За последствия като например да се отрази като удар върху на някого на семейството.
- Публикувана: 17 фев. 2015, 22:35 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2022, 23:48 ч.
Регресия
Може ли регесията да премахне мъката по починал любим човек?Преди 2 седмици почина моя любим съпруг и сега.. преди 3 дни почина и единствения ми брат....Майка ми,баща ми и другия ми брат починаха преди години.Останах съвсем сама.Мъката ме убива....толкова ми се иска и аз да отида при тях...но знам че няма как.Затова питам за регресията,дали може да ми помогне да не страдам толкова и евентуално да се срещна с техните души?Ако някой знае,моля нека да отговори.
Съболезнования.
Бихте могли да си обясните някои неща, но не възлагайте прекалено много надежди на това да осъществите реален контакт с душите им, за да не се разочаровате болезнено... На груповата регресия имаше майка, загубила сина си, която беше дошла, за да комуникира с него, уви нищо не се получи...
Иначе Петър беше разказал за индивидуална регресия, в която едно момиче искало да поговори с наскоро починалия без време свой приятел и успяла, но за кратко. Душата бързала, вече била заета с някакви други задачи в духовния свят. Невинаги се получава, но ако ще Ви донесе поне малко утеха, може да опитате. Сила и кураж пожелавам да продължите въпреки мъката.
Бихте могли да си обясните някои неща, но не възлагайте прекалено много надежди на това да осъществите реален контакт с душите им, за да не се разочаровате болезнено... На груповата регресия имаше майка, загубила сина си, която беше дошла, за да комуникира с него, уви нищо не се получи...
Иначе Петър беше разказал за индивидуална регресия, в която едно момиче искало да поговори с наскоро починалия без време свой приятел и успяла, но за кратко. Душата бързала, вече била заета с някакви други задачи в духовния свят. Невинаги се получава, но ако ще Ви донесе поне малко утеха, може да опитате. Сила и кураж пожелавам да продължите въпреки мъката.
Момичета, доста сте писали, но тези дни в офиса беше лудница и не съм влизала.
Отговарям на всички.
I.R. беше питала как чистя приятелят ми. И аз не знам. Просто ми се казва какво да направя. Аз само си слагам ръцете къде е болното място и процесът сам си започва. Мисля, че висшето ми аз ме води. Но общо взето, свързвам се първо със земята и после си визуализирам болката му. Излиза ми като една система, подредена и свързана (както кабели в кутиите) и виждам кой кабел е прекъснат и от него излизат искри. И се опитвам да го поправя. Интересното е, че докато го правя, приятелят ми в същото време вижда градина с плевели и как някаква нежна сила ги подрязва. Винаги след това заспива много дълбоко за около 30 мин и после се събужда като нов и ми казва, че съм вещица
Той е непоправим материалист.
Друг начин е - пак се свързвам със земята и просто правя така, че черното започва да излиза нагоре от мястото, което е болно. Това чисти и емоционални травми, но е много силно и още не съм го овладяла.
Аз себе си чистя по втория метод. Излиза чернилка.
Иначе, разбира се че ме е страх. От самите физически усещания вече не, защото знам произхода им. Не ме е и страх вече почти от смъртта. Преди само малка мисъл за нея ми докарваше многочасова паник атака.
Но това е и че то само си се развива веднъж отключено и искаш не искаш, ти се случват ежедневно неща и ти правиш неща, без да искаш.
Иначе I.R. относно отразяването върху близките и дъщеря ти - как и се е отразило? Нали знаеш, че всичко се материализира чрез мислите ни. Вероятно от твоите притеснения да не и се случи нещо от тези неща и то и се случва. Или е сенситивна и усеща, че в теб има промяна.
NOVA NADEJDA и ти си като мен. Нямаш собствени емоции и попиваш чуждите. Трябва да се чистиш. Тези вътрешни вибрации и т.н. са ми до болка познати. И на мен ми докараха силни паник атаки и депресия. Не ми се живееше. Опитай като начало когато си на път да попиеш чужда емоция, да си кажеш: Това не е моя емоция, пускам я да мине през мен.
Също и погрешно е мисленето, че имаме нужда от защита. Ако разсъждаваме така, си признаваме, че имаме от какво да се пазим. И наистина идва нещо, от което трябва да се пазим. Ставаме уязвими. Страхът храни неща с ниска енергийна честота.
