Трудно проговаряне -тема 18

И аз мерси за съветите за памперса. Ми всичко правим - показвам, говоря, обаче ефект няма. Иначе като го питаш, знае много добре къде какво се прави, че ако се изпишка в гащите, Мадам Од (една от възпитателките в яслата) ще се ядоса, ама само на думи. На гърнето сяда с много уговорки, ако изобщо - тази сутрин седна само защото му обещах, че ще закусва кекс. Купих адаптор за тоалетната чиния - нула внимание.

Но явно, както казвате вие, не му е увряло в главата още. Няма повече да разводнявам темата.

Успех на всички!   

От септември започваме пак кинезитерапия и ако науча нещо интересно като занимания, ще споделя.

Сини очи, правилно си разбрала за педалите. Балансовото колело е доста сходно с ходенето. Колелото с педали развива концентрацията и мускулите, защото за да завъртиш педалите, трябва да си съсредоточиш енергията и мислите в едно-единствено нещо.

Да те успокоя за памперса - ''гаджето'' на Ени от яслата е на 3 години и говори като професор. Обаче е с памперс. Разбира всичко, прави сума неща, обаче като му кажат хайде на гърне или тоалетна, голям си казва - Амии, добре ми е така. Същото съм виждала с големи деца, във връзка сбиберона - разбират, съзнават, дори се срамуват пред други, че са с него, но не го махат, особено нощем. Нашият също го махнахме късно - на 3. Преди това рязах, крих, безумен рев ходили сме по нощите да купуваме.

[quote author=Nedinka link=topic=828789.msg31316014#msg31316014 date=1438346496


Сини очи, правилно си разбрала за педалите. Балансовото колело е доста сходно с ходенето. Колелото с педали развива концентрацията и мускулите, защото за да завъртиш педалите, трябва да си съсредоточиш енергията и мислите в едно-единствено нещо.
[/quote]

Да, точно затова бях много щастлива, когато успяхме да се справим с тази задача!

За съжаление този пример не е възможно д абъде изпозлван за успокоение.
проблемът именно на тези деца не е че не могат а че не искат. И по скоро проблема е в родителите им а не в децата. Защото както и да се върти всичко опира до родителя. тези деца нямат проблемите на нашите деца а родителите им нямат нашите притеснения. Те знаят че рано или късно системата ще реши това недоразумение или самите деца ще го направят и всичко ще стане ок. и за биберон и з акъсното махане на памперс при деца без дефицити всичко е следствие от ненамесата на родител. Аз лично не намирам за обеснимо защо има деца с биберон на 5 години. ако е нещо животоспасяващо бих го разбрала ( при нашите деца често е показател за СИД) но другото е нежеланието на родителя да си чупи хатъра защото отказването от биберон или от памперс  си има доста гърч. Извинявам се ако мнението ми е  крайно  но поне е обосновано.

при нашите деца ние родителите искаме нещата да се случват, но често децата ни не могат да отговорят на нашите очаквания и желания.

Аз също имах желание да купя колело, ама за такова малко човече не можах да намеря подходящ размер.   едва 92-93 см. е.

Йоко, за какво колело става въпрос - триколка или балансово?

Нашата триколка е обикновена на кетлер, на две години краката не стигаха съвсем педалите, но за 2-3 месеца успя.

За балансово колело - започнахме с едно като мотор, купено от големия испански магазин за играчки в мол Сердика, пластмасово, ама много симпатично - яхна го на година и три месеца и до две години беше с него, но му омаля.

От тази пролет сме с Пуки метално с 12 цола гуми. Има и едно Пуки, което е с по-малки гуми 8 или 10 цола.

Моето дете обаче върви височко - в момента е малко над метър, така че на две години би трябвало да е бил, колкото твоето сега.

И биберона трябва да махнем, че зъболекарката много ми се накара преди две седмици - челюстта му е леко деформирана, въпреки че ползва биберон само за приспиване, а от шише с биберон последно е пил на една година. Това ми е задачата за лятната ваканция. След десет дни се прибираме в БГ и да му мислят съседите 

Дъщеря ми беше с памперс почти до 3 год. - дълго време й го оставяхме нощно време по-скоро, за да се подсигурим, а не защото й трябваше. Не съм я "натискала" да го маха, не съм се чувствала притеснена. Отказа се от него почти сама. Тръгна на градина на 3 години и половина и изведнъж се получи регрес. Почнаха да ми връщат напикани гащи, да се напишква нощно време, да се нааква (получи и толкова сериозен запек, че почнахме да й даваме Дуфалак редовно). Оказа се, че в детската градина не иска да ходи до тоалетната, а и те вероятно не са я подканяли, ако не бяхме питали има ли проблем, нямаше и да разберем, че "стиска" по цял ден. Предвид проблемът й с говора, не можеше и да обясни какво не е наред.

