Окичени с мартенички коремчетата проличават вече в очакване на ЮЛСКОТО човече!

georgieva, честита ти принцеса!
Аз имам коластра от 10-тина дни. Не тече от самосебе си, но при лек натиск излиза. И на мен ми се струва, че е малко рано, но пък при всеки е различно.

Момичета на мен ми е първа бременност , но пък забелязвам , че като се къпя с много гореща вода и аз отделям коластра.
Дали е нормално всичко , което се случва?

Здравейте и от мен, не съм се включвала скоро, но следя с интерес и постоянство всички трепети и притеснения Но затова пък днешното включване ще е напоително и дълго

Пиша, провокирана от роднинските коментари за пола - аз съм на мнение, че на който не му харесва нещо, трябва да си го направи така както на него му е кеф - така че, ако някоя баба или дядо направи коментар по адрес на пола - то нека си направят дизайнерско бебе - да е момиче или момче по поръчка, да има сини очи, да е високо и стройно... че те нямат угодия - като няма бебе, защо няма, като има, защо е такова или такова.....

Искам и аз да споделя моя опит със свекъра (не сме женени с приятеля ми, но за по-лесно наричам баща му свекър). Тъй като преди около 5 месеца се роди първото бебе в рода на приятеля ми (на брат му) и то е момиче, когато свекърът чу, че и ние ще си имаме, не се сдържа и коментира, че много иска да е момче. А на първата ФМ казаха 80% момиче... Остана разочарован, но продължи да си говори и мечтае, че ако било момче, щяло да е добре да се казва като него....

И още нещо, свързано с роднините, което отсега много ме тревози. На изписването преди 5 месеца на госпожицата, за която писах, се бяха изсипали повече от 20 човека. До тук добре. Всичко мина за 15 минути- подаръци, букети, снимки, чудесии – всичко, което не харесвам, събрано на едно място. Само че след изписването всички роднини решиха, че ще се изсипем в дома на мамата, таткото и бебето. Казах им, че според мен няма да е удобно толкова хора, а и те искат да са на спокойствие и да си почиват. Ама те, не та не, трябвало да се празнува... Хубавото беше, че майката на етърва ми се беше подготвила – сготвила, напазарувала, изчистила всичко предварително, така че нямаше кой знае какво да се подготвя.

Сега, когато същите тези роднини от страна на приятеля ми разбраха за нашето бебе, се започнаха едни предварителни уговорки кой кога щял да идва, с какво щели да се черпят и т.н. Направо съм ужасена!?А Знам, че е рано да се притеснявам за такива неща, но ние никой не сме канили!?! Аз не обичам сеирите и може би поради тази причина не сме правили сватба... Но на мен няма кой да ми помогне с готвенето, чистенето и т.н. Таткото едва ли ще смогне с багажи, изписване, документация, целия ошашкан, отгоре на това и да гови и да мисли за 20 души гости. А и вярвам, че тези хора, пътували повече от 300 км (ние живеем в София, а те в Търговище), няма да го карат само на уиски и шоколадови бонбони. Искам след родилното да си се приберем тримката и да си се наслаждаваме един на друг, да се грижим за бебето и т.н., а не някакви 20 човека да ми вдигат наздраве....

Някоя от вас има ли вече подобни „предложения“? И как по-точно да ги „избегнем“ тактично?

Люлякова градина, няма тактичен вариант според мен. Просто се разбирате с таткото (предварително), че не искате гости и после директно и в хор го заявявате на родата. Но наистина трябва да сте категорични и двамата и никой да не проявява колебание. Ако искат да празнуват да ходят в заведение!
Надявам се нашите роднини да не проявят подобна наглост, защото ще ги изгоня директно. И аз много мразя всякакви показности, сеирджииски изцепки и др. подобни. Освен това вкъщи разполагаме с малко пространство и последното нещо от което имам нужда е да ми се влачи кой когато си реши. Най-малкото пък точно след като са ни изписали. Ще ги изтърпя в родилното при изписването, но до там!

Моя приятелка дори неказа на родителите си кога ще ги изписват по същите причини, които и ти сподели.

fej22, Kira, наистина искам да съм рязка и да откажа всякакви гостувания точно след раждането, но как да го направя, без да ги засегна. И без това с тях се виждаме веднъж-дваж в годината, не искам да си обтягам отношенията с тях. Наистина може би добър вариант е да не се съобщава точната дата, но като ги знам как ще се цупят като деца в пубертета... Няма тактивност в това, прави сте, но в крайна сметка ще се случи това, което е най-добре за мен и бебето - а именно - да е спокойно вкъщи! Все пак ще се радвам, ако има и други бъдещи мами (или вече препатили) с подобен проблем да споделят как са или ще постъпят...

Е, колко ще се цупят... Може да има някое подмятане след време, но и това може да се тушира. В крайна сметка, това е вашето дете, вашият дом, вашият момент и без значение колко са близки роднините и приятелите не трябва да им се позволява да се натрапват по никакъв начин.

Как само толкова хора ще пипат и лигавят новородено, което е толкова крехко и трябва да се пази от излишни вируси и т.н. Като се има предвид, че лятото с тези летни грипове е пълно и дори някои без да го проявят могат да го разпространят... Не знам.... Аз като се знам само с маски ще пускам в началото хора, а и най-глупавото е, че заради такива глупости се затормозяваме, при положение, че още не сме преполовили пътя... Аз като нещо не ми харесва си казвам веднага (така ме е учил моят мъж, защото му мрънкам после на него) или казвам той да се оправя и той като смъмри и всички си подвиват опашките!

