Трудно проговаряне -тема 18

Запазих час за сряда за Невена Илиева, не намерих информация някой да е ходил при нея, но поне е близо и не пречи да опитаме.

С какво се подобрява грубата моторика?
И моя юнак се спъваше прекалено често докато един ден не прочетох, че може да е от обувките с външен ръб. А той имаше точно такива. В момента, в който ги смених и спъването почти изчезна. Случва се, но не е като преди вечно с окървавени колена.
И той е тромавичък. Не умее да бяга с лекота. Скоро докато търсех някакво инфо, попаднах на пост за деца с дцп и се коментираше разстоянието от края на гръдния кош до началото на таза. Трябва да е около 4 пръста и при различни пози /седене, прегъване/ и да не се променя или съвсем малко. При сина ми това разстояние наистина е по-малко от 4 пръста и дори на сестра му която е на 2 г. видимо е по- голямо. Не знам дали няма връзка с това, че е тромав?
Дали не чета прекалено много?

Доц. Станкова ми каза за едно учреждение с леко стряскащо име ''Център за интеграция на инвалиди'' в Слатина, сграда с червени тухлички, там имало добри специалисти - децата най-общо казано минават през тунели, балансират, катерят се...

Не съм от София и тези центрове няма да са ми от полза.
Не знам дали рехабилитатор или кинезитерапевт ще са ни от ползва? Скоро се свързах с един такъв от нашия град, но при посещението каза да покажа документи с диагнозата на детето. Е, да ама той няма такава. Съобщих това на въпросният човек и от тогава ни вест, ни кост  Исках просто да види детето и да каже какво да упражняваме и как.

Извинявайте, ама аз пак да попитам - що е то, импресивна реч?

Сега говори, да, но на две години казваше ''мама, да и не''. Всъщност нас ни пратиха на психомоторна кинезитерапия, именно защото учителките в яслата бяха забелязали, че много пада. Ходихме и на очен лекар.

На кине-то съм присъствала само на първия сеанс, който продължи два часа и мацката го караше да се катери и слиза по едни стълби и по една наклонена плоскост, да скача с двата крака (това било важно), да преминава през обръчи, сложени на земята, да кара триколка (това беше пълен провал тогава) - изобщо нещо като това, което си описала по-долу в центъра със стряскащото име. На редовните сеанси не присъствам и не знам точно какво правят, но със сигурност е комбинация от упражнения за грубата и фината моторика. Предполагам, че има различни причини за тези проблеми -при сина ми диагнозата е дефицит на внимание. След десет месеца кине резултатите при говоренето и ходенето са добри, но фината моторика продължава да не е на ниво.

Забравих по-горе да напише, че пак по препоръка на кине-то имаме едни книжки, в които на всяка страница се натиска едно кръгче (не копче) и издават различни звуци според тематиката на книжката. Това също подобрявало концентрацията и съсредоточаването - дори аз трябва доста да се напрегна, за да намеря въпросното кръгче на страницата.

И да попитам за мнение - дали според вас тези проблеми биха могли да бъдат свързани с махането на памперса? Моето дете все още е с памперс, а е на почти три години, и въпреки усилията да го махнем вече три месеца, резултатът е нулев. Може да е омазан до ушите, никаква реакция - седи, играе, тича, изобщо нищо.

Моя син махна дневния памперс на 2 г. и 5-6 м. Преди ако му се допишкаше или акаше се хващаше отпред за панталоните и така ни показваше. В един момент започна да казва "пиш". На тази възраст се спъваше много, не скачаше, не говореше /то не и сега не говори/. Караше баланс колело, но му идваше тежко и му купих пластмасов мотор, лек като перце.
Случвало се е 2-3 да се изака в гащите, но е бил с гадно разстройство. Ако много му се е пишало и леко е пуснал в гащите ги маха и остава гол, не търси да обуе други гащи.

Нединка
Това че не му прави впечатление че е напишкан и не разбрира че това е от него означава че просто още не е готов. И при нас беше така - многократни безуспешни опити. Докато не за почне да показва че разбира че пишканото излиза от него и го дразни мокрото няма как да стане махането на памперса.Когато синът ми стана на  3 и половина изведнъж за седмица махнахме памперса.Може би и на вас ви трябва още време.

Тук има описано по етапи развитието на и на импресивната реч.

http://meboss.info/meboss/wp-content/uploads/2011/04/brochure-29 … _bulg_2501102.pdf

ТУк е за грубата или общата моторика

http://logomagika.com/logomagii/obshta-motorika/

Мерси за отговорите.

Май ни трябва повече време, да. Дамян кара балансово колело горе-долу, откакто проходи, ама това явно не е свързано с памперса.