Само веднъж се консултирахме с психолог и съм безкрайно благодарна за съветите - най-вече касаеха мен и баща й и нашето отношение и реакции. Справихме се с проблема доста бързо. Темата не е за това и не искам да я разводнява, но ако някой го интересува, мога да споделя на лични какво проработи при нас, защото съветите са си съвсем приложими и при стандартно заучаване на гърне.  

Елена, би ли споделила на лични, моля те! Мерси предварително!   

Julia_21

PDF-a не се отваря, довчера ще се преинсталира комп, явно, рестартира се постоянно.
За памперса, може би сте прави, написах го онзи пример с детето, понеже оставам с впечатление, че детето на Неди разбира и доста говори. Впечатли ме и това че той в крайна сметка е и в двуезична среда, което е още един плюс за говора му.

Няма такова нещо като разводняване  .
дори трябва да бъде на първа страница компилация от тези съвети - това е нещо много и многократно обсъждано тук в тази тема.

а за двуезичната среда се шири често някакво заблуждение че всяко дете може да се псправи с нея.
аз съм личен пример за това че има деца за които това е противопоказано. Заеквала съм до 5 години заради това двуезичие. Спряла съм едва когато на родителите ми било казано че ако искат да спра трябва да започнат да общуват с мен на един език .Имам приятелка чийто син заради израстването в такава среда заеква до сега а е на 19. Разбира се примери много за деца които говорят в среда с по 2-3 езика (лично познавам семейство с дете което говори 4 езика на 5 години - родителите са от ралични страни , живеят в англоговряща страна а бавачката на детето е украинка).  но всеки родител трябва да знае  че това не е за всяко дете и може да е причина за вербални проблеми.

Момичета, ето сайта на Центъра в Слатина
http://sodcsii.free.bg/   

https://www.facebook.com/SensitivityOTServices/photos/a.58024311 … ype=1&theater

сега това пък ми попадна.

Както сте видели, центърът в Слатина могат да ползват услуги деца предимно с ТЕЛК. Предстои отварянето на още 2 общностни центъра и когато това стане реалност - ще ви информирам.
За трениране на груба моторика - оставях го още от 3 годишена да се катери по стълби и катерушки и мога смела да заявя, че винаги е прценявал къде да стъпи. Сега се учим да кара колело, но човека просто го мързи да върти педалите

Съгласна съм с Доника, ако децата биват оставяни малко повече самостоятелно да се катерят и да експериментират с движенията на тялото си по - лесно и безболезнено развиват общата моторика и има един голям плюс - научават се как да падат и правят по-малка "драма" от това. Фината моторика тренираме при всяка една възможност - на открито, на закрито - взимаме дребни камъчета от земята и го хвърляме, гоним с пръсти мравките (сега има много )
Ние започнахме посещения в барокамера. Ще направим десет влизания за сега, после ще видим. Влиза самостоятелно и е спокоен вътре, даже не иска да излиза - пускат му филмче, взел си е книжка, а и установи, че може да рисува по стъклото с пръсти и крака и се забавлява. Ефект е рано да кажа дали има, ще го видим - нещо ми е странна цялата тази процедура...
Иначе напоследък сякаш започна да приказва повече и повече хора почнаха да го разбират. Все още говори много тихо и дори да отговори на някой, той рядко го чува. Та сега се учим да "викаме", което е трудно и за мен по същата причина - говоря много тихо  , тъй че тая работа може да е от мен пренесена. Започна да задава повече въпроси "Къде...?", "Може ли...?", "Има ли....?", надявам се да научи скоро и "Защо...?" и "Какво...?", но нещо не се получава, а те са много важни, от време на време пита "Какво правиш?", но някак си случайно. Много му е трудно това разказване - на шут се правя, обаче зор голям. Та, ако някой може да ми даде насоки в тази посока ще бъда много благодарна. Поздрави и успехи на всички!