На нашето изписване беше само ММ и брат ми защото ние нямахме кола и тои доиде да ни вземе. Вече вкъщи майка и татко и снахата доидоха казаха честито оставиха подараци и ни оставиха. А и майка беше направила беля  сега ми е смешно ма тогава и се развиках. Пуснала духалката в нашата стая обаче незнам защо беше решила да я сложи да духа към пода. Ние се прибираме то мирише на пушек направо ужас. Влизаме в стаята, килима се запалил добре че нямахме ламинат че всичко щеше да пламне. Та и се скарахме. После съжалих че и се развик защото тя не е искала да го направи. Та иначе първите 2 дни беше спокоино страшното започна след това. ММ е от Бургас а ние живеем в софия и се почна едно преиждане на хора. Първо доидоха майка му поседяха 2, 3 дни и си отидоха после едната му беба с леля му и те поседяха 2 дни после др му баба накрая доидоха брат му и баща му    е доидоха ми в повече. Сега се надявам само майка му да доиде. Казала съм му че откачени баби не ми трябват и да ми бращолевят че трябвало да вляза в манастир там да живеем... Та се надявам този път да няма проишествя и да мине още по спокоино

И аз ще се осланям на съпруга, той да се оправя с родата си. Моите роднини са малко и не биха дошли непоканени. Аз още от сега съм измислила оправдание- в гарсониера сме и за гости имаме единствено малка кухня с 6 стола. Така че на изписването родителите ни и братята ни и толкоз.
И на мен ми е болна тема това, имайки предвид, че свекърите си поканиха всичките съседи от входа на сватбата ни, а пък да кажеш, че са близки не са.. Та очаквам какво ли не от тях  Дано няма изненади! 

Здравейте и от мен.

Да се включа в темата за роднините. Изобщо няма да позволя на никой да ми досажда в този момент. Ако щат да се цупят, да се сърдят и да се тръшкат по пода. Как може изобщо да си помислят да са толкова нахални!   ММ ми ще ги изгони като мръсни котета още на вратата, ако си позволят да се самопоканват! В крайна сметка това си е нашия момент.

Нали казват: до 40дни...., как така ще се изсипят 20 човека със всичките си бацили при бебенце на 3дни!?
Време за празнуване има цял живот, като искат да си празнуват да го направят, но без да ангажират нас.

Относно претенциите за пол, име и всичките там работи съм на същото мнение. Като имат претенции да си родят те и да си го кръщават както си искат. Направо не мога да проумея как е възможно да има такива коментари и то от най- близките ти, които трябва само да те подкрепят в този момент.
Възхищавам се на семейства, които искат да имат и имат две и повече деца. Та това е най- голямото щастие. България има нужда да има българчета, стига вече сме били със застаряващо население.

Нищо против роднините, но в крайна сметка те трябва да разберат, че ние вече си имаме наши си семейства и всички решения си се взимат от нас и те нямат думата.

Пууу много се отплеснах, извинявам се, но страшно се ядосвам тия дни като чета такива нелепици.

Моя съвет е, не се ядосвайте. Който каквото иска да си говори. Бъдете щастливи и се радвайте на тези прекрасни моменти. Дано повече от нас да имат възможност да си имат повече дечица, да ни радват и да ни осмислят живота. Няма по- прекрасно нещо на света от децата!

Пожелавам на всички една прекрасна бременност изпълнена с  много усмивки и незабравими мигове.  
  

Момичета, да ви кажа, лошо сте научили родата. У дома никой не идва без покана. По никакъв повод. Дори майка ми. И аз не си позволявам да ходя у тях без да ги предупредя. Най-малкото може да имат други планове, да им се мързелува по гащи вкъщи или каквото и да е друго.

Съгласна съм с Кира, че не може тактично. Те не проявяват тактичност, та няма как да разберат от такава. Може да ви прозвучи грозно, но това е ужасна липса на възпитание! Как ще отидеш у някого без предварителна уговорка и покана?! Как ще му натрапваш разбиранията си за живота, вселената и всичко останало?!

Разбирам вълненията около появата на бебе, особено за най-близките роднини - баба, дядо, брат, сестра. И ми се струва уместно да дойдат на изписването. Така, на неутрална територия и без грижи за новите родители, може всички да се поздравят и после да оставят майката, таткото и бебето да си почиват, да се настанят и да започнат да си подреждат ежедневието. Няма лошо и да посетят дома на бебето, но само ако това е ок за родителите и инициативата е тяхна. Мен лично ме притеснява да ходя в дома на новородено. Твърде деликатни са, за да им се изсипват един тон възрастни, всеки с бактериите и болежките си. Да не говорим да ги целуват.
Ей, не давам на никой да ми целува бебето, освен аз и татко му! Като порасне и самО дава на бабите, може. Дори да звучи прекалено, аз така ги разбирам нещата. Още помня мокрите целувки на някакви лели и полунепознати стринки от детството ми. А също и бодящата брада на дядовците ми. Няма дете, което да харесва това мляскане.

За избора на име, за щастие никой не ни се бърка и не казва и една дума. Ама като знаят отношението ни към едното идване на гости, как да посмеят с коментар за името.

Вики, добре дошла! 

Много се дразня на своеволията на дадени роднини и хора които се самопоканят, и споделям мнението, че мек вариант за разговор няма - трябва да се говори директно, пък който ви уважава и разбира едва ли ще прави някакви драми.Важното е родителите и бебчо да се чувстват добре и да запечатат прекрасни спомени . Слава богу и моите роднини и тези на съпруга ми са много разбрани и тактични, за което съм много благодарна - особено свекърва ми, страхотна е , не ми се бърка за нищо и винаги когато искам да споделя нещо или търся съвет тя е насреща.Дано и за в бъдеще така си запазим отношенията, през април ще станат 3 години откакто живеем под един покрив и мога само да я хваля и обичам.