Erzichka, много страдах когато дядо ми почина. Просто не можех да дишам от болка и мъка. С регресия няма да стане. Не се опитвай да правиш контакт в вече отишлите си души. Не им отнемай правото да продължат по пътя си, само заради своето его. Те са направили своя избор. Съзнателен е и това са желали. Изпълнили са си мисията в този живот. За съжаление обаче има много защлещени души именно заради егото на близките, които тъгуват уж за починалия. Всъщност - тъгуваме за себе си и това, че вече няма да видим този човек.
Идеята ми е - пусни ги да си отидат с любов. Това е начинът. Не ги заклещвай. Аз така направих с дядо си и той вече си е по пътя. Но стоя поне година след смъртта си да ни наглежда и това не е ок нито за него, нито за нас.
Спомням си само за хубавите моменти с тях, изпълни се с любов, усмихни се и си кажи - пускам ги по пътя и аз продължавам по своя. Благодаря на Вселената, че ни събра. Нещо такова. Важното е да усетиш любовта, благодарността и да им позволиш да си отидат и да си щастлива за тях.
Никога не опитвай да се свържеш с тях!
Учудвам се, че Петър го прави и ми дава голям повод да се съмнявам в него и да смятам, че всичко е търговия.
Отговарям на всички.
I.R. беше питала как чистя приятелят ми. И аз не знам. Просто ми се казва какво да направя. Аз само си слагам ръцете къде е болното място и процесът сам си започва. Мисля, че висшето ми аз ме води. Но общо взето, свързвам се първо със земята и после си визуализирам болката му. Излиза ми като една система, подредена и свързана (както кабели в кутиите) и виждам кой кабел е прекъснат и от него излизат искри. И се опитвам да го поправя. Интересното е, че докато го правя, приятелят ми в същото време вижда градина с плевели и как някаква нежна сила ги подрязва. Винаги след това заспива много дълбоко за около 30 мин и после се събужда като нов и ми казва, че съм вещица
Той е непоправим материалист. Друг начин е - пак се свързвам със земята и просто правя така, че черното започва да излиза нагоре от мястото, което е болно. Това чисти и емоционални травми, но е много силно и още не съм го овладяла.
Аз себе си чистя по втория метод. Излиза чернилка.
Иначе, разбира се че ме е страх. От самите физически усещания вече не, защото знам произхода им. Не ме е и страх вече почти от смъртта. Преди само малка мисъл за нея ми докарваше многочасова паник атака.
Но това е и че то само си се развива веднъж отключено и искаш не искаш, ти се случват ежедневно неща и ти правиш неща, без да искаш.
Иначе I.R. относно отразяването върху близките и дъщеря ти - как и се е отразило? Нали знаеш, че всичко се материализира чрез мислите ни. Вероятно от твоите притеснения да не и се случи нещо от тези неща и то и се случва. Или е сенситивна и усеща, че в теб има промяна.
NOVA NADEJDA и ти си като мен. Нямаш собствени емоции и попиваш чуждите. Трябва да се чистиш. Тези вътрешни вибрации и т.н. са ми до болка познати. И на мен ми докараха силни паник атаки и депресия. Не ми се живееше. Опитай като начало когато си на път да попиеш чужда емоция, да си кажеш: Това не е моя емоция, пускам я да мине през мен.
Също и погрешно е мисленето, че имаме нужда от защита. Ако разсъждаваме така, си признаваме, че имаме от какво да се пазим. И наистина идва нещо, от което трябва да се пазим. Ставаме уязвими. Страхът храни неща с ниска енергийна честота.
Erzichka, много страдах когато дядо ми почина. Просто не можех да дишам от болка и мъка. С регресия няма да стане. Не се опитвай да правиш контакт в вече отишлите си души. Не им отнемай правото да продължат по пътя си, само заради своето его. Те са направили своя избор. Съзнателен е и това са желали. Изпълнили са си мисията в този живот. За съжаление обаче има много защлещени души именно заради егото на близките, които тъгуват уж за починалия. Всъщност - тъгуваме за себе си и това, че вече няма да видим този човек.
Идеята ми е - пусни ги да си отидат с любов. Това е начинът. Не ги заклещвай. Аз така направих с дядо си и той вече си е по пътя. Но стоя поне година след смъртта си да ни наглежда и това не е ок нито за него, нито за нас.
