме изкарва извън нерви. Тръшканията са винаги в най-неподходящия момент - сутрин, когато бързаме за ясла и работа например. При последното прибиране в БГ се тръшна в 6:30 ч сутринта, че не иска да обува еди-кои си панталони, а таксито за летището беше поръчано за 7:00 ч. Е, как да не го шляпнеш?! Определено си налагам да бъда спокойна, да не викам и да не шамаросвам, но ми е трудно.
Моят син се тръшка от 10 месечен, за всичко. Ядосва се, че не може да направи сам нещо, ядосва се ако искам да му помогна... С гушкане става по - зле, оставям го ако сме вкъщи на килим или легло и така, докато му мине. Ако не сме вкъщи го слагам на безопасно място и го оставям да му мине, естествено околните ме гледат лошо, но вече не им обръщам внимание. При моето дете игнорирането действа 
Не знам какво да те посъветвам, освен да си излея мъката и аз. Моят син е на 2 и от ден на ден тръшкането се увеличава. Редовният ни номер сега е да поиска шок. яйце и ако не му взема ляга на пътя, в магазина или къде е решил, че иска, търкаля се и пищи. Представете си гледката просто. И то за тези глупави яйца, които нито яде, нито играчката му е интересна, просто иска. Днес го оставих да се натъркаля на центъра на града, просто изключих погледи и възклицания и на него бързо му мина.
Най-голямата мъка, обаче е със заспиването. Вярвайте ми косата ми се изправя като дойде време за сън. Вечер будува до 12, което ме побърква! От няколко дни го оставям да си крещи в леглото, но измисли нов номер да си бърка в гърлото. Тази вечер от бъркане и дране повърна и допреди малко съм чистила чаршафи, легло и него, а ето мина 12! Направо съм отчаяна, какви са тези периоди, какво е това чудо!
Най-голямата мъка, обаче е със заспиването. Вярвайте ми косата ми се изправя като дойде време за сън. Вечер будува до 12, което ме побърква! От няколко дни го оставям да си крещи в леглото, но измисли нов номер да си бърка в гърлото. Тази вечер от бъркане и дране повърна и допреди малко съм чистила чаршафи, легло и него, а ето мина 12! Направо съм отчаяна, какви са тези периоди, какво е това чудо!
Моя приятелка имаше проблем с изпадащо в нервни кризи дете, без да има конкретна причина за това. Спомням си, че ходиха на консултация с невролог
Тези пристъпи са израз на незрялостта на нервната система, но въпросът е, че ако не се научим да ги овладяваме, и детето няма да се научи Само не се успокоявайте с "това е период, ще отмине"
Тези пристъпи са израз на незрялостта на нервната система, но въпросът е, че ако не се научим да ги овладяваме, и детето няма да се научи
Само не се успокоявайте с "това е период, ще отмине" 
И аз имам същия проблем с моя син. Даже ми прави впечатление, че тук в темата едва ли е всички с момчетата имат такъв проблем, но може и да греша
Сега най-вече се дразни от думичката "НЕ" - щом я споменем с баща му, веднага става сериозен и непременно се затичва да удари. А удря силно, многократно. Забелязахме, че ако се скараме, още по-гневен става. Най-добре се справяме с игнориране, даже излизам от стаята, ако много съм ядосана. А, сетих се, друга странност има, че когато ми се радва, ме щипе по бузите, уж леко, но постепенно засилва. Ми не е приятно. Хапането го отучихме за един ден, но това щипане си остана
Истерични пристъпи ми е правил, след като стане от сън, но при него помагаше, като му дадем да яде
Сега най-вече се дразни от думичката "НЕ" - щом я споменем с баща му, веднага става сериозен и непременно се затичва да удари. А удря силно, многократно. Забелязахме, че ако се скараме, още по-гневен става. Най-добре се справяме с игнориране, даже излизам от стаята, ако много съм ядосана. А, сетих се, друга странност има, че когато ми се радва, ме щипе по бузите, уж леко, но постепенно засилва. Ми не е приятно. Хапането го отучихме за един ден, но това щипане си остана
Истерични пристъпи ми е правил, след като стане от сън, но при него помагаше, като му дадем да яде