Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 фев. 2015, 22:35 ч.

Регресия

  • 69 489
  • 265
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 156
Та според вас как душата ми трябва да се справи, за да спре това монотонно повтаряне на един и същ проблем. Да спре да хленчи душата ми "Изоставиха ме! Изоставиха ме" и по-лошото да ги чакам като вярно куче  Rolling Eyes
Стани си самодостатъчна и намери такива, които няма да те изоставят.  Mr. Green
Защо да ти е тежко, че са те изоставили? А те изоставили ли са те или просто са тръгнали по друг път и ти си се почуствала изоставена от тях? Rolling Eyes

# 46
  • Мнения: 69
Имам една приятелка,която ходи, но в Пловдив..Лично тя е доволна от тази процедура и й седят много хубаво и естествено.държат около месец и после почват да капят.

# 47
  • Мнения: X
Та според вас как душата ми трябва да се справи, за да спре това монотонно повтаряне на един и същ проблем. Да спре да хленчи душата ми "Изоставиха ме! Изоставиха ме" и по-лошото да ги чакам като вярно куче  Rolling Eyes
Стани си самодостатъчна и намери такива, които няма да те изоставят.  Mr. Green
Защо да ти е тежко, че са те изоставили? А те изоставили ли са те или просто са тръгнали по друг път и ти си се почуствала изоставена от тях? Rolling Eyes
Е, ама то е много лесно да се каже така. Тя явно съвсем подсъзнателно си ги избира такива, а и как може да знае още в началото кой ще я изостави и кой не? Въпросът е дали самата тя по някакъв начин не тласка нещата натам да бъде изоставена. Аз и без да съм влизала в регресия, само като си върна назад лентата за съзнателния ми живот, също виждам модели, в които съм влязла и няма излизане. Като добавим и фобията, мотивацията ми да се подложа на регресия или хипноза е доста голяма.
То не се ли ходи на няколко регресии с цел да се избистрят миналите събития и да се направи нужния извод?

# 48
  • Мнения: 7 749
Aми не е ставало дума пак да се ходи. Казваш какъв е проблема с който искаш да се справиш и терапевта работи в тази насока. Накрая я усетих, че бърза /вече бе минало час и половина/ и побързах да прекратя нещата Wink

Та според вас как душата ми трябва да се справи, за да спре това монотонно повтаряне на един и същ проблем. Да спре да хленчи душата ми "Изоставиха ме! Изоставиха ме" и по-лошото да ги чакам като вярно куче  Rolling Eyes
Стани си самодостатъчна и намери такива, които няма да те изоставят.  Mr. Green
Защо да ти е тежко, че са те изоставили? А те изоставили ли са те или просто са тръгнали по друг път и ти си се почуствала изоставена от тях? Rolling Eyes

Съвета е добър, но не съм много наясно как да стане това  newsm78 Самата аз съм колективна личност и явно и душата ми е такава Simple Smile
Ами за живота, който най-подробно усетих бях млада циганка. Бяха ме оставили да ги чакам в едно селце /доста пусто и явно рибарско/ и бяха отплавали те двамата и детето ми.  Всеки ден ги чаках на брега. Усещането е много интересно - усещах начин на мислене различен от собствения си. После тази циганка явно разбра, че няма да се върнат. Имаше една жена, която явно ми помагаше или поне ме съжаляваше и тя умря, а аз я погребах с камъни, а това не ми даваше мира. Беше ме страх, че върша нещо нередно и хората ще ме убият. После останах съвсем сама, в трудни времена, сред чужди хора. Не се намираше лесно храна, хората не бяха добри към циганките, нямам представа дали имах езиков проблем. И си тъжах и си мислех за онзеи, които ме изоставиха - мисля, че бяха свекъра, мъжа ми и те отведоха сина ми. Просех на стари години, предполагам че е целия живот съм била като куче гонена. Видях, че умрях отстрани на един път и замяраха тялото ми с камъни.   Rolling Eyes