Спомням си само за хубавите моменти с тях, изпълни се с любов, усмихни се и си кажи - пускам ги по пътя и аз продължавам по своя. Благодаря на Вселената, че ни събра. Нещо такова. Важното е да усетиш любовта, благодарността и да им позволиш да си отидат и да си щастлива за тях.
Никога не опитвай да се свържеш с тях!
Учудвам се, че Петър го прави и ми дава голям повод да се съмнявам в него и да смятам, че всичко е търговия.
Момичета, доста сте писали, но тези дни в офиса беше лудница и не съм влизала.
Отговарям на всички.
I.R. беше питала как чистя приятелят ми. И аз не знам. Просто ми се казва какво да направя. Аз само си слагам ръцете къде е болното място и процесът сам си започва. Мисля, че висшето ми аз ме води. Но общо взето, свързвам се първо със земята и после си визуализирам болката му. Излиза ми като една система, подредена и свързана (както кабели в кутиите) и виждам кой кабел е прекъснат и от него излизат искри. И се опитвам да го поправя. Интересното е, че докато го правя, приятелят ми в същото време вижда градина с плевели и как някаква нежна сила ги подрязва. Винаги след това заспива много дълбоко за около 30 мин и после се събужда като нов и ми казва, че съм вещица Той е непоправим материалист.
Друг начин е - пак се свързвам със земята и просто правя така, че черното започва да излиза нагоре от мястото, което е болно. Това чисти и емоционални травми, но е много силно и още не съм го овладяла.
Аз себе си чистя по втория метод. Излиза чернилка.
Иначе, разбира се че ме е страх. От самите физически усещания вече не, защото знам произхода им. Не ме е и страх вече почти от смъртта. Преди само малка мисъл за нея ми докарваше многочасова паник атака.
Но това е и че то само си се развива веднъж отключено и искаш не искаш, ти се случват ежедневно неща и ти правиш неща, без да искаш.
Иначе I.R. относно отразяването върху близките и дъщеря ти - как и се е отразило? Нали знаеш, че всичко се материализира чрез мислите ни. Вероятно от твоите притеснения да не и се случи нещо от тези неща и то и се случва. Или е сенситивна и усеща, че в теб има промяна.
NOVA NADEJDA и ти си като мен. Нямаш собствени емоции и попиваш чуждите. Трябва да се чистиш. Тези вътрешни вибрации и т.н. са ми до болка познати. И на мен ми докараха силни паник атаки и депресия. Не ми се живееше. Опитай като начало когато си на път да попиеш чужда емоция, да си кажеш: Това не е моя емоция, пускам я да мине през мен.
Също и погрешно е мисленето, че имаме нужда от защита. Ако разсъждаваме така, си признаваме, че имаме от какво да се пазим. И наистина идва нещо, от което трябва да се пазим. Ставаме уязвими. Страхът храни неща с ниска енергийна честота.
Erzichka, много страдах когато дядо ми почина. Просто не можех да дишам от болка и мъка. С регресия няма да стане. Не се опитвай да правиш контакт в вече отишлите си души. Не им отнемай правото да продължат по пътя си, само заради своето его. Те са направили своя избор. Съзнателен е и това са желали. Изпълнили са си мисията в този живот. За съжаление обаче има много защлещени души именно заради егото на близките, които тъгуват уж за починалия. Всъщност - тъгуваме за себе си и това, че вече няма да видим този човек.
Идеята ми е - пусни ги да си отидат с любов. Това е начинът. Не ги заклещвай. Аз така направих с дядо си и той вече си е по пътя. Но стоя поне година след смъртта си да ни наглежда и това не е ок нито за него, нито за нас.
Спомням си само за хубавите моменти с тях, изпълни се с любов, усмихни се и си кажи - пускам ги по пътя и аз продължавам по своя. Благодаря на Вселената, че ни събра. Нещо такова. Важното е да усетиш любовта, благодарността и да им позволиш да си отидат и да си щастлива за тях.
Никога не опитвай да се свържеш с тях!
Учудвам се, че Петър го прави и ми дава голям повод да се съмнявам в него и да смятам, че всичко е търговия.
Отговарям на всички.