По тукашните правила за градините през септември трябва да тръгне на градина, ама за тази цел трябва да махнем памперса - с памперси категорично не ги приемат. Добре че ходи на ведомствена ясла, където може да стои още една година. Всеки ден го прибирам от яслата с 2-3 пакета мокри и наакани дрехи  

http://social.framar.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0% … D1%80%D0%B5%D1%87
Неди, иначе за памперса сме същата работа - до ушите може да е наакана, трае си, като бебе например недоволстваше и така разбирах, че е свършила работата. Махнахме памперса преди 2 седмици. Пърите 5 дни беше пълен крах, обяснявах и, показвах, сочех, напикаваше се къде ли не и пак си стоеше, без грам реакция. От отчаяние, накрая се реших да и покажа натуралистично как става - показах и на тоалетна, не реагира. Клекнах и свърших работата. срам не срам. Първо дори се извърна, не прояви интерес, изведнъж обаче се обърна, свали си гащичките, клекна и се изпишка. И по чудо, от този ден насетне, вече две седмици да чукна на дъвро, не само че в гърнето върши работата, но и ако сме навън сама идва, сваля гащите и върши работата. По милионите други възможни начини, не успя да го проумее.

Компютъра ми блокира и не мога да сваля линковете - може ли да те помоля да постнеш текста в скрит текст

Моето момче също започна да ака на тоалетната,след като му показах нагледно как аз го правя. Методът е ефективен, пробвайте го!

Julia_21, аз ходих при Невена Илиева три пъти, след което тя ми препоръча детето да започне работа с  втория логопед, който щеше да започне при нея. Аз обаче отидох на друго място, където имаше повече възможности за дейности, извън логопеда, така че не продължихме. Вторият логопед идваше от Пумпелина и може би не беше зле да се видим  и с нея, защото пък от пролетта въпросната дама е в майчинство и с една дума я изпуснахме поне временно.
Така и така имаш час за консултация, ще видиш дали на детето ще му хареса да работи с нея и ще си прецениш.

А на този център  в Слатина имаш ли телефон? Все пак ми е интересно допускат ли деца точно с цел усъвършенстване на общата моторика.

Моето дете при слизане не винаги редува краката; понякога му идва  от вътре как става, понякога - не. Иначе за около седмица се научи да върти педали на колело с помощни колелета, което разбирам било по-добре за развитие на моториката, отколкото баланс- байка. В един момент си мислех докато тичах с него и с ръка му помагах да върти педалите, че никога няма да се научи да превърта.

За рисуване - съвет - пробвай първо драсканиците да бъдат  част от нещо  -най -лесно - ти правиш стъбло на дърво, а тя драска корона - после евентуално  в короната гнездо, или пък ти правиш къща - а от комина, заедно рисувате пушек.
И още една подсказка - ако нямате, вземете бои за рисуване с пръсти - хем ще видиш как реагира тактилно, хем по лесно е с пръст да очертаете  кръгче, например слънце и да му правите лъчи ...Може също така да се понамацате с пяна за бръснене  и  върху нея пак да пробвате да "изобразите" нещо.

Памперсът започнахме да махаме на 2 г и 10  месеца и посрещнахме третия рожден ден без него. Вече ползва тоалетната прав и остана да преодолее нежеланието да сяда на приставката на тоалетната чиния, когато това се налага, вместо на гърнето, което няма да го има в градината.

То ва което пишете за памперса ми е до болка познато. Пикаеше си в крачола моя син и гледаше как струйката излиза без въобще да разбира че е от него. и това на 3 години беше зимата. Ходех навсякъде с торби с дрехи обувки - беше ужас. Мислех си че нещо бъркам защото все пак имам опит с  голяма дъщеря която се научи да е без памперс на година и половина. тогава се консултирах с една психоложка която ми каза че обикновено ако детето не е в тежко уствено състояние до 4 години успява естествено. понеже моят синковец е януарски а приема в градината беше от 21 юни и ми казаха да е без памперс. може напикан но не без памперс. На 1-ви юни плахо простъпих към поредният опит. Бях изумена че стана за една седмица но поведението на детето беше вече съвсем друго. На напишкано ясно показваше че не иска да е мокър както и че разбира че той пишка и може да се стиска.

Джулия 21 просто ви е дошло правилното време, ние всичко го мъкнехме с нас в тоалета година преди това - беше му интересно какво правим ние, но не разбираше че може и трябва да го прави и той. Така че личния пример може да е само част от привикването без памперс- няма ли достатъчно психическо съзряване няма как да стане - и ние бяхме на 3 и 5 месеца когато стана. но разликата в тов акоето видях като реакция на детето беше несравнима с прди, както и ти пишеш.

А към регулация на голямата нужда с епристъпва вече след като има ефект с малката. и там наистина показването как акетата от гащите отиват в тоалета и им се вика дори Чао има вълшебен ефект.

Нямам данни за центъра за него ми спомена д-р Станкова.
Благодаря за съветите!