Стана ми гадно, че други души ми причиняват това. Мислех, че душите имат малко по-възвишени цели. Психоложката каза нещо - "Както аз имам право да отхвърля някого, така и те имат право да ме отхвърлят". Но това е лесно казано щом става дума за познати, не и за семейството ти. Представете си да ви отхвърли майка ви и брат ви примерно. Те двамата да са си заедно и да ти показват, че не си като тях и да стоиш по-далеко. Това си е вашето място, смятате че сте парченца от едно цяло и после никога не успявате да усетите това усещане за семейство, което сте имали като дете. Вече никога не се чувствате така обичан и не обичате с онази чиста обич, каквато сте изпитвали. Какво да се прави тогава? Нима можеш да се самоизнудиш да усетиш с друг такива емоции? Или пък можеш да се научиш да не изпитваш липсата на изгубеното?

# 49
  • Мнения: X
Дорис, ако не е много личен въпросът: ти в сегашния си живот имаш ли проблеми с отхвърлянето?
Ако имаш, може би точно това ти подсказва опитът от регресията. Страх те е от отхвърляне, защото си преживяла тези неща. Или пък другият вариант е в сегашния живот да си по-уединена и саможива пак заради причините в миналите животи: да не смееш да се отвориш към хората, защото ти е причинена твърде много болка дори и от най-близките.

# 50
  • In pursuit of magic...
  • Мнения: 700
Интересен опит споделяте, благодаря за което Simple Smile Скоро ще си запазя отново и аз час за регресия (казвам отново, защото предния път момичето, при което щях да ходя, ми писа, че е болно и отмени часа. Аз приех това като знак, че не е бил правилния момент да ида. Сега изчаквам малко.)

Дорис, това, което знам със сигурност е, че ако не научиш даден урок сега (в този живот), то той ще ти се повтори отново и отново, докато го отработиш (научиш). И виж, че точно така е ставало при теб. Това с отхвърлянето е голям урок. Особено от близки и особено от семейство. Виждала съм го да се случва на собствения ми баща. Родителите му не го обичаха - или поне не достатъчно, че да го поставят наравно с брат му. Обичаха големия си син, а малкия беше черната овца, този, който използваха да им копае, да им помага с работата и да се грижи за тях. Контрастът в отношението между двете им деца беше поразителен. И понеже съм го гледала от малка и отблизо - много добре знаех и знам, че това е неговият (на баща ми) урок. Е, той не се справи с това отхвърляне, защото дори вече да твърди, че е приел отношението на родителите си - вече покойници - аз знам, че в сърцето си не им е простил. Не го е приел.

Именно приемането е най-добрият урок. Да приемеш родителите си такива каквито са, да им благодариш за това, че са ти дали живот и ... дотам. Нищо да не очакваш и те нищо да не очакват. Звучи невъзможно, нали? Но е изключително важно да се стигне до това осъзнаване. Че да приемеш всичко такова, каквото е е ключът към щастието в живота.

Последна редакция: чт, 30 апр 2015, 15:00 от Sway

# 51
  • София
  • Мнения: 3 592
Уффф още снощи четох темата . Бях решила, че няма да пиша , защото не мисля, че живота ми е кой знае колко ок , за да давам съвети и на други. Но просто не мога да се сдържа.

Още снощи ми направи впечатление, че зададе въпроса как де разбиеш цикъла изоставящ - изоставян и ти да излезеш от този модел породен от страх и разочарование. Никой не може да ти даде този отговор. Ще получиш вероятно много предложения и никое от тях няма да бъде вярно за теб. Получила си най-важното - отговора на въпроса " Какво се е случило? " . Оттук нататък следва момента, в който ти сама ще се върнеш към спомена и към всички емоции, които носи той, за да търсиш отговори на всички въпроси, които в момента се блъскат в теб. Според мен един от най-важните въпроси към теб самата е - какво всъщност означава да бъдеш изоставен?