I.R. беше питала как чистя приятелят ми. И аз не знам. Просто ми се казва какво да направя. Аз само си слагам ръцете къде е болното място и процесът сам си започва. Мисля, че висшето ми аз ме води. Но общо взето, свързвам се първо със земята и после си визуализирам болката му. Излиза ми като една система, подредена и свързана (както кабели в кутиите) и виждам кой кабел е прекъснат и от него излизат искри. И се опитвам да го поправя. Интересното е, че докато го правя, приятелят ми в същото време вижда градина с плевели и как някаква нежна сила ги подрязва. Винаги след това заспива много дълбоко за около 30 мин и после се събужда като нов и ми казва, че съм вещица
Той е непоправим материалист. Друг начин е - пак се свързвам със земята и просто правя така, че черното започва да излиза нагоре от мястото, което е болно. Това чисти и емоционални травми, но е много силно и още не съм го овладяла.
Аз себе си чистя по втория метод. Излиза чернилка.
Иначе, разбира се че ме е страх. От самите физически усещания вече не, защото знам произхода им. Не ме е и страх вече почти от смъртта. Преди само малка мисъл за нея ми докарваше многочасова паник атака.
Но това е и че то само си се развива веднъж отключено и искаш не искаш, ти се случват ежедневно неща и ти правиш неща, без да искаш.
Иначе I.R. относно отразяването върху близките и дъщеря ти - как и се е отразило? Нали знаеш, че всичко се материализира чрез мислите ни. Вероятно от твоите притеснения да не и се случи нещо от тези неща и то и се случва. Или е сенситивна и усеща, че в теб има промяна.
NOVA NADEJDA и ти си като мен. Нямаш собствени емоции и попиваш чуждите. Трябва да се чистиш. Тези вътрешни вибрации и т.н. са ми до болка познати. И на мен ми докараха силни паник атаки и депресия. Не ми се живееше. Опитай като начало когато си на път да попиеш чужда емоция, да си кажеш: Това не е моя емоция, пускам я да мине през мен.
Също и погрешно е мисленето, че имаме нужда от защита. Ако разсъждаваме така, си признаваме, че имаме от какво да се пазим. И наистина идва нещо, от което трябва да се пазим. Ставаме уязвими. Страхът храни неща с ниска енергийна честота.
Erzichka, много страдах когато дядо ми почина. Просто не можех да дишам от болка и мъка. С регресия няма да стане. Не се опитвай да правиш контакт в вече отишлите си души. Не им отнемай правото да продължат по пътя си, само заради своето его. Те са направили своя избор. Съзнателен е и това са желали. Изпълнили са си мисията в този живот. За съжаление обаче има много защлещени души именно заради егото на близките, които тъгуват уж за починалия. Всъщност - тъгуваме за себе си и това, че вече няма да видим този човек.
Идеята ми е - пусни ги да си отидат с любов. Това е начинът. Не ги заклещвай. Аз така направих с дядо си и той вече си е по пътя. Но стоя поне година след смъртта си да ни наглежда и това не е ок нито за него, нито за нас.
Спомням си само за хубавите моменти с тях, изпълни се с любов, усмихни се и си кажи - пускам ги по пътя и аз продължавам по своя. Благодаря на Вселената, че ни събра. Нещо такова. Важното е да усетиш любовта, благодарността и да им позволиш да си отидат и да си щастлива за тях.
Никога не опитвай да се свържеш с тях!
Учудвам се, че Петър го прави и ми дава голям повод да се съмнявам в него и да смятам, че всичко е търговия.
Може ли регесията да премахне мъката по починал любим човек?Преди 2 седмици почина моя любим съпруг и сега.. преди 3 дни почина и единствения ми брат....Майка ми,баща ми и другия ми брат починаха преди години.Останах съвсем сама.Мъката ме убива....толкова ми се иска и аз да отида при тях...но знам че няма как.Затова питам за регресията,дали може да ми помогне да не страдам толкова и евентуално да се срещна с техните души?Ако някой знае,моля нека да отговори.
И аз мисля, че не бива да искаш свързване с отишлите си души. КРР ти е обяснила защо не е добре да се прави.
Иначе дай си време. Нормално е да ти е тежко, минало е много малко време, а траурът си има фази.
Не се свързвай с хора, които ти обещават да правят връзка между теб и починалите, в най-безобидния случай ще попаднеш на алчни хора и ще попаднеш в спиралата да даваш пари за нещо дребно.
Това е животът и той е за живите. Спомняй си любимите с любов. Болката след време ще намалее.
Уф, КРР, права си че не трябва да се страхуваме, но като почна да се треса и сякаш оглупявам.
Често си казвам, тази емоция не е моя, но не помага.
