Че са били - били са. Но за чули - не бих
била тъй сигурна, Ване
била тъй сигурна, Ване
- Публикувана: 18 фев. 2015, 19:31 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 23:26 ч.
ЕЛП 46 - ароматна
Хехе, Куркума, добре ме разсмя от сабалем.
Но явно бая са те вълнували комсомолките
- и да ги няма, все за тях си мислиш. Ама нормално, де. Такива бяха времената - комсомолките бяха на мода. Обаче пък задачата - чудна, изумих се. Не съм подозирала такъв полет на мисълта - ние все някакви тръби и басейни решавахме и неща, вписани едно в друго и двете в трето. Или от точка А до точка Б. Никаква оригиналност...
Атти, не съм съгласна с превода - е как може на таквоз красно-прекрасно - кърваво, еее не!
Между другото, като четох тези преводи и най-много ме замисли Дъ Фридж (щото иди го преведи хубаво и правилно), се сетих за една книжка на Бил Брайсън (той пише много интересни и забавни книги за пътувания,) в която има цитирани невероятни наименования на селища и местности в Англия. Това "село Дробчета с лук" от страната Алабашия ряпа да яде. Написал е пътеписни книги за Англия, САЩ и Европа. Много са остроумни и умни, ако ви попадне, не го подминавайте.
Като го четох, си мечтаех да съм по-млада и да направя пътувания като неговите - без много пари, без резервации, слагаш най-необходимото в чанта, качваш се на влака и обикаляй, гледай и пълнИ очите, душата и сърцето си. И ума.
Добри, обясни за Скапания Тъпанар Джонсън, че ми харесва как звучи.
Но явно бая са те вълнували комсомолките
- и да ги няма, все за тях си мислиш. Ама нормално, де. Такива бяха времената - комсомолките бяха на мода. Обаче пък задачата - чудна, изумих се. Не съм подозирала такъв полет на мисълта - ние все някакви тръби и басейни решавахме и неща, вписани едно в друго и двете в трето. Или от точка А до точка Б. Никаква оригиналност...Атти, не съм съгласна с превода - е как може на таквоз красно-прекрасно - кърваво, еее не!
Между другото, като четох тези преводи и най-много ме замисли Дъ Фридж (щото иди го преведи хубаво и правилно), се сетих за една книжка на Бил Брайсън (той пише много интересни и забавни книги за пътувания,) в която има цитирани невероятни наименования на селища и местности в Англия. Това "село Дробчета с лук" от страната Алабашия ряпа да яде. Написал е пътеписни книги за Англия, САЩ и Европа. Много са остроумни и умни, ако ви попадне, не го подминавайте.
Като го четох, си мечтаех да съм по-млада и да направя пътувания като неговите - без много пари, без резервации, слагаш най-необходимото в чанта, качваш се на влака и обикаляй, гледай и пълнИ очите, душата и сърцето си. И ума.
Добри, обясни за Скапания Тъпанар Джонсън, че ми харесва как звучи.
състезанието
е започнало от Австралия - логично
И за
да се разграничи от австрийското
е започнало от Австралия - логично
И за да се разграничи от австрийското
Стоплих от 5-тия път. Рекох си по едно време,
че или ти, систър, или аз, сме взели свръх-до-
за елпействане
И вярно съм си рекла, без-
съмнително, защото отговорът е ясен - аз. Но!
Забележете, че грешката се открива след дос-
та постове.
И не, няма да се поправям. Нека си стои, бър-
зопръстието. Но е някак силно радващо - на
фона на Алпите, зелени ливади, кротки кра-
ви и пъргави кенгуру наоколо - играят "прес-
кочи кобила (крава)" през тях.
че или ти, систър, или аз, сме взели свръх-до-
за елпействане
И вярно съм си рекла, без-съмнително, защото отговорът е ясен - аз. Но!
Забележете, че грешката се открива след дос-
та постове.
И не, няма да се поправям. Нека си стои, бър-
зопръстието. Но е някак силно радващо - на
фона на Алпите, зелени ливади, кротки кра-
ви и пъргави кенгуру наоколо - играят "прес-
кочи кобила (крава)" през тях.
Много ми харесват някои имена на селата в България.
Може и да ми е някакво изкривяване, но по търновско
ми изглеждат особено колоритни: Мишеморков хан,
Мерданя, Миндя, Шереметя, Вързулица, Войнежа, Зая.
Може и да ми е някакво изкривяване, но по търновско
ми изглеждат особено колоритни: Мишеморков хан,
Мерданя, Миндя, Шереметя, Вързулица, Войнежа, Зая.
Това все едно аз съм го писала.