# 52
  • Мнения: 6 814
Понякога едно и също нещо ,например изречение,ти се повтаря много пъти и  идва момент когато думите се разтварят и  ги вливаш в себе си.И го разбира ш и приемаш,много е тънка  границата да се разтворят.Всички останали пъти уж ти е  ясно ,но има преграда и не  я  преминават. Не знам дали се изразих разбираемо,но съм го изживяла това и сигурна в него.Боря се все още с едни остатъци преживяно,имам усещане,че вече се смилат и  отминават ,и пак идва нещо твърдо ,топче неприето,с което започвам отначало приемането.Но общо взето мисля че се справям.
Радва ме,че тук се разисква тази тема,за  приемането и миналите животи.И няма напрежеието на други места.

# 53
  • UK
  • Мнения: 5 902
Здравейте и аз в темата, от известно време ми се ще и аз да се подложа на такава, но съм във Варна, тук определено няма такъв терапевт Rolling Eyes Освен това мен миналото ми, не ме интересува, интересува ме, бъдещето, но аз искам тази регресия, за да осъществя " ако е възможно, разбира се" връзка, с починалата си мама...

# 54
  • In pursuit of magic...
  • Мнения: 700
Кокона, ето тук има информация за регресия с тази цел, която ти споменаваш:

# 55
  • Мнения: 7 749
Дорис, ако не е много личен въпросът: ти в сегашния си живот имаш ли проблеми с отхвърлянето?

Да, имам такъв проблем. Не се вглабявах толкова в него докато не го погледнах от друг ъгъл след регресията.

Sway, съвета е много хубав за приемането на това което става и хората, каквито са. Мисля да пробвам да го осъзная по цялостно, но какво да правя с моето усещане за самота и незавършеност?

OrleanAngel, радвам се, че изказа мнението си  Hug Ще помисля върху това какво аз вплитам в думата "изоставен".

 Бор_яна, съжалявам, но мисля че не разбирам съвсем точно какво имаш в предвид?

# 56
  • Мнения: 5 156
buttinsky, защо да не е лесно решението?  Grinning
Според мен няма значение дали съзнателно или не избира такива, след като резултатът е един и същ - изоставена от близки хора и наранена от това.
Дори тя да тласка натам нещата, резултатът не се променя, нали?

Дорис  Hug , ти добре си го написала- всеки ден си ги чакала и си мислила и тъжала за тези, които са те изоставили.
Защо не си щастлива сама и защо не приемеш, че това е един урок,който ти сама си поискала /примерно/?
Може би имаш някакъв страх от самота или има нещо в теб, което не приемаш и отхвърляш, проектирайки го върху най-близките си.
Дори някой да те изостави, какво от това? Как те кара да се чувстваш - ти ли си виновна или те?

Прочетох примерът ти да си отхвърлена от майка си и брат си, които са си заедно и ти показват, че не си като тях и да стоиш по-далеко.
Е ти би ли искала да си с тях? Те ясно показват, че не те желаят, защо тогава да искаш да си с тях? Не би ли била по-добре без тях?

Попитай се напълно честно - Обичаш ли се?

# 57
  • София
  • Мнения: 36 889
аз не зная някое дете, дори вече като възрастен, да е преодолял отхвърлянето от родителите си и семейството си. Не виждам как този, който е бил отхвърлен и не е бил обичан от хората, които е трябвало да го обичат безусловно, да обича себе си. Останалото е поза, правене на силен и независим.

# 58
  • София
  • Мнения: 3 592
Така и не я разбрах тая реплика "Трябва да бъде обичан" Joy Joy Joy Joy

# 59
  • Мнения: 6 814
ще опитам по друг начин да го кажа-може много пъти да ти повторят нещо,ти да си го повториш,но в един момент сякаш влиза в теб ,става част от теб и  го приемаш  и разбираш.До тогава е минавало мимоходом,уж познато ,уж разбрано,но нещо не достига. И когато решиш,че си разбрал всичко ,се появява друго за разбиране. Уж вече си наясно,но има остатъци неразбрани.
Всъщност това е да си готов ,да е дошло времето...да разбереш и  приемеш.Не се получава изведнъж ми е мисълта ,а с много опити ,изведнъж става след доста усилия или срещи с това нещо,което трябва да приемеш. И на мен ми е сложно ,вътрешно го разбирам ,но трудно е да обясня.Все пак опитах.

Общи условия

Активация на акаунт