И не е вярно, че нямам мои емоции
. Радвам се, че си намерила твоя начин да се справяш, аз още се лутам.
Може ли регесията да премахне мъката по починал любим човек?Преди 2 седмици почина моя любим съпруг и сега.. преди 3 дни почина и единствения ми брат....Майка ми,баща ми и другия ми брат починаха преди години.Останах съвсем сама.Мъката ме убива....толкова ми се иска и аз да отида при тях...но знам че няма как.Затова питам за регресията,дали може да ми помогне да не страдам толкова и евентуално да се срещна с техните души?Ако някой знае,моля нека да отговори.
И аз мисля, че не бива да искаш свързване с отишлите си души. КРР ти е обяснила защо не е добре да се прави.
Иначе дай си време. Нормално е да ти е тежко, минало е много малко време, а траурът си има фази.
Не се свързвай с хора, които ти обещават да правят връзка между теб и починалите, в най-безобидния случай ще попаднеш на алчни хора и ще попаднеш в спиралата да даваш пари за нещо дребно.
Това е животът и той е за живите. Спомняй си любимите с любов. Болката след време ще намалее.
Уф, КРР, права си че не трябва да се страхуваме, но като почна да се треса и сякаш оглупявам.
Често си казвам, тази емоция не е моя, но не помага.
И не е вярно, че нямам мои емоции
. Радвам се, че си намерила твоя начин да се справяш, аз още се лутам.Може ли регесията да премахне мъката по починал любим човек?Преди 2 седмици почина моя любим съпруг и сега.. преди 3 дни почина и единствения ми брат....Майка ми,баща ми и другия ми брат починаха преди години.Останах съвсем сама.Мъката ме убива....толкова ми се иска и аз да отида при тях...но знам че няма как.Затова питам за регресията,дали може да ми помогне да не страдам толкова и евентуално да се срещна с техните души?Ако някой знае,моля нека да отговори.
И аз мисля, че не бива да искаш свързване с отишлите си души. КРР ти е обяснила защо не е добре да се прави.
Иначе дай си време. Нормално е да ти е тежко, минало е много малко време, а траурът си има фази.
Не се свързвай с хора, които ти обещават да правят връзка между теб и починалите, в най-безобидния случай ще попаднеш на алчни хора и ще попаднеш в спиралата да даваш пари за нещо дребно.
Това е животът и той е за живите. Спомняй си любимите с любов. Болката след време ще намалее.
Уф, КРР, права си че не трябва да се страхуваме, но като почна да се треса и сякаш оглупявам.
Често си казвам, тази емоция не е моя, но не помага.
И не е вярно, че нямам мои емоции
. Радвам се, че си намерила твоя начин да се справяш, аз още се лутам.
Много ми е сложно да отговарям на определен човек...Да пишеш тук,май не е за всеки..Много благодаря за милите отговори на,NOVA NADEJDA,I.R., KPP,АлисаВСтранатаНаЧудесата иPepina_n3...Аз от две седмици ета в нета какво ли не.Започнах с Майкъл Нютон,после във форуми и тнт.Разбрах много неща ,които определено ми дадоха малко спокойствие!Разбрах също,че в регресия пнякга някоя скъпа душа идва сама без да я викат.И аз също не бих искала да ги притеснявам,но...ако някой се яви сам без да го викам,много ще се радвам.В никакъв случай не бих искала да ги притеснявам и да ги спирам по техният път,Знам че всяка душа си има своя работа и определен път в духовния свят.Знам също,че щом сме били заедно в един живот...или повече....ще бъдем отново заедно в някой друг живот.Въпроса е дали ще се познаем...Както и да е.След като прочетох тук всички страници по два пъти,вече започнах да се ориентирам кой терапевт да избера за регресия.Не съм и няма да се откажа от това.Силно се надявам да ми помогне.После ще разказвам....дано да има какво!
п.п.Ще стане малко дългичко,но тъй като не видях опция за ново съобщение,реших тук да допиша.