И след Костинброд има много готини имена: Дръмша, Балша, Пролеша. Из цяла България има чудни имена, много се кефя.
Ло, сега пийнах малко кафе и се върнах да прочета какво съм написала. Обещавам, вече ще пиша след като съм си изпила кафето, то така и аз едва си разбрах 
Анги_бгк да стяга новата тема, че тая днес все сме я изяли до кората.
(Анге бе, можеше направо кгб да се пишеш, тук сме все свои хора )
Анги_бгк да стяга новата тема, че тая днес все сме я изяли до кората.
(Анге бе, можеше направо кгб да се пишеш, тук сме все свои хора
)
Атти, добре си го написала. Доста размишлявах
каква е вероятността за война с Австралия и да
не съм чула нищичко за нея. Премятах, пре-
смятах, и не го измислих. Грам не се усъмних в
това, което си написала. Размишлявах и какво
пък толкова цвилещо има в този тъй драмати-
чен факт, та чак ти се е дочел учебник. Уффф
каква е вероятността за война с Австралия и да
не съм чула нищичко за нея.
Премятах, пре-смятах, и не го измислих. Грам не се усъмних в
това, което си написала. Размишлявах и какво
пък толкова цвилещо има в този тъй драмати-
чен факт, та чак ти се е дочел учебник. Уффф
Всъщност зад цялото ми словоизлияние трябваше основно да се набие на очи факта, че се почувствах изключително омерзена да ми се налага ОТНОВО да чета учебник по история
Скрит текст:
Всяко съприкосновение с история за мен е като лично и персонално посегателство, обаче кармата ми явно е да ме преследва доживот. В прогимназията, като почнахме да учим този предмет, учителят ми (и класен на всичкото отгоре) беше безкрайно далеч от понятия като Учител и Човек. Заради него намразих предмета, нищичко не разбирах, пък се имах за не особено тъпа. Избутах някакси до гимназията, там - о, пресветли небеса - класен математик. Само една година трая радостта ни, човекът напусна по болест и познайте - нова класна - историчка. Току-що излязла от университета, адски нахъсана да ни научи, обаче мразеше целия ни клас. Трябвало да я сложат на другата паралелка (също очакваща нов класен), сближила се с тях на септемврийската бригада, но в последния момент я сложиха при нас. Не ни обичаше и го демонстрираше непрекъснато, ние й отговаряхме със същото, естествено. Не съм учила така по никой друг предмет, както по история, но явно на моята табула раза познанията по тази наука просто се стичаха и се отмиваха, без да оставят и следа. Нищо друго не ми се е опряло, нито физика, нито химия, нито висша математика (от 10 клас нататък учехме). Реших, че с абитуриентския бал науката история остава зад гърба ми, обаче силно съм грешала. Още в първи курс - История на изкуството, История на архитектурата, История на културата. Вече само като чуя история, мравки почват да ми маршируват навсякъде. И така до 5 курс. Слава на бога, в 6 курс се прави само дипломна работа, не се ходи на лекции. Имаше вариант да дипломирам в катедра История на архитектурата, агитираха ме - било много подходящо за жена - не можех да повярвам на ушите си Избрах си друга област, естествено. И сега, откакто тръгнаха на училище децата ми, кръговратът започва да се повтаря. Децата не разбират написаното в учебниците, налага се да четем заедно, да обяснявам, да преразказвам, да давам допълнителна информация, която да обясни написаното. Не знам защо съм осъдена да се занимавам с история цял живот 
Избрах си друга област, естествено. И сега, откакто тръгнаха на училище децата ми, кръговратът започва да се повтаря. Децата не разбират написаното в учебниците, налага се да четем заедно, да обяснявам, да преразказвам, да давам допълнителна информация, която да обясни написаното. Не знам защо съм осъдена да се занимавам с история цял живот 
...
Добри, обясни за Скапания Тъпанар Джонсън, че ми харесва как звучи.
Добри, обясни за Скапания Тъпанар Джонсън, че ми харесва как звучи.
не мога да повярвам! оставили сте най-сладкото за мен
Името му е Bergholt Stutly Johnson (Бергхолт Стътли Джонсън), но е по-известен като Bludy Stupid Johnson (Скапания Тъпанар Джонсън) и е ... гений.
но от другия вид
има гениални проекти, които вършат гениални неща, но никога това, за което са проектирани.
малко общо инфо
Цитат
Баня, проектирана от Скапания тъпанар Джонсън! — възкликна Деканът. — Предишният Архиканцлер я използва само веднъж и веднага заповяда да я заковат. Муструм, моля те да размислиш! Ще си имаш работа с творение на самия Джонсън!
