Талантливите деца 2

От малък го бутам при децата, даже има 2-3 деца на около неговата възраст, с които се среща в кварталната градинка. Има си и любима приятелка, поне с нея се лигавят по детски.
Социален стана някъде към 3 годишна възраст, нищо че преди това ходеше на ясла. Но нашата педиатърка каза, че до 3 е нормално да са си самодостатъчни.
Въпреки всичко, страстта си му остава и желанието му за учене. Мисля си дали да не го запозная със знамената на други държави?!? Цветовете и посоките ги научи към 2 години и малко, даже в яслата казаха, че е единствения, който знае тези неща. Много му се радваха там, ама в градината нещо учителките не са много доволни, защото те си имат програма, а моето не иска да оцветява. То и аз не обичам, та ми е голяма мъка да оцветявам вкъщи, за да му показвам. Иначе на лепенето на разни неща е много добър. Започна уж да оцветява и да рисува нещо различно от цифри.
Купувам му книжки за свързване на цифри и букви и се получава картинка.
Последното "излъгване" от моя страна е да купя книжка с приказка със стикери, но стикерите и местата, на които се лепят са номерирани. Залепи я, даже прочетохме приказката, което също е постижение. Хич не ми е лесно да измислям как страстта му да я впрегна в нещо друго, най-вече различно.
Взема нашите книги, за да гледа номерираните страници. Като чета приказка, той зяпа цифрите по страниците и ми казва - чакай да видя къде е 5, примерно.

mimsim, това за японския - шега, шега, ама един подобен език поне ще им стимулира мозъка. Музиката също, тя е част математика. За програмиране са още малки.

Мисти, да се различават числа вярвай ми, че не е талант, а запаметяване и ненужна информираност (което не прече детенцето да е истински уникат).
И да, може да не познавам деца, които да разпознават числа от този порядък, но почти всички деца, които познавам на по 2 годинки имат чудесен изговор на думичките и богат набор от думички, които могат да използват по предназначение.  
(познавам дете, което на 3 и половина чудесно решаваше судоку със съответния анализ на подредбата, но това пак не е талант, нищо че аз съм си го родила. Стечение на обстоятелства и придобито умение в резултат на постоянна грижа в съответствие с характера на детето е.   )

Моето на 2 нямаше богат речник, но виж сега на 3 има доста богат речник и си служи добре с думите.

Ами сега, аз не мисля, че това е точно талант, но си е по-различно от другарчетата му.
Не знам как да го нарека, но понеже автроката на темата споделя за нейното дете неща, които ги има и при моето, та се включвам, поне да си излея душата.

Ами сега - аз не твърдя че е талант различаването на числа, но трябваше да обясня манията му по числата, не познавам други 2 годишни които да познават числата. Няма как да спра ненужната информираност. Вече се радвам когато е забравил нещо, повярвам ми помненето на номерата на колите и къде са били паркирали с месеци ми беше някакъв ад.
Сеса - моето до 2 г изобщо не говореше, започна ясла и изведнаж се "отприщи" да говори, но изреченията са му като на някое ромче

И синът ми единствен в градината 1-ва гр. знаеше основните цветовете. Научи се рано да брои до 10, не знам дали имаше и 3г., Сега брои само до 20 и до 10 на английски и испански. Обича да гледа детски на английски и испански и може да каже по 2-3 прости изречения. По едно време много го вълнуваше да гледа клипчета на песни с английската азбука и песни с числата. Сега като, че ли тези неща не го вълнуват толкова.

Говори и се изразява като възрастен. Понякога като разговарям с него, имам чувството, че разговарям с връстник, който е много по начетен от мен. Задава ми въпроси, на които понякога се чудя как да отговоря. Но наистина си мисля, че истинският му талант е в рисуването. Рисува такива неща, които аз дори не мога и да си помисля да нарисувам.

Браво на сладура. Нека да рисува щом това му се отдава.
Аз за моето дете не мога да кажа, че се изразява добре. На приятелки децата, които са на същата възраст съставят къде къде по-хубави и сложни изречения от моето.

Дано любовта към рисуването продължи , защото много бързо му омръзва всичко. Много ми е трудно с такова дете,защото не знам вече какви занимания да му измислям, за да му е интересно.

Нито една играчка вкъщи не е по предназначение, с колички и камиончета не играе отдавна. Пъзелите не са му интересни, реди ги без проблем. От родата на ММ са с него много рядко и не знаят какви възможности има. Все казваме какво да му купуват, ама не. За Коледа му подариха пъзел от 12 части с размери 26/18 Само го погледна и го нареди за секунди, а те ахнаха, все едно не знам какво е направил.

Има цял лекарски комплект, но не ползва нищо от него. Онзи ден взел мишката на детския си лаптоп и я сложил да виси на сушилката за дрехи, а отдолу едно гумено конче. Забол жака в една дупка където се надува магарето и казва, че му тече система. Отделно лаптопа е ехограф и мишката е трансдюсера.