Много пъти ми се е случвало да си представям разни неща,които в последствие се случват. Не съм луда,просто ми идват пред очите ,като видение,посред бял ден.Не знам как да го обясня.преди време както си бях на работа ,пред очите ми изникна една картина-моят брат/първият,който почина/ видях го много ясно в ковчег със скръстени ръце и около него цветя.Разбира се не казах на никого.Всеки би помислил,че не съм в ред.След 4 месеца той почина...Втори случай-една приятелка беше женена от 8 години и нямаха деца.Бяха ходили при много лекари но нищо не ставаше.Един ден, аз я виждам да минава покрай мен с голям корем,да речем около 8-ми месец.Аз я извиках при мен и и казах,да знаеш че ти скоро ще забременееш.Тя се засмя и ми каза,я не говори глупости....Но,много скоро сигурно беше минал месец и тя ми съобщи ,че е бременна.Много щастлива.После си родиха момченце.А, най-често се случваше,когато помислех ,че шефа ще дойде...и той идваше..Последното ,което ми се яви,беше миналата седмица.Виждам моят съпруг,който ми казва-търси мъж на име Жан..Жак/не помня добре името/ и каза,аз ще бъда в него.....Това съответно ме накара да търся информация за души,които не са се преродили а са заели място във друго тяло.Много търсих докато не попаднах на една статия в която са описани няколко случая на такива хора. Ще покажа част от тази статия.Ако я кача цялата ще стане ужасно дълго.а незнам как да започна ново съобщение.
Душата може да преминава от тяло в тяло
09.11.2018 ЛАЙФСТАЙЛ
https://thebulgariantimes.com/
Душите имат своя йерархия. Те могат да бъдат силни и слаби. Човешката душа има причудлива форма на ембрион.
Въпросът, дали съществува душата, предизвиква огромен интерес в целия свят. Официалната наука не обсъжда тази тема, макар че в много лаборатории в света отдавна се правят експерименти, чиято цел е да разберат учените що за субстанция е тя, действително ли е способна да вижда, да чува и да мисли.
В началото на 90-те години огромен интерес предизвика съобщението на доктора по естествени науки Евгений Кугис за уникалните изследвания в Института по физика на полупроводниците в Академията на науките в Литва. Свръхточните изследвания, провеждани почти 12 години, показали, че човекът в момента на смъртта си губи по необясним начин от 3 до 7 грама от теглото си. Много изследователи смятат, че толкова тежи душата, която напуска тялото.Обикновено такава замяна на душите се случва спонтанно, без участието на човека, поради някакви неизвестни причини. В човека се вселява чужда „блуждаеща“ душа. Тя живее в тялото с неговата първоначална, родна душа, понякога напълно я заглушава и овладява човешкото същество. Но много често вселилата се душа не се проявява по никакъв начин и напомня за себе си само в някакви екстраординарни моменти или при хипноза.
Има случаи, когато собствената душа напуска човека, и в този момент в освободилото се тяло влиза друга – със собствена памет и натрупан опит. Това по правило се случва, по времето на клинична смърт. От страни това изглежда така: пациентът, „върнал се от онзи свят“, идва на себе си, но не познава нито близките, нито познатите си и не помни нищо от живота си преди клиничната смърт. Но помни нечий чужд живот.
През 70-те години западната преса писала за 12-годишната Елена Маркард, жителка на Западен Берлин. След тежка травма тя се съвзела, но не познавала никого от близките си и не разбирала немския език, на който близките се обръщали към нея. Момичето проговорило на италиански език, който преди не знаела. То заявило, че я наричат Розета Ростиляни, че цял живот живяла в Италия и там починала на възраст 30 години.
От този случай се заинтересували учените. Те завели Елена-Розета в Италия и там тя познала своя дом и своята дъщеря, към която се обърнала с детското й прозвище.
Такъв случай имало и в Прага през 20-те години по времето на епидемия от испански грип. В една препълнена морга един от „труповете“ неочаквано оживял. Този човек изкарал известно време в болницата и бил изписан, но не се върнал в дома си, а в някаква селска местност, където никой не го познавал. Той влязъл в една къща и казал, че живее там. Казал името и фамилията на стопанина и си спомним много подробности за живота си в тази къща. Полицейското разследване установило, че истинският стопанин починал, а тялото му се намирало в моргата едновременно с тялото на „самозванеца“. Този, последният, знаел всичко за починалия стопанин, макар че никога не се бил срещал с него. В крайна сметка съселяните признали „самозванеца“ за по чудо възкръсналия стопанин на къщата.
п.п.Ще стане малко дългичко,но тъй като не видях опция за ново съобщение,реших тук да допиша.