Последва неловка пауза, защото дори на Ридкъли му се наложи да призове на помощ волята, за да прогони страха от мислите си.
Намерилият вечен покой (за което всички се надяваха) Бергхолт Стътли Джонсън беше всепризнат като най-окаяния изобретател в света, и то в особен смисъл, отнасящ се по-скоро за жертвите на неговия талант. Обикновените лоши изобретатели правят неща, които никога не проработват. Джонсън не беше от тези дребни риби. Всеки кретен ще ти сглоби набързо джаджа, която остава безопасно инертна, колкото и да натискаш копчетата. Скапания тъпанар презираше такива аматьори. Всичко направено от него действаше, само не и по начина, обяснен подробно в указанието за употреба. Ако някой например би поискал да се снабди с малка ракета „земя-въздух“, би трябвало да поръча на Джонсън декоративен градински фонтан. Неочакваните резултати никога не успяваха да обезсърчат изобретателя. Музика, градини, архитектура… Обсегът на хищната му дарба сякаш не признаваше граници.
Последва неловка пауза, защото дори на Ридкъли му се наложи да призове на помощ волята, за да прогони страха от мислите си.
Намерилият вечен покой (за което всички се надяваха) Бергхолт Стътли Джонсън беше всепризнат като най-окаяния изобретател в света, и то в особен смисъл, отнасящ се по-скоро за жертвите на неговия талант. Обикновените лоши изобретатели правят неща, които никога не проработват. Джонсън не беше от тези дребни риби. Всеки кретен ще ти сглоби набързо джаджа, която остава безопасно инертна, колкото и да натискаш копчетата. Скапания тъпанар презираше такива аматьори. Всичко направено от него действаше, само не и по начина, обяснен подробно в указанието за употреба. Ако някой например би поискал да се снабди с малка ракета „земя-въздух“, би трябвало да поръча на Джонсън декоративен градински фонтан. Неочакваните резултати никога не успяваха да обезсърчат изобретателя. Музика, градини, архитектура… Обсегът на хищната му дарба сякаш не признаваше граници.
мисля, че се споменава във повечето книжки на Сър Пратчет
Кармата обяснява всичко , Атти.
Имала съм и аз премеждие по исто-
рия в училище, на самия финал, но
това не ми се отрази на харесване-
то ѝ. Много болно ми става като на-
блюдавам учебниците, в частта им
с историята - колкото и да е стара-
телна госпожата на ЛоДж, не може
да компенсира ледеността на съдър-
жанието им. Тюх.
, Атти. Имала съм и аз премеждие по исто-
рия в училище, на самия финал, но
това не ми се отрази на харесване-
то ѝ. Много болно ми става като на-
блюдавам учебниците, в частта им
с историята - колкото и да е стара-
телна госпожата на ЛоДж, не може
да компенсира ледеността на съдър-
жанието им. Тюх.
Да ти кажа, Добри, нещо ми нашушваше, че ще е Пратчет. Но не съм специалист по Пратчет аз, малкият ми син Е. Аз оттук-оттам съм попрочела малко, колкото да не му скърша хатъра, (много беше самодоволен и той да ми предложи нещо, преди това все аз му предлагах книги, гот му е, че ме превъзхожда с Пратчет. В допратческия период от живота му все аз го побутвах с книги, после вече не се налагаше.)
И големият също го обича, но малкият е пристрастЕн.
Историята преследва всички ни Атти, не само теб. Но някои я обичат, представи си. За мен също е странна госпожа, Историята. Нелюбима и нехаресвана, невярна и непостоянна.(А как мразя дати!) За мен даже не е наука, не знам какво точно е. Но мъжът ми, например, с удоволствие чете всякакви исторически дивотии, а види ли някакви букви, написани за Втората световна война, става като глиган, открил трюфел. А колко филми се гледат у нас за тази война - бедна ти е фантазията. И, представете си, все нови неща излизат. Неизвестни досега факти, разсекретени архиви и не знам още какво. Няма да има край явно.
И големият също го обича, но малкият е пристрастЕн.
Историята преследва всички ни Атти, не само теб. Но някои я обичат, представи си. За мен също е странна госпожа, Историята. Нелюбима и нехаресвана, невярна и непостоянна.(А как мразя дати!) За мен даже не е наука, не знам какво точно е. Но мъжът ми, например, с удоволствие чете всякакви исторически дивотии, а види ли някакви букви, написани за Втората световна война, става като глиган, открил трюфел. А колко филми се гледат у нас за тази война - бедна ти е фантазията. И, представете си, все нови неща излизат. Неизвестни досега факти, разсекретени архиви и не знам още какво. Няма да има край явно.
Препоръчани теми