Като е на градина някак минават вечерите. Малко на компютъра, малко игри и най-вече рисуване.  Когато е хубаво времето е навън по цял ден и тогава ми е лесно, но ако се застои вкъщи, става страшно. Зимната ваканция вкъщи полудя. Такива глупости измисляше и правеше, че направо изтрещявах. Затова ми се иска с рисуването наистина да продължи, защото хем му е интересно, хем наистина е талантлив.

Съншайн - според мен е нормално всичко бързо да му омръзва.
Иначе да и ние като сме навън нещата са си добре, но забавленята вкъщи са малко трудни 

А това с патето направо ме уби има една тема (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=823863.0;topicrefid=4) много се смях на другите малчовци какво сътворяват, вие май сте точно за там

Според мен това, че играчките са "ПРЕФАСОНИРАНИ" - имаш си едно малко инженерче 

Благодаря на всички, които се включиха в дискусията. Надявам се след няколко месеца да пишете как върви с вашите хлапета.

Мисля и аз да се включа във вашата тема, макар че не обичам изтъкването и не определям детето си като свръхразвито.
Истината е, че моето вече 4-годишно момче има потенциал да запомня, успява да мисли логически и е истински оратор. На 1 г. и 3 месеца разговаряше достатъчно разбираемо с нас, назовавайки предметите по име (или с част от името им), много бързо започна да съставя изречения и, вече сама не помня кога и как точно се случи, но към днешна дата разговаря с нас и другите хора като възрастен. Успява да състави много хубави разкази, аргументира се, последователен е. Разбира се, все още съвсем не всичко му е ясно, но с много точни въпроси успява да научи това, което не разбира. Успешно обяснява и доста абстрактни понятия.
Марките автомобили, регистрационните им номера - няма грешка там. Покрай играчките си е вече доста навътре в областта на инструменти за поправка, автомобилни части и подобни. С техниката също е на ти. Завива болчета и гайки без проблем, със сигурност би се справил и с други неща, като електрически крушки, но от гледна точка на безопасност не разрешавам достъп.
От известно време насам пише цифри и букви, а преди две седмици започна и да чете.
Отворен е към много нови занимания, интереси, доста често копира и нас с татко му (което ни напомня за пореден път, колко важно е поведението на родителя!), направо е като една малка гъбка, която събира още и още в мозъчето си.
На общия фон, мисля, че се справя добре. Същевременно не откривам постиженията му за недостижими, за някои дечица тук прочетох къде-къде по-задълбочени интереси.
Освен това си има и своите недостатъци, не, но особености в поведението. Определено не е готов да бъде в по-горна група на градината или нещо подобно.

Не крия, че на развитието на моето дете са повлияли заниманията му с едната баба и едната прабаба, които си поделят грижите, когато малкият е болен (а това, за жалост, е много често!).

Здравей, Pyjamka Благодаря, че се включи.
Радвам се за твоя сладур, ние не можем да се похвалим с ораторство.
Не искам да ме разбираш погрешно - не изтъквам детето си и не го определям като свръхразвито, ако видиш първия ми коментар, с които откривам темата "Пускам темата не за да се хваля, а за да чуя и странични мнения по този въпрос"; "първа група на градината ми писаха препоръки, че детето не е за първа група и толкова".

О, съвсем не исках да прозвучи, все едно някой друг тук изтъква своето дете. Говорех по принцип, при това за себе си.
Разговори от типа "а пък моето така и така", а друга майка "а то пък моето...." не са ми по вкуса и се радвам, че тази тема не е с такава насоченост. Не съм се включила, за да водим такъв диалог.
В действителност търся конструктивен начин, по който да подпомогна моето дете да изявява и изразява себе си, а смятам, че бих могла да бъда полезна и на други, споделяйки своя подход за общуване с него.

Много точно си го казала и моята цел беше такава. 
Аз съвсем откровенно пиша това, което моето дете НЕ може. Изумих се други мами бяха писали как детето им нарежда пъзел - стана ми любопитно дали моето ще направи опит. Уви иска аз да го нареждам, а той да ми подава.
Темата ми дава идей с какво да се занимаваме през свободното време

mimsim, вземи му пъзели с букви и цифри.
Моето с кеф нарежда подобни, но за съжаление са доста елементарни. Но не съм разглеждала всички пъзели на пазара, де.
Вчера взех една книжка с лепенки пъзели, пише кое на коя страница е. И довечера по страниците ще лепим. 

Не виждам какво лошо има в това да си похвалим децата! Не сме седнали като някои тетки в някое кафене и да не можем да се надприказваме кое дете е най-най. Аз лично обичам да чета за такива дечица и не виждам нищо лошо в това да се каже едно дете какво може и какво не.