Много пъти ми се е случвало да си представям разни неща,които в последствие се случват. Не съм луда,просто ми идват пред очите ,като видение,посред бял ден.Не знам как да го обясня.преди време както си бях на работа ,пред очите ми изникна една картина-моят брат/първият,който почина/ видях го много ясно в ковчег със скръстени ръце и около него цветя.Разбира се не казах на никого.Всеки би помислил,че не съм в ред.След 4 месеца той почина...Втори случай-една приятелка беше женена от 8 години и нямаха деца.Бяха ходили при много лекари но нищо не ставаше.Един ден, аз я виждам да минава покрай мен с голям корем,да речем около 8-ми месец.Аз я извиках при мен и и казах,да знаеш че ти скоро ще забременееш.Тя се засмя и ми каза,я не говори глупости....Но,много скоро сигурно беше минал месец и тя ми съобщи ,че е бременна.Много щастлива.После си родиха момченце.А, най-често се случваше,когато помислех ,че шефа ще дойде...и той идваше..Последното ,което ми се яви,беше миналата седмица.Виждам моят съпруг,който ми казва-търси мъж на име Жан..Жак/не помня добре името/ и каза,аз ще бъда в него.....Това съответно ме накара да търся информация за души,които не са се преродили а са заели място във друго тяло.Много търсих докато не попаднах на една статия в която са описани няколко случая на такива хора. Ще покажа част от тази статия.Ако я кача цялата ще стане ужасно дълго.а незнам как да започна ново съобщение.
Душата може да преминава от тяло в тяло
09.11.2018 ЛАЙФСТАЙЛ
https://thebulgariantimes.com/
Душите имат своя йерархия. Те могат да бъдат силни и слаби. Човешката душа има причудлива форма на ембрион.
Въпросът, дали съществува душата, предизвиква огромен интерес в целия свят. Официалната наука не обсъжда тази тема, макар че в много лаборатории в света отдавна се правят експерименти, чиято цел е да разберат учените що за субстанция е тя, действително ли е способна да вижда, да чува и да мисли.
В началото на 90-те години огромен интерес предизвика съобщението на доктора по естествени науки Евгений Кугис за уникалните изследвания в Института по физика на полупроводниците в Академията на науките в Литва. Свръхточните изследвания, провеждани почти 12 години, показали, че човекът в момента на смъртта си губи по необясним начин от 3 до 7 грама от теглото си. Много изследователи смятат, че толкова тежи душата, която напуска тялото.Обикновено такава замяна на душите се случва спонтанно, без участието на човека, поради някакви неизвестни причини. В човека се вселява чужда „блуждаеща“ душа. Тя живее в тялото с неговата първоначална, родна душа, понякога напълно я заглушава и овладява човешкото същество. Но много често вселилата се душа не се проявява по никакъв начин и напомня за себе си само в някакви екстраординарни моменти или при хипноза.
Има случаи, когато собствената душа напуска човека, и в този момент в освободилото се тяло влиза друга – със собствена памет и натрупан опит. Това по правило се случва, по времето на клинична смърт. От страни това изглежда така: пациентът, „върнал се от онзи свят“, идва на себе си, но не познава нито близките, нито познатите си и не помни нищо от живота си преди клиничната смърт. Но помни нечий чужд живот.
През 70-те години западната преса писала за 12-годишната Елена Маркард, жителка на Западен Берлин. След тежка травма тя се съвзела, но не познавала никого от близките си и не разбирала немския език, на който близките се обръщали към нея. Момичето проговорило на италиански език, който преди не знаела. То заявило, че я наричат Розета Ростиляни, че цял живот живяла в Италия и там починала на възраст 30 години.
От този случай се заинтересували учените. Те завели Елена-Розета в Италия и там тя познала своя дом и своята дъщеря, към която се обърнала с детското й прозвище.
Такъв случай имало и в Прага през 20-те години по времето на епидемия от испански грип. В една препълнена морга един от „труповете“ неочаквано оживял. Този човек изкарал известно време в болницата и бил изписан, но не се върнал в дома си, а в някаква селска местност, където никой не го познавал. Той влязъл в една къща и казал, че живее там. Казал името и фамилията на стопанина и си спомним много подробности за живота си в тази къща. Полицейското разследване установило, че истинският стопанин починал, а тялото му се намирало в моргата едновременно с тялото на „самозванеца“. Този, последният, знаел всичко за починалия стопанин, макар че никога не се бил срещал с него. В крайна сметка съселяните признали „самозванеца“ за по чудо възкръсналия стопанин на къщата.